365 дни на психотерапията: 363 – Психологическа корекция

На руски език – ПСИХОЛОГИЧЕСКАЯ КОРРЕКЦИЯ. Насочено психологическо въздйствие върху определени психични структури с цел обезпечаване на пълноценното развитие и функциониране на индивида.

Терминът „психична корекция” («психологическая коррекция») получава разпространение през 70-те години на 20-ти век. През този период психолозите започват да работят активно в областта на психотерапията, преди всичко на груповата такава. Продължителните дискусии относно това може ли психологът да се занимава с лечебна (психотерапевтична) работа, имат предимно теоретичен характер, поради което на практика психолозите не просто са искали, могли и успешно са реализирали тази възможност, но и предвид базовото си психологическо образование се оказват по-подготвени за такъв тип дейност, в частност в областта на груповата психотерапия (групповая психотерапия). Психотерапията обаче се явява лечебна практика, която по закон може да се упражнява единствено от лица с висше медицинско образование. Поради това терминът П. К. в известна степен цели да се преодолее тази ситуация: лекарят се занимава с психотерапия, а психологът – с П. К. Въпросът за отношението между понятията „психотерапия” и П. К. остава отворен и до днес и в тази връзка могат да се посочат две основни гледни точки. Една от тях се заключава в признаването на пълната идентичност между понятията П. К. и „психотерапия”, като обаче не се отчита, че П. К. като насочено психологическо въздействие се реализира не само в медицината (където могат да се посочат три основни области на нейното приложение: психопрофилактика (психопрофилактика), същинско лечение – психотерапия и рехабилитация), но и в други сфери на човешката дейност, например в педагогиката. Дори обичайното, всекидневно човешко общуване може да съдържа в по-голяма или по-малка степен целенасочено използвана П. К.

Другата гледна точка се основава на това, че П. К. е призвана преимуществено да решава задачи, свързани с психопрофилактиката във всички нейни етапи, особено при осъществяването на вторична и третична профилактика. Такова категорично ограничаване на сферите на приложение на П. К. в известна степен обаче е изкуствено. На първо място, в областта на неврозите е невъзможно напълно да се разграничат понятията „психична корекция” и „психотерапия”, „лечение” и „профилактика”, доколкото неврозата е заболяване в динамика, при което невинаги може да се отдели доболестното състояние от същинската болест, а самият процен на лечение в значителна степен включва в себе си и вторичната профилактика). На второ място, понастоящем в системата на възстановителното лечение при различни заболявания все по-широко се реализира един комплексен подход, който отчита наличието в етиопатогенезата на болестта наличието на биологичен, психичен и социален фактор, като всеки един от тях се нуждае от лечебно или коригиращо въздействие, което съответства на неговата природа. Ако психичният фактор при едно или друго заболяване встъпва като един от етиологичните такива, то неговата корекция в значителна степен съвпада със съдържанието на психотерапията – с един от компонентите на лечебния процес.  На практика е невъзможно да се определи общата схема на съотношението между П. К. и психотерапията извън конкретната нозология. Значението на психичния фактор в етиопатогенезата на едно или друго заболяване обуславя насочеността на методите за П. К. към решаването на същинските лечебни – психотерапевтични – задачи и позволява методите за П. К. да се разглеждат като психотерапевтични такива. Задачите на П. К. могат съществено да варират от насочени към вторичната и третичната профилактика на основното заболяване и насочени към първичната профилактика на вторичните невротични разстройства при соматични патологии до практически пълната им идентичност със задачите на психотерапията при неврозите (в рамките на личностно-ориентираните системи за психотерапия).

Съпоставянето на понятията П. К. и „психична намеса” (психологическое вмешательство) установява очевидното сходство между тях, доколкото целта и на психичната намеса е осъществяването на целенасочено психично въздействие, намесата се реализира в различни области на човешката практика и се осъществява с психологически средства. П. К. в медицината може да бъде насочена към решаване на профилактични, лечебни (психотерапевтични) и рехабилитационни задачи. Както П. К., така и психичната намеса, използвани с лечебна цел, играят психотерапевтична функция. Очевидно е, че по същество тези понятия съвпадат. Вероятно най-точен и адекватен би бил терминът „психична намеса” с цел П. К., макар и това да звучи твърде гръмко. Можем да кажем единствено, че в родната литература по-разпространено е понятието П. К., а в чуждоезичната – „психична намеса”. Следва също да се подчертае, че както психотерапията, така и психопрофилактиката не ограничават своята практика единствено с методите за П. К., което още веднъж подчертава многопластовия, динамичен характер на съотношението между задачите и методите на П. К. и психотерапията, които се пресичат взаимно, без да се изчерпват една друга напълно.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s