365 дни на психотерапията: 359 – Методика на наказанието

МЕТОДИКА НАКАЗАНИЯ. Отнася се към поведенческите прийоми. Заключава се в използването на отрицателен (аверсивен) стимул веднага след ответната реакция, която трябва да се отстрани. В качеството на отрицателен стимул най-често се използва болезнен, субективно неприятен стимул и тогава методиката фактически се превръща в аверсивна. Могат да се прилагат и социални стимули като осмиване, осъждане, негативна оценка на определен аспект на поведението и т.н. Трябва да се помни обаче, че само болезнените стимули се явяват практически всеобщи, оказват своето въздействие в 100% от случаите, докато социалните отрицателни стимули са строго индивидуални.

Методиката е ефективна при съблюдаване на редица условия:

  1. Ако отрицателният (аверсивен) стимул се прилага веднага, непосредствено след ответната реакция. Трябва да се помни каква важна роля в изработването на условната реакция играе близостта по време на стимула и реакцията. Обикновено оптималният времеви интервал се колебае от десети на секундата до няколко секунди. Ако прилагането на аверсивния стимул се отложи, неговата ефективност започва бързо да намалява. Пример за такъв отложен ефект на наказанието, който се изразява в негативни последици под формата на хронични заболявания, е пушенето. В този случай удовлетворителният ефект настъпва веднага, като в същото време негативните последици не се усещат дълго време.
  2. Важно условие се явява и схемата на прилагане на аверсивния стимул. На първия етап по-ефективно потискане на нежелателното поведение се достига с помощта на постоянното прилагане на аверсивен стимул. И едва впоследствие може да се премине към непостоянна схема на угасяване на асоциативната връзка.
  3. Наличието в поведението на пациента на алтернативни ответни реакции също се явява важно условие за използване на тази методика. Третото условие се отнася до елиминирането единствено на това поведение, което има целенасочен характер. Доколкото в дадения случай целта запазва своето значение за пациента, а наличният в репертоара стереотип на постигането ù е блокиран, то при отсъствие на други, „желателни” стереотипи на поведение, това често предизвиква агресия или други форми на деструктивно поведение (у децата — лъжи).

Всичко това ограничава сферата на приложение на тази методика, така както и в случая на аверсивните прийоми.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s