365 дни на психотерапията: 361 – Механизми на лечебното действие на психотерапията

Един от първите опити за изучаване и анализ на М. Н. Л. Д. Н. Г. П. принадлежи на Корсини и Роузънберг (Корзини и Роузънберг (Corsini R. J., Rosenberg B., 1955).

Разграничават се три основни пътя за изследване на М. Н. Л. Д. Н. Г. П.: беседата с пациентите, преминали курс на групова психотерапия (групповая психотерапия); изучаване на теоретичните представи и на опита на груповите психотерапевти (групповые психотерапевти); провеждане на експериментални изследвания, които позволяват да се разкрие взаимовръзката между различни променливи на психотерапевтичния процес в групата и на ефективността на груповата работа.

Подробен анализ на М. Н. Л. Д. Н. Г. П. е представен в трудовете на Ялом (Ялом, Yalom I. D., 1970), Кратохвил (Кратохвил, Kratochvil S., 1978), Рудестам (Рудестам К., 1993) и др. Ялом разграничава следните основни механизми:

  1. Съобщаване на информацията: получаване от пациентите в хода на груповата психотерапия на разнообразни сведения за особеностите на човешкото поведение, за междуличностното взаимодействие, конфликтите, нервно-психичното здраве и пр.; изясняване на причините за възникване и за развитие на нарушенията; информация за същността на психотерапията в хода на психотерапевтичния процес; информационен обмен между участниците в групата. Подробна информация постъпва не толкова дидактично, колкото в процеса на обшуване с другите и на запознаването с техните проблеми.
  1. Внушаване на надежда: появата на надежда у пациентите за успех на лечението под влияние на подобряване на състоянието на другите пациенти и на техните собствени постижения. Успешните, постигналите прогрес в психотерапията пациенти служат на останалите в качеството им на положителен модел, разкриват пред тях оптимистични перспективи. Най-силно този фактор действа в отворените психотерапевтични групи (психотерапевтические группы).
  2. Универсалност на страданието: преживяване и разбиране от пациента, че той не е сам, че други членове на групата също имат проблеми, конфликти, преживявания, симптоми. Такова разбиране спомага за преодоляването на егоцентричната позиция и за поява на чувството за общност и солидарност с другите, а също така повишава самооценката.
  3. Алтруизъм: възможност в процеса на груповата психотерапия хората да си помагат един на друг, да правят нещо един за друг. Помагайки другите, пациентът става по-уверен в себе си, той чувства себе си по-полезен и нужен, започва да уважава повече себе си и да вярва в собствените си възможности.
  4. Коригираща рекапитулация на първичната семейна група: пациентите установяват проблеми в групата и преживявания, които произхождат от родителското семейство, както и чувства и способи на поведение, характерни за родителските и за семейните отношения в мианлото. Разкриването и реконструкцията на минали емоционални и поведенчески стереотипи в групата дава възможност за тяхната терапевтична преработка, изхождайки от актуалната ситуация, при която психотерапевтът влиза в ролята на баща или майка на пациента, а другите участници – в ролята на братя, сестри и други членове на семейството.
  5. Развитието на техники за междуличностно общуване: пациентите имат възможност за сметка на обратната връзка (обратная связь) и чрез анализ на собствените му преживявания да види своето неадекватно междуличностно взаимодействие и в ситуация на взаимно приемане да го промени, да изработи и закрепи нови, по-конструктивни способи на поведение и общуване.
  6. Имитационно поведение: пациентът може да се обучи в по-конструктивни способи за поведение чрез подражаване на психотерапевта и на други успешни членове на групата: подчертава се, че много психотерапевти явно недооценяват този фактори, докато на практика се получава, че „пушещият лула психотерапевт създава пушещи лула пациенти”.
  7. Интерперсонално влияние: получаване на нова информация за самия себе си чрез обратна връзка, което води до изменение и до разширяване на Аз-образ, до възможност на възникване на емоционални ситуации в групата, с които преди това пациентът не е успявал да се справи, тяхното oчертаване, анализ и преработка.
  8. Групова сплотеност: привлекателността на групата за всички нейни членове, желанието им да останата в групата, чувството за принадлежност към групата, доверието, приемането му от групата като цяло, приемането на членовете на групата помежду им, чувството за „Ние” на групата. Груповата сплотеност се разглежда като фактор, аналогичен на отношенията „психотерапевт-пациент” в индивидуалната психотерапия (индивидуальная психотерапия).
  9. Катарзис (катарсис): отреагиране, емоционално отпускане, изразяване на силни чувства в група.

Кратохвил посочва в качеството на основни М. Н. Л. Д. Н. Г. П. следните: участие в групата, емоционална подкрепа (эмоциональная поддержка), самоизследване и самоуправление, обратна връзка или конфронтация (конфронтация), контрол, корективен емоционален опит (коррективный эмоциональный опыт), проверка и обучение в нови способи за поведение, получаване на информация и развиване на социалните навици.

Пациентите в качеството им на основни М. Н. Л. Д. Н. Г. П. най-често се посочва: осъзнаване (осознание) на новото (на самия себе си, на възприятията за другите, на разбиранията за другите хора), преживяването в групата на положителни емоции (по отношние на самия себе си, на другите членове на групата и на групата като цяло, положителни емоции от участниците в групата), придобиване на нови способи на поведение (преди всичко в междуличностното взаимодействие и при действия в напрегнати в емоционален план ситуации).

Посочените М. Н. Л. Д. Н. Г. П. обхващат всичките три плоскости на изменение – когнитивната, емоционалната и поведенческата – и могат да бъдат представени под формата на три основни, по-обобщени механизми на коригиращо емоционално преживяване (корективен емоционален опит), конфронтация и учене (научение).  Коригиращото емоционално преживяване включва няколко аспекта и преди всичко емоционална подкрепа. Емоционалната подкрепа за пациента означава приемането му от групата, признаване на неговата човешка ценност и значимост, на уникалността на неговия вътрешен опит, готовността той да бъде разбран от гледна точка на неговите собствени отношения, нагласи и ценности. Конструктивната преработка на съдържанието на обратната връзка, изграждането на адекватно себеразбиране предполага приемане от страна на пациента на нова информация за себе си, която често не съответства на собствените му представи. Ниската самооценка, емоционално негативното отношение към самия себе си затруднява възприемането на нова информация, изостря действието на защитните механизми; по-позитивната самооценка, обратно, понижава нивото на психичната заплаха, намалява съпротивата (сопротивление), прави пациента по-открит към новата информация и новия опит. Това означава, че самооценката и отношението към себе си изграят изключително важна роля в изграждането на адекватно разбиране за себе си и могат както да спомагат, така и възпрепятстват този процес. Емоционалната подкрепа оказва положително, стабилизиращо въздействие върху самооценката, повишава степента на самоуважението, като по този начин се коригира такъв важен елемент на системата на отношенията като отношението към себе си. Переизграждането на отношението към себе си протича, от една страна, под влиянието на новото знание за себе си, а от друга – във връзка с промяната на емоционалния компонент на това отношение, която се осигурява най-вече чрез емоционална подкрепа. Приемането на пациента от групата спомага за развитие на сътрудничеството, облекчава усвояването от пациента на груповите психотерапевтични норми, повишава неговата активност и отговорност, създава условия за неговото себеразкриване пред другите. Коригиращото емоционално преживяване също така е свързано с преживяване от страна на пациента на неговото минал и настоящ групов опит. Възникването в групата на различни емоционални ситуации, с които пациентът не може да се справи в реалния живот, позволява в особените психотерапевтични условия тези преживявания да бъдат диференцирани, анализирани и преработени, а също така да се изработят по-адекватни форми на емоционално реагиране. Същевременно съвсем не е задължително тези ситуации да са абсолютно идентични по съдържание – в този случай става дума за съвпадение между емоциите, които ги съпровождат. Още един аспект на коригиращото емоционално преживяване е свързан с провктирането върху груповата ситуация на емоционалния опит от родителското семейство. Анализирането на тези преживявания на основата на емоционалното взаимодействие в психотерапевтичната група позволява на пациента в значителна степен да преработи и да разреши своите емоционални проблеми, чиито корени могат да бъдат проследени в периода на неговото детство.

Конфронтацията, по мнение на повечето автори, се явява водещ механизъм на груповата психотерапия. Конфронтацията се разбира като „сблъскване” на пациента със самия него, с неговите проблеми, конфликти, нагласи, отношения, емоционални и поведенчески стереотипи и се осъществява за сметка на обратната връзка между членовете на групата и групата като цяло. Благодарение на наличието на обратна връзка всеки един от участниците в групата получава информация за това какви реакции у околните предизвиква неговото поведение, как той се възприема от другите, в какви случаи неговата интерпретация (интерпретация) на емоционалното съдържание на междуличностната ситуация се оказва неадекватна и води след себе си също толкова неадекватна реакция от страна на околните, какви са целите и мотивите на неговото поведение, доколко неговото актуално поведение спомага за достигането на тези цели, какви емоционални и поведенчески стереотипи са характерни за него, каква връзка виждат другите между неговото минало и актуалния му опит и поведение. Обратната връзка дава възможност на учатниците в групата да разберат и оценят своята собствена роля в типичните за тях междуличностни конфликти и така да осъзнаят собствените си проблеми, съотнасяйки своето минало и настояще. Пациентът сякаш разглежда себе си в различни огледала, каквито се явяват другите членове на групата. Информацията, която пациентът получава директно или косвено от другите членове на групата, често противоречи или не е съгласувана със съществуващия му Аз-ораз и задачата на психотерапията се заключава в разширяването на тази образ по пътя на интеграцията на получената информация чрез създаването на условия за това.

Разширяването (или формирането) на Аз-образа за сметка на интеграцията на съдържанието на обратната връзка се явява процес, присъщ не само на психотерапията, но и процес, който съпътства формирането на човешката личност. Известно е, че развиването на отношение към самия себе си, изграждането на самооценката, на Аз-образа като цяло в детето протичат под въздействието на отразените оценки на околните. Груповата психотерапия използва същия този механизъм за коригиране на неадекватните представи и разбирания за самия себе си. Ученето в процеса на групова психотерапия се осъществява пряко и косвено. Групата встъпва като модел на реалното поведение на пациента, в който той проявява типичните за самия него поведенчески стереотипи, като така създава условия за изследване от страна на пациента на собственото му междуличностно взаимодействие и поведение, позволява да се разграничат в тях конструктивни и неконструктивни елементи, които носят удовлетворение или предизвикват негативни преживявания. Груповата ситуация се явява съвсем друга ситуация на едно реално, емоционално междуличностно взаимодействие, което в значителна степен облекчава отказа от неадекватни стереотипи на поведение и изработването на навици за пълноценно общуване. Тези промени се подкрепят в групата, пациентът започва да усеща своята способност за промяна, което му носи удовлетворение и се възприема позитивно от околните.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s