365 дни на психотерапията: 343 – Катарзис

Психотерапевтичният смисъл на понятието К. се заключава в емоционалното разтърсване, изпитвано от даден човек под въздействието на вторичното преживяване на лични патогенни и (или) стресогенни афекти, които служат като източник на психична травма, и в последващото им адекватно отреагиране, т.е. освобождаване от болестотворните симптоми. К. се явява както целенасочен процес на организирано лечебно въздействие, така и постигнато състояние на очистване на един страдащ субект. Латинският синоним на К. е абреакция (абреакция).

Понятието К. (очистване/очищение) е въведено в описанията на човешките състояния от Аристотел (Аристотель, 384-322 гг. до н. э.) и то се характеризира като въздействие на трагедията върху зрителя, което посредством състраданието и страха го пречиства вътрешно. Древногръцката трагедия има мито-теологични основания – преживяването на сакралното действие, съпричастността към което е обусловена от личностната значимост на случващото се, предизвиква отреагиране. Античният театър следва използва ритуалното действие на мистериите, които, както и по-късно зародилата се литургическа практика на християнството, спомагат да се прежиевее своеобразен катерзис. Визуалното възприятие и вербалното изразяване (и себеизразяване) са основните механизми, чрез които се реализира К.

Архитектониката на религиозния живот във всички исторически време се изгражда, като се отчита възможността да се транвкилизира общинната и (или) личната ситуация; за това служат и древните инициации, и християнските тайнства, особено изповедта.

К. е изповедален подход към лечението на душевните травми, който използва абреакцията на емоциите, свързани с него. „Благодаря на Бройер (Брейер, Breuer J.) и особено на Фройд (Фрейд, Freud S.), тази разновидност на психоаналитичната терапия е развита до нивото на специален метод… Ние позволяваме на болния да изговори всичко, което иска, помагаме му да си избере съответното направление в онези случаи, когато, както изглежда, той премълчава нещо съществено, демонстрира пълно разбиране за това, което говори, и го убеждаваме в собствената му морална толерантност. Такива „изповеди” често носят облекчение” (Jaspers K., 1997). По Юнг (Юнг, Jung С. G.) става дума не за интелектуални констатации на травмиращите преживявания, а е необходимо „потвърждаването на това признание със сърцето”  («подтверждение такого признания сердцем») (Юнг, 1988). В психотерапевтичните методи на различните школи се използва светският вариант на института на религиозната изповед. Аналози също така са задушевните утешителни беседи, т.е. простият, непринуден разгвор с доброжлателен човек за собствените проблеми и тревоги, като колкото по-слаба е връзката с традиционния регламент на междуличностно общуване (на ученика с наставника, на по-младия с по-възрастния и пр.), толкова по-повърхностен е ефектът на пречистване.

Друго обяснение на механизмите на К. предлага Атанасов от позицията на учението на И. П. Павлов (Павлов) за висшата нервна дейност. К. е физиологичен (съответно патофизиологичен) процес на намаляване и на нормализиране на възбудата в патодинамичната структура на инертната свръхвъзбуда, възникваща под въздействието на психотравма. Той може да бъде предмет на изследване както на нормалната, така и на патологичната физиология. При първия случай става дума за незначителни психотравми, преживявани почти всекидневно, които обаче не предизвикват невроза. Свръхвъзбудата на функционалните структури бързо се изравнява и изчезва. Този всекидневен К. е осъзнато и добре известно явление. Свръхсилният за определени индивиди дразнител може да стане повод за възникването на патодинамични огнища с висока инертна възбуда, които се запазват дълго време и се явяват предмет на патофизиологията. Не всичко в процеса на снижаване на възбудата може да бъде осъзнато, а и далеч не всичко осъзнато е адекватно (Атанасов Ат., 1969).

При тежки психични травми у хора, предразположени към невротични разстройства, не настъпва спонтанен К., поради което се налага и психотерапевтична намеса (психотерапевтическое вмешательство) Като лечебна техника или, по-точно, като принцип на всяка техника, К. се използва в много психотерапевтични методи, обединени от понятието „катартична психотерапия” («катарсическая психотерапия»). В качеството на един от механизмите на лечебно въздействие, К. участва в такива психотерапевтични методи като психоанализа (психоанализ), аналитична психология (аналитическая психология), психодрама (психодрама), групова психотерапия (групповая психотерапия) и много други.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s