365 дни на психотерапията: 352 – Лингвистичен подход в психотерапията

Л. П. В. П. има като цяло хуманистична насоченост. Методологична база на Л. П. В. П., както и на метода на вербалната митологизация на личността (вербальная мифологизация личности), се явява сугестивната лингвистика – раздел на психолингвистиката, разработен от И. Ю. Черепанова (1986 – 1997). Л. П. В. П. генетично е свързан с метода на вербалната митологизация на личността, а също така с позитивните резултати от неговото прилагане в лечението на невротичните разстройства (Кылосов А. В., 1997-1999). Л. П. В. П. се явява научно развитие на приложните аспекти на сугестивната лингвистика в психотерапията. В историята на този подход могат да се разграничат два етапа. На първия етап, след формулирането на основната концепция на сугестивната лингвистика от И. Ю. Черепанова, В. С. Григориевских широката научна дискусия по дадения проблем и получаването на емпирични материали, които обезпечават по-нататъшното развитие на Л. П. В. П. Понастоящем в разработването на Л. П. В. П. взимат участието на редица специалисти: Р. К. Назиров (Р. К. Назыров (научно-методически основи), А. В. Килосов (А. В. Кылосов) (клинична ефективност на метода на вербалната митологизация на личността), С. И. Биков (С. И. Быков) (практически аспекти на лингвистичната психотерапия).

Научната концепция на Л. П. В. П. в психотерапията включва в себе си разработването на лингвистичните аспекти на личността, концепциите за норма и патология, на различни психотерапевтични техники.

Личността в рамките на Л. П. В. П. се разглежда от позицияа на разбирането за личната митология на А. Ф. Лосев (А. Ф. Лосев) и на психолингвистичните идеи на В. В. Налимов (В. В. Налимов) („Личността е интерпретиращ самия себе си текст, способен да се самообогатява”).

Предполага се, че всеки човек носи в себе си свой собствен героичен епос, в който, както в един истински мит, се преплитат реалност и измислица, минало и фантазии за бъдещето, реално и идеално. Този вътрешен епос е слабо осъзнат в процеса на митологизацията (основа на терапевтичните процедури при Л. П. В. П.) придобива формата на реален текст, написан на един уникален, индивидуален език, който може да разбере напълно единствено носителят на мита.

Разглеждайки личностните процеси като породени от личностната митология, авторите на Л. П. В. П. предполагат, че причините за психичните трудности се определят именно от неадаптивната структура на личностния мит, която в крайна сметка може да породи психична дезадаптация или невротично разстройство. На основата на значителен фактически материал (изследвани са 140 индивидуални митове на хора с психични проблеми или с гранични разстройства (Григорьевских В. С., Быков С. И., 1997; Быков С. И., 1998) се демонстрира, че съдържанието на мита при неговото осъзнаване, в метафоричен вид, включва описание на проблема под формата на индивидуална неадекватна стратегия, която поражда проблеми. Митовете на пациентите с невротични разстройства отразяват наличието на психични затруднения, на неадаптивно поведение, а също така описват преживяването на собствената неефективност от техните носители. Митовете на здравите и социалноуспешни хора са лишени от тези особености. Авторите предполагат, че ако в мита се съдържа описание на проблема, от който страда човекът, то е възможно в контекста на този мит, да се открият допълнение към мита, формулирано на неговия неповторим език, което съдържа решение на проблема, или видеизменение на мита, което позволява да се разреши психичната проблематика и да се отстранят причините за невротичното състояние.

При разглеждане на основните механизми на Л. П. В. П. се посочва, че съществуващите фактори на лечебното действие на психотерапевтичните методи (такива като учене (научение), отреагиране, корективен емоционален опит (коррективный эмоциональный опыт), осъзнаване (осознание) и др.) могат да бъдат допълнени с още един важен механизъм, който обикновено не се използва. В процеса на работа над индивидуалния мит специално подготвена група активизира определен тип мислене по пътя на съвместяване на реалност, съновидения, екзистенциални преживявания в процеса на живот, които съвкупно се разглеждат в рамките на Л. П. В. П. като митологично мислене. Човек се обръща за решаване на своите реални проблеми към ирационалната страна на човешкото възприятие, при която постигането на света се извършва чрез процес на интензивно преживяване на груповия опит, чрез съ-преживяване, съ-живеене, чрез присъединяване към настоящето, при които чрез разглеждане на личните истории и на нейното осъзнаване в най-изразителните нейни аспекти се разрушава нейното привично възприемане на реалността, като дори в момента на създаване на мита се прекъснва вътрешния диалог, за да се достигне отвъд пределите на привичното човешко осъзнаване, преживяванията се осъществяват в съновиденията и по-точно в състоянието на управляван и контролиран транс, които под формата на индивидуалния на езика на пациента се разкриват способи за преодоляване на патологични стереотипи.

Л. П. В. П., основан на закономерностите на митологията, при формирането на личните митове включва в себе си елементи, които традиционно се съдържат в редица героични епоси. На първо място се разграничава процесът на т.н. инициация. Содни етапи присъстват фактически във всеки терапевтичен метод, доколкото лечебното действие предполага, че под влиянието на психотерапията човек започва да се отнася към себе си по нов начин, променя собствените си отношения към света и към самия себе си, започва да живее другояче, във връзка с което някои от неговите психични проблеми се разрешават. Думата „инициация” (инициация) също се извлича от съответния контекст. Действията, извършени от терапевтичната група в процеса на създаване на индивидуалния мит на клиента (клиентът е човек, който преминава през лингвистична психотерапия), се подчиняват на някакъв скрит и до този момент недостатъчно изследван механизъм на метода и се реализират в действието, което има всички класически признаци на обреда по инициация на героя. Този обред е свързан с универсалните представи за „първоимето” (первоимя). При възпроизвеждането на обреда по инициация се осъществява акт на привеждане на потенциалния герой (герой е човекът носител на мита) към осъзнаването му като актуален герой – на „уникален гений” (уникальный гений), който има отношение към целия свят. Така се извършва формиране на „ядрото” на неговата лична история – на „митологичното тяло” („мифолофическое тело”) на героя.

Интересна е връзката между терапевтичното действие с другия обред – жертвоприношението. Използването на самия дух на обреда по жертвоприношението се явява, по своята същност, акт на раждане на инициираната личност чрез принасяне на героя в жертва на своята лична история. В резултат се осъществява реконструкция на личността – „изкристализират” нейните най-силни и изразителни страни.

Преразглеждането на личната история може да се оказва особено болезнена процедура, но тя безусловно принася положителни резултати. Като цяло чрез изпълнение на двата основни обреда – на инициацията на героя и на жертвоприношението – се изгражда базовият алгоритъм, по който се създава и „чудесната личностна история”, митът за героя. В този смисъл психотерапията в рамките на Л. П. В. П. може да се разглежда като притежаваща хуманистична насоченост, особеност на която се явява в известен смисъл и „свръххуманистичното отношение” («сверхгуманистическое отношение»), пронизващо терапията на пациента, при което той не просто бива приеман „такъв, какъвто е”, но се приема и съдържанието на неговия вътрешен митологичен епос, основано на ирационалните му представи и вяра в чудото.

От позицията на Л. П. В. П. е разработена методика на вербалната митологизация и на инициацията на личността. Психотерапията се провежда в специално подготвена група, участниците в която имат опит с прилагането на метода, добре осведомени са за психолингвистичните аспекти на психотерапевтичната работа. В състава на групата могат да влизат и професионалисти – психолози и психотерапевти и др. при условие, че за всекисвоевременно е написал своя личен мит. Методиката на провеждане на психотерапията в тези групи в много отношения прилича на работата в група с използване на мита за вербалната митологизация на личността, но има и определени различия.

На заниманието първо се сключва терапевтичен договор, формират се принципите на груповата работа и се посочва по-конкретно каква ще е ролята на клиента: „Вие сте основният човек в групата и определяте под каква форма ще работи тя, вие сте героят на епоса, който ще създадем заедно”. Като се има предвид хуманистичната насоченост на метода, клиентът може и е длъжен да избере сам и състава на групата. Уговаря се, че създаването на мита ще се проведе в рамките на едно занимание, независимо от това колко ще продължи то (има случаи, при които терапевтичният метод се създава повече от 10 часа), като всеки от участниците в групата обявява доколко има възможност да присъства на цялото занимание.

На този етап се дава описание на метода, предлага се разбиране на индивидуалния (личностен) мит.

В основната си част работата на клиента се изпълнява в ролята му на алфа-лидер, т.е. на човек, който управлява групата с цел нейното оптимално функциониране и който оказва максимална помощ за създаването на собствения мит. Психотерапевтите се намират в позицията на експерти, които помагат на клиента да осъществи своята групова роля. Всички останали участници в групата се стремят да задействат своя интелектуален и емоционален потенциал, встъпват като жива библиотека и се опитват да представят своите проекции по отношение на дадени елементи на мита. Групата работи единствено върху създаването на мита и в този смисъл в нея няма пряка обратна връзка (обратная связь) и не се поощряват безоценъчните съждания, дори обратното, групата и нейните участници провокират пациента да изгради отначало елементите и базовите метафори на мита, а след това помагат да се създаде „черновата на мита”, която по-късно се свива до текст, лишен от детайли и конкретни събития, превръща се в универсален текст, приет напълно от пациента. В някои случаи текстът се създава изцяло от пациента, а в други – участниците в групата на основата на обсъждане на елементи на мита предлагат свои варианти, които след като бъдат приети от пациента, биват включени в основния текст.

При завършването на работата клиентът преписва текста на ръка, което се обяснява с необходимостта текстът да премине „през него”. В края се провежда своеобразно споделяне, при което участниците в групата изказват своето отношение към написания текст на мита. Реакциите спрямо него могат да бъдат изразени с използването на оценъчни, разшифриращи символи и метафори на мита, както и проективни такива, които анализират стратегията по отношение на написването на мита и стратегиите на поведение, които се проявяват в съдържанието на мита.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s