365 дни на психотерапията: 360 – Механизми на лечебното действие на семейната психотерапия

Под семейна психотерапия (семейная психотерапия) е прието да се разбира комплекс от психотерапевтични прийоми и методи, насочени към лечението на пациента в семейството и с помощта на семейството. Семейната психотерапия се явява разновидност на груповата психотерапия (групповая психотерапия), поради което много психотерапевтични техники, прилагани в работата със семейства, се отнасят към прийомите на груповата психотерапия (Kratochvil S., 1990).

За основни механизми на лечебното действие на семейната психотерапия се смятат емоционалното сплотяване и подкрепа и обратната връзка (обратная связь) (Мягер В. К., Мишина Т. М., 1976, и др.). Ако емоционалното сплотяване възниква чрез съпоставяне на индивидуалните цели у членовете на семейството, чрез обмяна на мнения, надежди и опасения и се проследява устойчиво на всички етапи на семейна психотерапия, то обучаването на членовете на семейството в предоставяне на обратна връзка протича след завършването на присъединяването на психотерапевта към семейството като цялостна система. Способността на членовете на семейството да дават и да приемат неизопачена обратна връзка, както показват изследванията на С. И. Чаева (С. И. Чаева, 1994), на Е. Г. Ейдемилер (Э. Г. Эйдемиллер, 1994), се явяват свидетелство за „съзряването” на семейството и за преминаването на психотерапията от етапа на присъединяване и на формулиране на психотерапевтичната заявка към етапа на реконструиране на семейните отношения.

В семейната психотерапия, както и в груповата, имат място следните механизми на лечебно действие:

1) емоционално сплотяване и подкрепа;

2) отреагиране (придобиване на навици за съответно адресиране и проява на емоции, особено на отрицателните такива);

3) получаване на обратна връзка от участниците в психотерапията;

4) предоставяне на обратна връзка;

5) универсалност;

6) корективна рекапитулация на основната семейна група;

7) учене (научение) (обмяна на опит в решаването на проблеми);

8) идентификация;

9) инсайт (инсайт), осъзнаване на екзистенциалните аспекти на битието;

10) алтруизъм.

На основата на анкетиране на 266 участници в психотерапия, членове на 88 семейства, се ранжират механизмите на лечебно действие на семейната психотерапия. За най-важни механизми, които се формират първи и оказват най-интензивно влияние за коригирането на дисфункционалните отношения в семействата, са признати първите четири.

В качестве механизмов лечебного действия рассматривается и ряд других, специфичных для семейной психотерапии. В последнее десятилетие разработана технология присоединения психотерапевта к семье как к системе и к отдельным ее членам, которая существенно катализирует процесс семейной психотерапии:

1) установяване на конструктивна дистанция;

 2) използване на прийоми за мимезис и за синхронизиране на дишането на психотерапевта и на заявителя на проблема;

3) присъединяване към прозодичните характеристики на речта на заявителя на проблема и използване в речта на предикати, които отразяват доминиращата репрезентативна система на този заявител;

4) приемане от страна на психотерапевта на „семейния мит” (семейный миф) и запазване на семейното статукво, т.е. на публичния защитен образ и на онези структури на семейните роли, които семейството демонстрира по време на психотерапията.

Тези действия на психотерапевта спомагат за намаляване на нивото на емоционалното напрежение и тревога, които присъстват у членовете на семейството, които за първи път се решават да разкрият своите семейни тайни на един обективен наблюдател (Minuchin S., 1974; Satir V., 1988; Эйдемиллер Э. Г., 1994). Разработена е технология на формулиране на психотерапевтичната заявка, която създава условия за резонанс на целите, на патерните на емоционално реагиране у участниците в психотерапията, вследствие на което се катализира самият процес на семейна психотерапия. Използването на парадигмите на системния подход  променя ролята на семейния психотерапевт от такава на обективен, директивен, приемащ и отстранен интерпретатор към такава на директивен, емпатичен и отстранен, но включен в контекста на семейните отношения в качеството на един от неговите елементи. Този елементи имат личностен и професионален ресурс и установявава връзки между другите елементи на семейната система по пътя на инициативите и  инструкциите, изхождайки от изискванията на психотерапевтичната заявка. Тези инициативи на психотерапевта са адресирани към представители на различни подсистеми на семейството с цел активизиране на тяхната дейност и същервременно към отслабване на активността на други подсистеми. Психотерапевтът също създава условия за това членовете на семейството да установяват външни и вътрешни граници, при които могат свободно да се обменят енергия и информация. Тези действия на психотерапевта предизвикват в семейната система силни флуктуации в резултат на които семейната система прави опити да усложнява и да диференцира своето приспособително поведение.

Изследванията, проведени през последните години, показват, че резонансът на целите, постигани в процеса на психотерапия, преработката на целеполагането („създаване на рамки на психотерапевтичните цели/ психотерапевтические цели на фона на трансови изменения на съзнанието) също се отнасят към ефективните механизми на лечебното действие в семейната психотерапия и консултиране (Эйдемиллер Э. Г., 1994).

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s