365 дни на психотерaпията: 350 – Кризисна интервенция

Представлява оказване на спешна медико-психологическа помощ на хора, които се намират в състояние на криза.

Практиката на К. И. се основава на теорията за кризата на Линдеман (Линдеман, Lindemann E., 1944) и на концепциите за стадиите на жизнеиия цикъл и за кризата на идентичността на Ериксън (Эриксон, Erikson M., 1950). Кризата се разбира като състоянието на човека при блокиране на неговата целенасочена жизнена дейност, като дискретен момент от развитието на личността. Затегнатата, хронична криза носи в себе си опасността от социална дезадаптация, от суицид, от нервно-психично или психосоматично страдание. Хронизацията на кризата е характерна за хора с изразена акцентуация на характера и незрял светоглед (инфантилизъм – „светът е прекрасен”/”мир прекрасен” или юношески – „светът е ужасен”/«мир ужасен»), с еднопосочни (нехармонични) семейни и професионални житейски нагласи. Именно такива хора се нуждаят от помощ в периода на преживяване на кризата, която се възприема от тях не само като труден и отговорен период в живота им, но и като „безизходица (тупик), която прави по-нататъшния им живот безсмислен”.

Водещи методи на К. И. се явяват психотерапията (кризисна психотерапия/кризисная психотерапия) и кризисното консултиран (психологическое консультирование). В чужбина К. И. се провежда не само от държавните медико-психологически учреждения – кризисни центрове и кабинети (кабинет за социално-психологическа помощ/ кабинет социально-психологической помощи), но и от доброволци към религиозните и благотворителни организации, които са преминали специална подготовка (типичен пример са „Добрите самаряни”/«Добрые самаритяне»). Специфична форма на К. И. се явява телефонното консултиране (телефонное консультирование). Отбелязва се специализация на службите за К. И.: помощ за деца и подрастващи, напуснали семейството, на наркомани, ветерани от войната и други рискови групи. По естествен път нараства потребността от кризисна помощ в ситуации на катастрофи, при стихийни бедствия и социални сътресения, доколкото през тези периоди по-голям брой хора, загубили близки, жилищата или работата си, преживяват състояние на житейска криза, утежнено от трагични лични преживявания.

През 1960 г. понятието К. И. се разширява и вече обхваща концепциите „семейни кризи” (кризисы семьи) и съответно семейната психотерапия (семейная психотерапия) и семейното консултиране (семейное консультирование).

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s