365 дни на психотерапията: 349 – Телесно-ориентирана психотерапия

Нееднозначно разбирано направление на психотерапията, цел на което се явява промяната на психичното функциониране на човека с помощта на ориентирани към тялото методически прийоми.

Отсъствието на стройна теория, на ясно разбиране на въздействието и на принципите за прилагане на телесно-ориентираните техники водят към необосновано разширяване на границите на Т.О.П.

Понастоящем са описани най-малко 15 различни подхода, които се определят като „работа с тялото” (работа с телом). Някои от тях са чисто психотерапевтични по своята същност, а други са определени по-конкретно като методи за терапия с основна цел постигане на телесно здраве. Широкo разпространена практика е прилагането на комбинация от методи като ролфинг (рольфинг), бионергетика (биоэнергетика) и гештальт-терапия (гещалт-терапия); методите на Александер (методов Александер, Alexander F. М), методът на Фелденкрайс (Feldenkrais М.) и гещалт-терапия (метод на Рубенфелд/ Рубенфельд/Rubenfeld I.); хипноза (гипноз), приложна кинезиология (прикладная кинезиология); първична терапия на Янов (первичная терапия Янова); терапия на Райх (терапия Райха, Reich W.) и гещалт-терапия.

Най-известните видове Т. О. П. се явяват характерологичният анализ на Райх (характерологический анализ Райха), биоенергичният анализ на Лоуен (биоэнергетический анализ Лоуэна), концепцията за телесното осъзнаване на Фелденкрайс (концепция телесного осознования Фельденкрайза), методът за интеграция за движенията на Александер (метод интеграции движении Александера), методът за емоционалното осъзнаване на Селвер и Брукс (метод чувственного сознования Селвер, Selver C., Brooks C. V. W.), структурната интеграция на Ролф (структурная интеграция Рольф) и др.

По-малко известни в нашата страна са техниките на биосинтеза (техника биосинтеза, Boadella D., 1987), бондингът (бондинг, Rynick G. М., 1994), методът Роузън (метод Роузън (Rosen M., Wooten S., 1993) и техниката „танатотерапии” на Баксаков (техника „танатотерапия” Баксакова, Баскаков В., 1996).

Т. О. П. възниква на основата на практическия опит и на многогодишните наблюдения на взаимовръзката между духовното и телесното във функционирането на организма. Тя в по-голяма степен от другите направления на психотерапията се придържа към холистичния подход, развитието на който е все по-необходимо. Преодоляването на дуализма на тялото и разума, и завръщането към цялостната личност води към дълбоки изменения в разбирането на човешкото поведение.

Съществуващите понастоящем методи на Т. О. П. отговарят на всички изисквания за цялостен подход: за тях човекът е единно функциониращо цяло, сплав на тяло и психика, в която измененията в една област се съпровождат от изменения в другата. Обединява ги стремежът да върнат на човека усещането за цялостност, да го научат не само да осъзнава изтласканата информация, но и да преживява в настоящия момент единството между тялото и психиката си, цялостността на целия си организъм. Всички методи на Т. О. П. са насочени, в една или друга степен, към обезпечаване на условията, в които пациентът ще може сам да преживее своя опит като взаимовръзка между психичното и телесното, ще приеме себе си в това качеството, като така ще получи възможност да подобри своето функциониране (Сергеева Л. С., 2000).

Един от най-известните методи в Т. О. П. се явява анализът на характера и практиката на вегеторапията на Райх (анализ характера и вегетотерапии Райха). Райх е първият аналитик, който интерпретира природата и функциите на характера в работата с пациенти. Той подчертава важността на това да се обръща внимание на физическите аспекти на човешкия характер, на особеностите на хроничните мускулни блокажи, наричани „мускулна брони” (мышечний панцирь). Райх свързва постоянните мускулни напрежения в тялото на човека с неговия характер и типове защити от болезнения емоционален опит. По негово мнение, хроничните мускулни блокажи стопират три основни емоционални състояния: тревожност, гняв и сексуална възбуда. „Мускулната броня” не позволява на човека да преживява силни емоции, като ограничава и изопачава изразяването на чувствата. Райх пише: „Мускулната конвулсия представлява сама по себе си телесната страна на процеса на изтласкване и се явява основа на неговото дълго запазване” (Reich W., 1997). В основата на теорията на Райх лежи разбирането за това, че на защитните механизми, които затрудняват нормалното функциониране на човешката психика, може да се противодейства, като се оказва директно влияние върху тялото. Той откроява своите аналитични интерпретации (интерпретации), назовани от него „анализ на характера” (анализ характера) от непосредственото въздействие върху защитната мускулатура, което обозначава като „вегетотерапия” (вегетотерапия) и „анализ на характера в областта на биофизичното функциониране (анализом характера в области биофизического функционирования). Райх разглежда защитната мускулна броня като основно препятствие пред личностовия ръст, доколкото тя му пречи да живее пълноценен живот в хармония с околните хора и природа. Той разграничава седем сегмента на „мускулната броня”, разположени в цялото тяло на човека:

1) областта на очите (область глаз),

2) уста и челюст (рот и челюсть),

3) шия (шея),

4) гърди (грудь),

5) диафрагма (диафрагма),

6) корем (живот),

7) таз (таз).

Райх открива, че отпускането на „мускулната броня” освобождава значително количество либидинозна енергия и подпомага процеса на психоанализа (психоанализ). Той разработва специална терапевтична методика, която позволява да се понижи хроничното напрежение на определени групи мускули и по този начин стимулира освобождаването на емоциите, които това напрежение е блокирало. Райх анализира детайлно позите на пациента и неговите физически навици, за да му даде възможност да осъзнае как те потискат жизнените му усещания в различни части на тялото. Райх иска от пациентите да усилят определен блокаж, за да го осъзнаят по-добре и да изразят емоцията, свързана с тази част от тялото. Той забелязва, че едва след като потисканата емоция се приеме от пациента и намери своя израз, пациентът може напълно да се откаже от своя блокаж. Постепенно Райх започва да работи пряко с блокираните мускули, масажирайки ги с ръце, за да подпомогне освобождаването на свързаните с тях емоции. Ако се проследи динамиката на развитието на представите на Райх, може да се забележи, че те се развиват от аналитична работа, опираща се изключително на словесния език, към изследване на психичните и на соматичните аспекти на характера и на „мускулната броня”, последвано изключително от акцент върху работата с мускулната защитна броня, насочена към осигуряване на свободното протичане на биологичната енергия в организма.

Не можем да не признаем, че много от трудовете на Райх са противоречиви, особено тези от тях, в които се поставя знак за равенство между психичното здраве и способността да се преживява оргазъм. Ранните му трудове по анализа на човешкия характер обаче съдържат дълбоки психологически прозрения и много психолози се ръководят от тях […]. Независимо от отделни спорни моменти по отношение на неговата оргонна теория, много направления на Т. О. П. и понастоящем използват за своя основа разработените от Райх понятия и техники — тук можем да изброим бионенергиката на Лоуен (биоэнергетика Лоуэн, Lowen А.) и биосинтезът на Боадели (биосинтез Боаделлы). Близък до тези методи е и запазилия връзката си с психоанализата метод Роузън (метод Роузън).

Биоенергетиката на Лоуен (биоэнергетика Лоуэна) е центрирана върху ролята на тялото в анализа на характера, като включва методиката на дишане на Райх и много от неговите техники за емоционално освобождаване. Методиката в биоенергетиката запазва близостта си със съвременната психоанализа, като психологичната работа тук използва докосването и натиска върху напрегнатите мускули на фона на дълбоко дишане в специални позиции, което способства за разширяването на осъзнатостта за тялото, за развитие на спонтанната експресия, подпомагайки така психофизическата интеграция на организма. Едновременно с това бионергетичната терапия по Лоуен значително се отличава от терапията на Райх. Лоуен например не се стреми към последователно – от главата до петите – отпускане на блоковете на мускулната броня. Той, който по-успешно от други преодолява свойственото за психоанализата неприемане на директния физически контакт с пациента, значително по-рядко прибягва до мануално въздействие върху тялото. Освен това, Лоуен не споделя възгледите на Райх за сексуалната природа на неврозите, поради което неговите трудове са по-добре приети от неговите съвременници. По Лоуен, причина за появата на неврози, депресии и психосоматини разстройства се явява потискането на чувствата, което се съпровожда от хронично мускулно напрежение, което блокира свободното протичане на енергията в човешкия организъм и което води до промяна във функционирането на личността. Лоуен твърди, че игнорирането и неразбирането на собствените чувства води до заболявания и че усещанията, които човек получава от своето тяло, служат като ключ за разбирането на собственото емоционално състояние. Чрез отпускането на тялото човек придобива свобода от собственото си мускулно напрежение, която се съпровожда от свободна циркулация на житейската енергия, които, по мнение на Лоуен, водят до дълбока личностна промяна на пациента. Зрялата личност е в състояние в еднаква степен както да контролира своите чувства, така и да изключва самоконтрола (самоконтроль), да се отдаде на потока на спонтанността. Тя има достъп както до неприятните чувства като страх, болка, злоба или отчаяние, така и до носещите удоволствие сексуални преживявания, радост, любов. Лоуен смята, че отношението на човека към живота и неговото поведение се отразяват в телосложението, позите, жестовете му, че между физическите параметри на човека и неговия характер има тясна връзка. Той разграничава пет типа човешки характер, основавайки се на неговите психични и физически прояви: „шизоиден“, „орален“, „психопатен“, „мазохистичен“ и „ригиден“ тип («шизоидный», «оральный», «психопатический», «мазохистический» и «ригидный»). Освен това в рамките на биоенергийната терапия са разработени редица понятия, към които се отнасят „енергия“, „мускулна броня“, „заземяване“ («энергия», «мышечная броня», «заземление»). Последното се явява важна категория в биоенергийната терапия, като въвеждането на това понятие се смята за съществен принос на Лоуен в развитието на теорията на Райх. Сред основните прийоми на биоенергетиката са различните манипулации с мускулните влакна, дихателната гимнастика, техниките за емоционално отпускане, напрегнатите пози за енергетизиране на частите на тялото, в които има блокажи („арка на Лоуен“, „тазова арка“/«арка Лоуэна», «тазовая арка»), активните двигателни упражнения, вербалните способи за освобождаване на емоциите, различните варианти на физически контакт между членовете на терапевтичната група и др. Този тип контакти помагат да се окаже подкрепа на членовете на групата. В процеса на тренинга (тренинг) се прилагат упражнения, които спомагат за изразяването на негативни емоции по отношение на другите участници в груповите занимания. Проявяването на негативни чувства като гняв, страх, тъга, ненавист почти винаги се предшества от изразяването на положителни емоции. Според привържениците на биоенергетиката, негативните чувства скриват дълбоката потребност на човека от положителни чувства и удоволствие. През целия цикъл от занимания постоянно се правят опити да се отнесе телесното състояние към обсъжданите психични проблеми на пациента.

Съвършено различни подходи в Т. О. П., насочени към ефективното използване на тялото в процеса на жизнена дейност и подчертаващи функционалното единство между тяло и психика, са методите на Александер и на Фелденкрайс (метод Александера, метод Фельденкрайса).

На метода на Александер често се гледа като на техника за корекция на осанката и на привичните пози, но това е само малка част от онова, което той представлява всъщност. В действителност той е системен подход, насочен към по-дълбокото осъзнаване на самия себе си, метод, който се стреми да върне на организма изгубеното психофизическо единство. По Александер цялата дейност на човека зависи от неговата способност да управлява тялото си. Налични са много алтернативни възможности за това, но във всяка една ситуация съществува един-единствен път, който осигурява най-добрия способ за функциониране и който способства по-бързото постигане на резултата. Александер смята, че начинът на функциониране на организма, който води към болести, се предизвиква от неправилно (неефективно) използване на мускулите на тялото, което се осъществява посредством преодоляването на мускулното напрежение. Той предлага вместо привичните способи за изпълнение на движенията, да се създават нови, които ще помогнат да се подобри използването на собственото тяло, като така ще се способства оздравяването на организма. Александер е убеден, че хората, страдащи от неврози, винаги са „сковани” („зажаты”), за тях са характерни неравнометното разпределение на мускулното напрежение (дистония) и лошата осанка. Той твърди, че неврозата „… се поражда не от мислите, а от дистоничните реакции на тялото като следствие от мислите…” («…вызываются не мыслями, а дистоническими реакциями тела на мысли…»), че психотерапия без отчитане на мускулните реакции не може да доведе до успех и е необходимо да се отделя внимание не само на изследването на причините за душевните травми, колкото на създаването на нова система за мускулно управление. Методът на Александер е основан на два фундаментални принципи — на принципа на спирането (принцип торможения)  и на принципа на директивата (принцип директивы). Спирането е ограничаване на непосредствените реакции на дадено събитие. Александер смята, че за реализиране на желаните изменения на първо място е нужно да се спре първичната инстинктивна реакция на конкретен дразнител, а едва след това, прилагайки директивата, да се намери по-ефективен начин за действие в дадената ситуация. Той предлага да се използват следните директиви: да се отпусне шията доколкова, че главата да се измести напред и нагоре, така че тялото да се изпъне и разшири. Александер отделя голямо значение на взаимоотношенията между главата и шията. „Първичният контрол” («Первичный контроль») обозначава взаимовръзката между главата, шията и тялото — той е главният рефлекс, който контролира всички други рефлекси, включително координацията и балансираното управление на тялото. Той смята, че вследствие на схванатостта (блокажа — бел. прев.) в шийните мускули и отклоняването на главата назад, страда не само естествената координация на движенията на човека, но се нарушава и механизмът на връщане към нормалното състояние на равновесие след движение. В процеса на обучение в метода на Александер, човек трябва да си изясни при какви обстоятелства в него възниква неадекватна напрегнатост на мускулите, да се научи съзнателно да спре всеки рефлекторен опит да произведе съответно на командата движение, като използва съзнателно движение, да снижи мускулното напрежение.

За разлика от Александер, Фелденкрайс отделя по-голямо внимание на осъзнаването, смятайки, че единствено „осъзнаването прави действието съответно на немерението) („осознавание делает действие соответствующим намерению»). Фелденкрайс внася съществен принос в разработването на теорията за образа на действията и създава свой метод, посветен на проблема за цялостния подход към функционирането на организма. Той твърди, че нарушаването на функциите не е свързано толкова с наличието на неправилни нагласи, но и с това, че човекът, по правило, извършва неправилни действия в процеса на изпълнения на планираното. Според Фелденкрайс в процеса на дейност се извършват много излишни, случайни движения, които възпрепятстват „целевото действие”, като резултатът е, че се изпълняват едновременно някакво действие и противоположното му. Това е свързано с факта, че човек осъзнава единствено своите мотиви и резултата от действията, а самият процес на дейност остава неосъзнат. Фелденкрайс смята мускулното движение за важна съставна част на действията на човека и се опитва да измени поведението, като обучава хората в нов начин, по който да управляват тялото си. В своите трудове той използва понятията „образ за себе си” (образ себя) и „образ на действието” (образ действия). Съгласно Фелденкрайс, за да се измени поведението на човека, е необходимо да се промени образът за себе си, който ни е присъщ, а това изисква промяна на динамиката на реакциите, на природата на мотивацията и да се мобилизират всички части на тялото, които са засегнати от това действие. Целта на разработените от Фелденкрайс упражнения се състои в това да се създаде способност да се движи човек с минимум усилия и с максимум ефективност, благодарение на осъзнаването на своите движения. Концентрирайки вниманието върху мускулите, участващи в произволните движения, могат да бъдат разпознати онези мускулни усилия, които са излишни и които по правило не се осъзнават. При това се появява възможността да се избави човек от действията си, които противоречат на първоначалните му цели като субект. За реализиране на своите идеи, Фелденкрайс разработва упражнения, насочени към взаимодействието между различните части на тялото, към диференцирането на усещанията, към преодоляване на стандартните патерни на движение. Той предлага да се промени поведението на човека, като той бива обучаван в по-точното управление на своите движения посредством усъвършенстването на неговата чувствителност.

Сред методите на Т.О. П., които не влизат в границите на опита на класическата райхианска терапия, са бондингът (бондинг), методът на сетивното осъзнаване (метод чувственного сознавания) и методът за структурна интеграция (метод структурной интеграции).

Понятието сетивен опит (чувственный опит), неговото диференциране възприемане и преживяване се явява основно в метода на сетивното осъзнаване. Сетивното осъзнаване е процес на осъзнаване на телесните усещания, обучение в диференцирано възприемане на усещанията на тялото, емоциите, образите и установяване на взаимовръзки между тях. Човек от детстово е приучен да омаловажава значението на собствения си опит и да се „учи от опита на другите”  («учится на опыте других»), т.е. подменя своя опит с конструкции, които удовлетворява околните. Усещанията от неговото собствено тяло се игнорират. Занятията в метода на сетивното осъзнаване помагат да се преодолее тази бариера, обучават в по-пълно телесно-инстинктивно функциониране. В процеса на заниманията настъпва разбиране за това, че възприятието е относително, а нашето мислене често е обусловено от субективна информация, получавана от околните, а не от реалната действителност. Едно от основните допускания на метода се заключава в това, че ориентацията към усещанията, получени в опита, прави нашето мислене по-обективно, а поведението в по-голяма степен съответно на нашите намерения. Друг съществен аспект на метода на сетивното осъзнаване се явява изучаването на процеса на комуникация и на значението на докосванията във взаимодействието между участниците в групата. Степента на близост и на дистанцираност, желанието за взаимопомощ и отговорност, усещането на околните и степента на възприемане и на усешане на околните от страна на субекта са всички онези страни на процеса, които се осъзнават от участниците в групата много по-лесно и бързо на телесно ниво.

Гиндлер (Гиндлер, Gindler Т.), Селвер, Щолц (Штольц, Stolze H.) — това са част от специалистите, които полагат основите на този метод.

През 20-те години на нашето столетие, Гиндлер разработва нов подход към телесната терапия, в основата на който лежи стремежът да се въздейства на саморегулацията на организма.

Селвер е една от малкото последователи на Гиндлер, която разпространява нейните идеи в САЩ. От 1938 г. тя активно разработва метод, който тя нарича метод за сетивно осъзнаване (sensory awareness). Впоследствие интерес към нейната работа проявяват редица психоаналитици, някои от които — Фром (Фромм, Fromm E.) и Пърлс (Перлс, Perls F.) — стават нейни ученици

Разработеното от Селвер и Брукс оказва голямо влияние върху Гюнтер (Gunther В., 1974), който създава техника, назована от него „сетивно пробуждане” (sensory awakening), която в голяма степен отразява работата на неговите учители. Упражненията от тази техника позволяват на човека да почувства своето тяло и да се свърже с чувствата си, да се научи да докосва другите и да бъде докосван.

Следващият метод на Т. О. П., който стои встрани от разгледаните дотук, е методът на структурната интеграция или ролфинг (рольфинг), назован по името на своя създател Ролф (Рольф). Той представлява сам по себе си комплексен подход, насочен към осъзнаването на тялото, който включва работа върху структурата на тялото, походката, маниера на седеж, сила на общуване. Според Ролф нарушаването на функциите на човешкия организъм е свързано не толкова с психични, но и с физически фактори. Тя смята, че нормално функциониращото тяло на човека във вертикално положение остава изправено при минимален разход на енергия, но под влияние на стреса то се изменя, приспособявайки се към въздействието на последния. В резултат на взаимовръзката между структурите на тялото, напрежението в една от областите оказва компенсаторно въздействие върху други части на тялото. В крайна сметка, дезинтеграцията на костно-мускулната система води до загуба на балансираното разпределение на телесното тегло и до изменения в неговата структура, предизвиква нарушения в нормалното функциониране на организма. Методът на структурна интеграция включва в себе си директни манипулации с тялото, които позволяват да се измени състоянието на мускулните влакна, да се възстановяват равновесието и гъвкавостта на тялото. Работата с влакната води до това, че меките тъкани на ставите заемат естественото си положение, ставите придобиват нормална подвижност, а мускулите започват да се съкращават по-съгласувано. Основен компонент на метода се явява дълбокият масаж с помощта на ставите, на ставите на палците и на лактите, насочен към систематично отпускане на мускулните влакна, като масажът продължава 10 сесии. Доколкото процедурата на ролфинга е свързана с болка и с възможни структурни повреди на тялото, тя трябва да се провежда единствено от опитни специалисти. Ролф смята, че когато мускулните влакна се отпуснат, това освобождава  спомените за по-ранни преживявания. В хода на сеанса пациентът може отново да преживее травматичната ситуация от миналото. Заедно с това цел на занятието се явява преимуществено физическата интеграция, като емоционално-поведенческите аспекти на процеса не са предмет на специален анализ.

Постигнатият ефект е особено устойчив, ако индивидът запази осъзнатостта си за промените в структурата и функционирането на тялото, достигнати чрез ролфинга. За тази цел се използва система за „обезпечаване на структурните патерни” (обеспечения структурных паттернов), която включва упражнения, насочени към позата и равновесието на тялото.

Много специалисти отбелязват, че постигнатите положителни промени във физическото състояние, които оказва ролфингът, позволяват последващите психологически методи за въздействие да са по-ефективни.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s