Метод на групова психотерапия (групповая психотерапия). Наред с термина Г. Д. се употребяват понятия като „свободна дискусия” (свободная дискуссия), „неструктурирана дискусия” («неструктурированная дискуссия») и др.
Г. Д. се разглежда като основна, опорна форма на груповата психотерапия, по отношение на която другите методи на груповата психотерапия (психодрама, психогимнастика, проективна рисунка, музикотерапия) встъпват като спомагателни. Разделянето на методите на груповата психотерапия на основни и спомагателни е свързано с представата за техните различни функции. Така се приема, че Г. Д. до голяма степен е насочена към реализиране на същински психотерапевтични функции, докато в същото време спомагателните методи основно подпомагат личностната диагностика. Такова деление обаче е условно в значителна степен. Личностната диагностика в процеса на групова психотерапия (разкриване от пациента на неговите собствени проблеми, „самодиагностика” от страна на него самия, от другите членове на групата и от психотерапевта) и самият процес на психотерапия (осъзнаването от пациента на неговите собствени проблеми и конфликти и тяхната преработка и корекция) са тясно свързани и представляват сами по себе си единен процес, отделните елементи на който могат да бъдат обособени единствено на теория.
Традиционно Г. Д. се отнася към вербалните методи за групова психотерапия, доколкото основното средство за взаимодействие при нея е вербалната комуникация, а в центъра на анализа се намира преимуществено вербален материал. Подобно деление също е условно, доколкото анализът на невербалното поведение, съгласуваността или противоречивостта на вербалната комуникация се явява съществен аспект на Г. Д.
Възприетата в литературата класификация предполага определянето в качеството на предмет на Г. Д. на биографията на пациента, на конкретни теми и взаимодействия (междуличностното взаимодействие в група), т.е. разграничават се биографична, тематична и интеракционна ориентация на Г. Д. В различните направления на груповата психотерапия тези ориентации имат различно тегло. Обикновено в качеството на водеща се определя интеракционната ориентация, доколкото тя дефинира спецификата на груповата психотерапия като метод, основан на използването за лечебни цели на груповата динамика (групповая динамика), чрез което се реализира един от най-важните фактори на лечебното действие в рамките на този метод – обратната връзка (обратная связь). Интеракционната ориентацие е насочена към анализа на особеностите на междуличностното взаимодействие в групата и на ситуациите, възникващи в хода на груповия процес. Биографичната ориентация предполага обсъждане на житейските истории на пациента, на отделни епизоди и събития от неговата биография, на неговите проблеми, конфликти, отношения, нагласи, особености на поведението му през целия му живот. Тематичната ориентация концентрира вниманието на групата върху актуалните за повечето участници в групата общи теми. На практика обаче активността на групата е различна На практика обаче активността на групата може да бъде различна: в хода на един сеанс могат да се засягат както актуални проблеми на дейността на групата, така и теми, свързани или с житейската история на отделния пациент, или с общи за всички участници проблеми и трудности. Това означава, че в процеса на един сеанс, по правило, могат да се наблюдават нееднократни изменения в ориентацията на Г. Д. Така първоначално интеракционно ориентираното занимание (например обсъждането на ролевата структура на групата и на конкретни роли и позиции на нейните участници) може впоследствие да възприеме биографична насоченост с концентриране на вниманието върху един от пациентите (който играе важна роля в тази структура) и с привличане на биографичен материал, чрез който да се покаже на пациента повтаряемостта на неговите реакции, на начина му на поведение, на неговите характерни роли, позиции, нагласи, конфликти и да му се помогне да разбере по-дълбоките причини на своето поведение. Обсъждането на биографията на всеки отделен пациент може да доведе по-нататък също така до анализ на актуалното му поведение в групата и в груповите ситуации, така и до концентриране на вниманието върху общите теми, актуални и важни за останалите участници. Така биографичната ориентация се изменя или в интеракционна, или в тематична. Когато например пациентът, разказвайки за своя живот, отделя голямо внимание на своите сложни отношения с родителите си, групата впоследствие може да премине към обсъждане на поведението на този пациент в актуалната групова ситуация – в отношенията с другите участници в нея или с психотерапевта – или към разбор на общата тема за взаимоотношенията между деца и родители според опита на всеки участник в групата. Както показва практиката, полиориентацията на груповия сеанс е не само по-естествена и характерна за груповия процес, но и с по-висока ефективност.
Съществуващата тенденция към игнориране на биографичната насоченост на Г. Д. в значителна степен ограничава лечебния, психотерапевтичен материал на дадения метод и не е оправдана нито в практически, нито в теоретичен план. Така при анализа на общите фактори на психотерапията (общие факторы психотерапии) (в частност, факторите, които характеризират стратегията на психотерапевта, независима от теоретичната му ориентация) повечето изследователи посочват съчетаването в процеса на психотерапевтична работа на принципите „там и тогава” (там и тогда) и „тук и сега” (здесь и теперь) (т.е. използването в хода на психотерапията както на материал, свързан с историята на живота на човека и неговото междуличностно взаимодействие в реалния живот, така и с актуалното поведение и междуличностно взаимодействие в процеса на психотерапия) като важно условие за ефективността на психотерапията. Безусловно опирането на анализа на груповото взаимодействие, обратната връзка, съдържаща информация за актуалното поведение на пациента се явява основа на Г. Д. Съдържанието на обратната връзка обаче става все по-достоверно и убедително за пациента, ако той има възможност да отнесе тази информация към своя предходен житейски опит. Процесът на осъзнаване се облекчава, ако непосредственото емоционално преживяване и новата информация могат да бъдат допълнени с анализ на собствените преживявания, на собственото поведение, на характерните отношения и нагласи, проявяващи се в реалния живот извън групата. Най-конструктивно тук се явява не изолираното обсъждане на биографиите на пациента (например участниците в групата последователно разказват за себе си), а спонтанното обръщане към биографичния материал на основата на анализа на груповото взаимодействие.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
Институт за личностна и организационна ефективност 