365 дни на психотерапията: 365 – Психотерапевтичен цикъл

Действие, което започва, продължава и завършва. Това понятие се използва в терминологията на компютърното програмиране. То описва едно завършено действие или набор от команди, особено повтарящите се такива. По-голяма част от психотерапевтичните техники представляват сами по себе си цикли. Техниката започва при определени обстоятелства, тя се състои от определени стъпки или действия и съществуват определени обстоятелства, при които специалистът прави извода, че техниката е завършила. При необходимост е възможно да се повтори този цикъл и да се оцени неговата резултативност. Всеки сеанс на психотерапия е цикъл, в него има определен ритуал, определени способи за започване, продължаване и завършване на сеанса. Работата с определен проблем представлява цикъл. В рамките на компютърната технология се разграничават освен големи и вложени цикли (вложенные циклы). Докато протича големият цикъл, се изпълняват и по-малки такива. Психотерапевтът обръща внимание на вложените цикли, когато е небходимо да работи с няколко проблема на пациента едновременно. Докато работи с проблема А обаче понякога изплува и неотложен проблем Б, който ангажира вниманието на пациента. Може бързо да се реши Б. и след това, връщайки се към проблем А, той да бъде завършен. Това са т.н. вложени цикли. Например психотерапевтът в рамките на няколко сеанса работи над срамежливостта на пациента. На следващия сеанс обаче болният идва след малък спор с жена си, който го е огорчил. Дори ако темата „срамежливост” («застенчивость») още не е завършила, психотерапевтът преминава към друга „кавга със съпругата”, поради това, че тя изисква по-спешно разрешаване. В средата на работния сеанс на тема „кавга със съпругата” пациентът си спомня, че той е оставил в своя дом включена газ. Психотерапевтът му дава възможност да позвъни вкъщи, за да разреши този проблем, след което се връща на проблема „кавга със съпругата”. След което, най-често вече при следващия сеанс, се връща към проблема за стеснителността. Това са вложените (в процеса на работа – бел. прев.) вече цикли.

Цикълът на решаването на проблемите на пациента може да се състои от няколко цикъла сеанси, а всеки един сеанс от няколко цикъла от техники, а всяка техника – съответно от по-малки цикли от действия. Възможно е даден малък цикъл да се изпълнява много пъти, преди да се завърши големия. Психотерапевтът действа и говори не просто на случаен принцип – той добре осъзнава кога започва и завършва даден цикъл, и неговите действия се съгласувани с това. Той леко умее едновременно да проследява няколко цикъла с различна продължителност.

Психотерапевтичният процес има определен ритъм, който в голяма степен може да бъде определен от цикъла на задаване на въпрос и получаването на отговор от пациента. Даденият цикъл на взаимодействие се отличава от цикъла на обичайното общуване по това, че психотерапевтът трябва да мотивира болния да намери отговорите в собствения си ум. Специалистът не просто разговаря, на него не са му нужни шаблонни отговори, не са му нужни дори правилните отговори. Психотерапията задава въпроси, за да подбуди пациента, да му помогне да открие нещо ново или да види нещо по нов начин. Психотерапията протича в ритъм, при който ту обръща внимание на вътрешните преживявания, ту на външните обстоятелства. Болният възприема това, след което насочва част от своето внимание навън, за да разкаже за това на психотерапевта. Специалистът потвърждава, че е получил съобщението, след което отново подбужда пациента да получи повече информация от своето вътрешно Аз и т.н. Важно е болният да не бъде прекъсван, когато той търси отговор на въпроса вътре в себе си, единствено поради това, че ще му е нужно известно време да достигне до него. Ако вниманието на пациента се насочи към външните обстоятелства и той не прави нищо полезно, психотерапевтът трябва да помисли какво да го помоли да направи. Но ако болният вече обмисля нещо по отношение на обсъжданата тема, не трябва да му се пречи в това. Майсторството на психотерапевта се заключава не само в това да знае какво да говори, но и в това да знае кога да мълчи.

Към всяко събитие може да се заемат различни позиции или да бъде погледнато през различни гледни точки. По-просто казао, могат да се разграничат 4 основни позиции на възприятие, които се обсъждат с пациентите в рамките на психотерапевтичните цикли:

1-ва позиция: Позицията на човек, който преживява самото събитие – позицията на главния участник, на центъра на събитията.

2-рата позиция: Позицията на човека, който също участва в събитието – той може да е второстепенен участник и някой, който обуславя заемането на първата позиция от някой друг.

3-та позиция: Позицията на наблюдаващия как протича дадено събитие. Става дума не за активен участник, а за позицията на човек, който се намира на мястото, където се развива действието.

4-та позиция: Позицията на онзи, който не се намира на мястото, където се развива действието, но получава информация за случващото се от разстояние.

Ако болният например вече е в кабинета на психотерапевта, той се намира в първа позиция (1П), психотерапевтът – във втора  (2П), друг пациент, очакващ своя ред – в трета (ЗП), съпругата на първия пациент, която го чака вкъщи – в четвърта (4П).

Преживяванията на различните позиции силно се отличават едни от други. Преживявайки дадено събитие от няколко различни позиции, човек го възприема по-пълно. Промяната на позицията на възприятие може да бъде полезно допълнение към всеки психотерапевтичен процес. По същество това е самостоятелна техника. Често човек е фиксиран в една от позициите и преживяването на други позиции може да разкрие пред него най-пълно същността на обсъждания проблем. Провеждайки диалог с пациента, психотерапевтът може да използва позициите на възприятието просто като още един източник на възможни въпроси. Позициите на възприятие са особено полезни, когато е ясно, че болният възприема психотравмиращата (или най-значима за него) ситуация единствено от една позиция. Особено в случаите, когато тази единствена позиция е ограничена.

П.: „Много ми е трудно, защото мъжът ми е оставил напълно на мен възпитанието на децата”

Т.: «Как се чувства при това Вашият мъж?”(1П->2П)

П.: «Той отново ме обвини и ние спорихме на висок глас”.

Т.: «Какво мислите, че чуха в тази ситуация онези, които бяха тогава там?”(1П->3П)

Смяната на позицията на възприеятие се включва като част от процедурите при някои психотерапевтични техники. Преживяването на проблема от различни гледни точки се основава на същата тази идея. Ако пациентът види, почувства своя проблем от различни позиции, то той задължително ще осъзнае неговите психични механизми и ще съумее да се справи с него.

Психотерапията представлява серия от завършени цикли, от цикли, в които са заложени действия в определена последователност. Психотерапевтът трябва добре да владее провеждането на циклите. Той трябва да умее да разкрива дадена тема, да продължава или да повтаря дадена техника, докато тя е необходима и да завършва темата. Освен това, психотерапевтът трябва да бъде достатъчно наблюдателен, за да може да забележи, когато пациентът излиза извън дадена тема и задължително да го връща към изходната такава. Психотерапията е нелинеен процес, няколко теми могат да бъдат актуализирани едновременно, поради което психотерапевтът трябва да проследява какви цикли са все още отворени и по възможност да ги затваря. Важно е специалистът да се ориентира по крайните резултати и да отчита, че циклите на психотерапевта и циклите на пациента съвсем не са едно и също. Психотерапевтът трябва да завършва започнатите действия: ако е пристъпил към определено действие, той е длъжен да го завърши, ако, разбира се, не се появи нещо по-ефективно. Но така или иначе той трябва да доведе до край своите действия. А за пациента често е полезно да започне един неограничен цикъл, т.е. да му се очертае една нова положителна посока – един цикъл, който ще продължава и ще завърши в бъдеще. Завършването на този цикъл може да ограничи резултатите до рамките на дадения сеанс, което не е задължително, но същевременно означава, че психотерапевтът завършва действието, предоставяйки нова посока на пациента. За специалиста това е затворен цикъл, а успешно завършеното действие за пациента е начало, което ще продължава и в по-нататъшния му живот (см. Когнитивная психотерапия),

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s