365 дни на психотерапията: 345 – Кататимни образни преживявания по Лойнер

Автор на тази методика, наричана още „Символ-драма” («Symboldrama») и представляваща сама по себе си един от най-успешните опити да се систематизират „сънищата наяве”  («грез наяву»), се явява Лойнер (Лейнер, Leuner H., 1980). Концептуално в нейната основа лежи моделът на аналитичната психодинамика. Методиката за първи път е публикувана от автора през 1954 г., като постепенно бива доработвана и развивана. При неврозите (включително при техните тежки форми) и при психосоматичните разстройства се провеждат 15-50 сеанса 1-2 пъти седмично.

В състоянието на релаксация (релаксация) на пациента му биват представени и внушени определени образи, които служат като стимул за проециране от негова страна на безсъзнателни конфликти (в духа на подсъзнателното обучение насън или чрез подсъзнателна символика). Отработени са експериментално 10 стандартни образа: съзерцание на ливада или на течащ ручей, изкачване на планина, разглеждане на дома, навлизане в тъмна гора, среща с известни хора, изпитване на нагласите към сексуалността и агресивността, идеалният образ на Аза, извикването на архаични символични образи. Те служат за стимули при формирането на пластични образи със символно значение, които отразяват типичните подсъзнателни конфликтни сфери според тяхната тематика. Най-важно се явява отразяването на инфантилните обектни отношения, фиксацията върху ранните фази на развитие, защитните механизми, стереотипите на поведение.

В процеса на работа с К. О. П. П. Л. авторът открива редица психодинамични феномени: фиксираните образи като проекции на „ядрата на конфликта”, докусирането върху релевантни проблеми, функционалното единство между въображението и интрапсихичния конфликт, развитието на тази основа на терапевтични принципи („операция със символи”). Така се достига до възможността за непосредствено въздействие върху конфликтните структури с коригиране на инфантилните обектни отношения, а също така до удовлетворяване на архаичните потребности в сферата на нарцистичните, оралните и аналните преживявания.

С дидактична цел терапевтичните стратегии се разделят на 3 степени. Базовата степен е съсредоточена върху методиката на обучение при работа с първите 5 образа и върху творческото развитие и разкриването на мечтите („грез наяву”). Психотерапевтът заема позицията на защитник, като съблюдава основните психотерапевтични правила на поведение – автентичност (аутентичность), емпатичност и топлота. Средната степен предполага съсредоточаване върху свободните асоциации по повод разгръщащите се пластични образи с обръщане към техния произход и към реалното поведение. В същото време се използват стратегии, фокусиращи се върху специфични конфликтни структури, а също така се стимулира регресията към инфантилната конфликтна област. Пациентите биват обучавани как да преработват невротичните структури и как да анализират проекциите, свързани с преноса (перенос). Най-високата степен предполага съсредоточаване върху останалите 5 стандартни образа и въвежда използването на психоаналитични прийоми.

Психодиагностиката се осъществява по пътя на изследването на неосъзнавани конфликти в течение на редица сеанси, чрез контролиране на психотерапевтичния процес, благодарение на повторяемостта на проектираните нагласи и на наблюдаваните явления на трансформация в духа на „движещите се проекции” (движущейся проекции).

В сравнение с класическата психоаналитична техника, в К. О. П. П. Л, значително по-бързо протича процесът на емоционална регресия (още от първия сеанс), което води до съсредоточаване върху неосъзнатите конфликти. Оттук следва значително съкращаване на сроковете на психотерапията, дори при хроничните разстройства. Методът К. О. П. П. Л. се отличава също така и от поведенческата психотерапия (поведенческая психотерапия).

На символичните функции в К. О. П. П.Л. се противопоставя изобразяването на реални ситуации ((както например в прийомите на Волпе (Вольпе (Wolpe J.)), като в методиките на поведенческата психотерапия последните биват подчертавани.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s