365 дни на психотерапията: 339 – Интензивна психотерапия по Фром-Райхман

Основана е на психоаналитичната теория на Фройд (Фрейд, Freud S.) и с психоаналитично-ориентираните концепции на неговите последователи, в частност на тези на интерперсоналната психотерапия на Съливан (интерперсональная психотерапия Салливана, Sullivan H. S., 1953). Принципите на интензивната психотерапия са формулирани от Фром-Райхман (Фромм-Райхманн, Fromm-Reichmann F., 1951) в резултат на многогодишния опит в прилагането на тази концепция и на нейните прийоми, както в клиниката на неврозите, така и в лечението на болните с психози. Целта на И. П. Н. Ф.- Р. е да намали емоционалните трудности на пациента и като последица от това – да отстрани неговата невротична или психотична симптоматика. Тези цели могат да се постигнат в И. П. Н. Ф.-Р. по пътя на достигането до инсайт (инсайт) и на разбиране от страна на пациента за неговите неосъзнавани преди причини за психичните му нарушения. Такова състояние, на свой ред, често спомага за промяната на динамичната структура на личността на пациента. Авторът вижда принципното различие между своята психотерапия и други важни психотерапевтични методи, като например краткосрочна психотерапия (краткосрочная психотерапия), сугестивна психотерапия (суггестивная психотерапия), хипнотерапия (гипнотерапия) и др. Целта на изброените е да отстранят симптома, в резултат на което пациентът да се върне към социалния живот. Ако те изобщо стимулират инсайт, то техният фокус при това е единствено на ограничени негови звена. За разлика от тях, И. П. Н. Ф.-Р. спомага за проникването в същността на произхода и на динамиката на проблемите на пациента. Фром-Райхман, както и Съливан, вижда природата на тези проблеми или емоционални трудности в сложните междуличностни отношения. Знанието и разбирането от страна на индивида, по Фром-Райхман, може да бъде постигнато единствено по пътя на изучаването на неговите отношения с другите хора. Степента на неговото психично здраве се определя от това доколко той осъзнава явните междуличностни отношения и ги управлява. Освен това, неговите скрити психоемоционални преживявания като намеренията и мечтите му, също използват езика на междуличностния опит. Определянето на обекта на И. П. Н. Ф.-Р. произтича именно от тази междуличността концепция за психиатрията и психотерапията, разглеждани „като наука и изкуство на междуличностните отношения”. Психотерапията е насочена към измедване и разбиране на явните и скритите психични операции като междуличностни процеси. Нито един от тези процеси не може да бъде разбран другояче, освен в термините на междуличностното взаимодействие с друг индивид. Така психотерапевтичният процес се разглежда като междуличностно взаимодействие между пациента и психотерапевта – „участващ наблюдател”, който прави изследването на тези взаимодействия валидно. Принципната задача на психотерапевтичното интервю, по думите на Фром-Райхман, се състои в това да облекчи придобиването на осъзната информация относно междуличностните трудности и проблеми. Решаването на тази задача ще помогне на пациента да разбере причините за безпокоящия го аспект в неговия живот и в резултат на това да се избави от симптоматиката си. Търсенето и интериоризацията на информацията се осъществява от страна на пациента като комуникатор с друг човек –  с психиатъра. От това следва, че И. П. Н. Ф.-Р. е процес със строго междуличностна природа, както по отношение на неговата процедура, така и по неговото съдържание.

В процеса на И. П. Н. Ф.-Р. се използват следните прийоми: осъзнаване на трудностите на пациента във взаимоотношенията с другите посредством наблюдаването и изследването на динамиката на неговото взаимодействие с лекаря; актуализиране на забравените преживявания; изследване на опасенията на пациента, свързани със спомени от емоционалния му опит, който той е забравил; анализ на съпротивите (сопротивление); създаване на атмосфера на безопасност и на увереност у болния, че неговите спомени и актуалното му общуване с лекаря се интерпретират с внимание към неговото безсъзнателно.

Фром-Райхман смята прилагането на И. П. Н. Ф.- Р. за продуктивно не само при лечението на болните с неврози, но и в психиатричната клиника, доколкото споделя гледната точка на Съливан, която обединява развитието и прогресът на психоаналитичната психотерапия (психоаналитическая психотерапия) с разпространението ù сред различни нозологични групи. Освен това, това е свързано с принципната научна позиция на Фром-Райхман – по нейно мнение, проблемите и емоционалните трудности на невротичните и психотичните пациенти като цяло са сходни помежду си, а тези трудности са подобни и на емоционалните такива на психично здравите хора, с които последните от време на време се сблъскват. Авторката подчертава, че първата и основна предпоставка за успешната психотерапия е обръщането на психотерапевта към менталността на пациента, уважението спрямо неговата личност. Това уважение е възможно единствено при условие, че е налице разбирането за това, че трудностите на пациента не се различават особено от неговите собствени (на психотерапевта). Това твърдение на Фром-Райхман е свързано както с нейната хуманистична ориентация, така и с научната обосновка на терапията, основана на анализа на психиатрични факти.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s