Аудио-визуалните технически системи обезпечават записа или възпроизвеждането едновременно на звукови и зрителни образи. С тяхна помощ визуалните съобщения в контекста на музикален или на речеви съпровод се представят на екран (проекционен или електронен). В качеството им на аудио-визуални технически средства се разглеждат съвременните кино-, теле- и видеосистеми. Видеотехниката, в сравнение с други аудиовизуални средства, притежава редица преимущества: 1) относително проста е за експлоатация и е с висока степен на надеждност; 2) възможност многократно да се използва една и съща лента (изходна матрица) за видеозапис; 3) възможност да се изменя в значителна степен (да се увеличава или забавя) скоростта на възпроизвеждане на аудио-визуалните съобщения; 4) относителна простота на електронния монтаж на видеозаписите.
През последните десетилетия, във връзка с развитието на психотерапията и с разширяването на сферата на нейното прилага в лечението на болни с различни заболявания, преди всичко на нервно-психични и психосоматични, все по-остро се повдига въпросът за повишаването на интензивността, икономичността и ефективността на психотерапевтичните въздействия, а също така за подготовката на квалифицирани специалисти в тази област. Усъвършенстването на аудио-визуалните технически средства създава нови възможности за разрешаване на тези задачи (Кульгавин Л. М., 1992; Подсадный С. А., 1994). В психотерапията видеосистемите се използват в две основни направления: в процеса на индивидуална и на групова психотерапия (групповая психотерапия) и при подготовката на психотерапевтите (видеотренинг, създаване на учебни филми, посветени на различни психотерапевтични методи и др.). Видеотехниката в психотерапията е призвана да помогне на психотерапевта да управлява познавателните процеси на болните, насочено и последователно да формира в тях специални умствени навици, необходими за по-доброто усвояване и за ефективното прилагане в реални условия на новите модели на адаптивно поведение.
Психотерапевтичният процес с прилагане на видео техники се основава на две положения: 1) психотерапията е специфичен информационен процес, който е двустранен и се реализира на две нива (от психотерапевта към пациента и обратно); психотерапевтът не просто предава на болния информация, но и конструира своите изказвания и оптимизира условията за разпознаване на съдържащия се в тях смисъл; 2) анализът на процеса на психотерапия изисква психологически подход: на първо място, необходимо е да се отчита характерът на преобразуване на лечебната информация на нивото на психичните процеси; и на второ място, лечебните фактори в значителна степен се определят от активността на механизмите на познавателните процеси. Границите на възможното прилагане на видеотехниките в психотерапията разкриват 3 основни метода на демонстриране на видеозаписите: информационно-рецептивен (информационно-рецептивный метод), репродуктивен (репродуктивный метод) и излагане на проблемите (проблемное изложение).
Информационно-рецептивният метод облекчава пасивното разпознаване в качеството му на регулатор на социалните стереотипи в междуличностните отношения (роли, норми или „печати”) на даденото общество. Информацията за обкръжаващата социална среда се предлага вече в готов вид и е призвана да влияе на поведението им, да ги управлява. Интериоризирането от пациентите на подобни шаблони на взаимодействие характеризира наличието у тях на ниско ниво на ендопсихика (по А. Ф. Лазурски// (по А. Ф. Лазурскому). Перцептивните способности на човека ограничават скоростта на усвоявана не социално детерминираната информация и индивидуалната чувствителност към тях: цялото многообразие на външната среда той възприема и разпознава единствено в обема на своите перцептивни способности. Колкото по-интензивен е потокът от информация, толкова по-голяма е вероятността да се изопачи нейния първоначален смисъл. Неспособността на болните бързо и конструктивно да разрешават психичните проблеми или да ги разглеждат едновременно от различни страни е една от основните характеристики на неврозата. Излизането от невротичния конфликт изисква от болните навици за аналитичен подход към проблемните ситуации. Чрез информационно-рецептивният метод у пациентите се формират необходимите способности за аналитичен прочит на обективно трудните за по-голямата част от хората ситуации. Информационно-рецептивният метод особено добре се съчетава с пасивната видео-обратна връзка, основание за която е изходната („чистата”) информация без допълнителното ù структуриране по различни начини (с коментари на психотерапевта, с промяна на скоростта на преглед на аудио-визуалните съобщения, на естествената хронология на събитията в тях) или чрез използване на спецефекти от използването на видеотехниката. Количеството на представената информация лесно се регулира чрез продължителността на видео-обратната връзка, а качествените ù характеристики се регламентират чрез отбрани видеосюжети или чрез варианти на структурирани видеопоредици от тях. Креативните способности на болните обаче не влизат в употреба.
Репродуктивният метод, в сравнение с информационно-рецептивния, допуска по-активна обработка на информацията. Опирането на миналия опит облекчва субекта при формирането на познавателното му отношение към съдържанието на даден фрагмент от видеозаписа, поражда операционен смисъл в знанието за него, което, по същността си, е и процесът на разбиране. Разбирането опосредства процеса на получаване на знания, дава му смисъл. Индивидът преживява фрагментите от структурата на личностното знание като някаква ценностна норма, като субективно значима ситуация — като образец, с който следва да се сравнява предметното съдържание на неразбираното знание. Установяването на връзки се осъществява посредством догадки, изводи и т.н. При репродуктивния метод положително оценените съдържания и действия са основа за придобиване на нови знания за света. Репродуктивният метод, в сравнение с информационно-рецептивния, е ориентиран към по-активното използване на креативните възможности на болните. Чрез този метод по-лесно се разграничават индивидите, способни към по-диференцирана интерпретация (интерпретация) на сложна информация, по-успешно приспособяващи се към изменящите се условия на социалната среда, което се обуславя у тях от значително изразената конформност. Такива пациенти са носители на второ ниво на ендопсихика (эндопсихика (по А. Ф. Лазурскому)). При репродуктивния метод предпочитани се явяват активната видеообратна връзка и самомоделирането. Показването на видеозаписите тук интензифицира психотерапевтичния процес най-вече за сметка на увеличаването на множествеността на съпоставката на ценностните образци на личността с представяните фрагмент на най-адаптивно поведение.
Методът на излагането на проблема, в сравнение с информационно-рецептивния и репродуктивния, в най-голяма степен актуализира познавателните способности на болните. Това се постига чрез използването на аудио-визуални съобщения, съставени от най-противоречивата, спорна или в голяма степен неопределена информация за намеренията, действията и ситуациите; пациентите ги оценяват, правят изводи и взимат решения. Благодарение на изследването на скритите мотиви в поведението на другите хора в демонстрираните епизоди, пред болните се открива възможност да разпознават психичните механизми на невротичните конфликти (вътрепсихичното напрежение в междуличностните отношения). Описването на резултатите от наблюдението в достъпна за пациентите форма отразява достигнатото на конкретния етап от психотерапията ниво на разбиране от тях на проблемната ситуация, дълбочината на нейното осъзнаване и преработка. Продължителният и обстоятелствен анализ на първичната информация, невинаги строго и последователно аргументираните умозаключения на болните водят до значително умствено напрежение в подобни ситуации. На пациентите, наблюдаващи самите себе си в представените за обсъждане епизоди, също се предлага да вземат участие в анализа на собственото им поведение. Използването на принципа на проблемността в процеса на демонстриране на видеозаписите диктува необходимостта от активен подбор от страна на психотерапевта на проблемните епизоди (от изходния материал). Впоследствие от проблемните ситуации, разпределени според сложността им, с отчитане на конкретните задачи на психотерапията, се конструират нова реалност. Използването на първичната информация за проблемното изложение провокира у много пациенти с недостатъчно развити креативни способности прекалено напрежение при познавателните процеси, което усложнява всестранния анализ на трудните ситуации и конструктивното справяне с тях. Последното е необходимо да се отчита особено от психотерапевтите, които прилагат метода на излагането на проблема в съчетание с други възможности на информационната техника, доколкото от пациентите с претоварване на тяхната видео-обратна връзка може да се очакват емоционално-шокови реакции или „видеошок”, а това значително намалява ефективността на психотерапевтичното въздействие.
Внедряването на видеотехники в психотерапевтичния процес значително разширява границите на използване на различни методи и създава необходимите предпоставки за развитие на интегративни подходи в психотерапията. Пациентите, често за първи път, получават възможността обективно да наблюдават собственото си поведение, да анализират скритите причини за своите преживявания и постъпки без изопачаващото влияние на други пациенти или на психотерапевта. Различията в характера на прилаганите видеотехники се определят единствено от съчетанието между основните варианти на видео-обратната връзка и на моделирането (самомоделирането) на поведението с отчитане на различните етапи и методи на психотерапия, а също така и от техните основни мишени. Съвременната видеотехника е съвместима с компютърните системи и в съчетание с тях образува видеокомпютърни комплекси (видеокомпютри). Видеокомпютрите позволяват да се конструира т.н. трета реалност, в която на основание на вече наличната информация, нагледно се представят различни ситуации от бъдещето или запазените елементи се възстановява отдавна загубена информация. Третата реалност (създавана посредством компютърни системи) или виртуално пространство — това са нагледни картини на очакваните (прогнозируемите) резултати в лечението на всеки един болен още в самото начало на психотерапията и, съответно, възможността своевременно да се нанесат в нея необходимите корекции и да се провери нейната резултатност по пътя на моделирането.
Може да се приеме, че по-нататъшното развитие на теорията и на практиката в психотерапията в близкото бъдеще в голяма степен ще зависят от активното прилагане на видеотехники от психотерапевтите-професионалисти, от техните умения да използват новите информационни технологии.
Институт за личностна и организационна ефективност 