365 дни на психотерaпията: 334 – Дазайнанализ

На руски език – ДАЗАЙНАНАЛИЗ. Представлява направление в съвременната психотерапия, разработено от Бинсвангер (Бинсвангер, Binswanger L.), Бос (Босс, Boss M.), Мей (Мей, May R.), Кун (Кун, Kuhn R.), Страус (Страус, Straus R.).

То се оновава на концепциите на Хайдегер (Хайдеггер,  Heidegger M.) и Хусерл (Гуссерл, Husserl E.) и на първо място на осъществения от тези философи анализ на съществуването на човека в света. В качеството на най-важни личностни черти тези автори разглеждат способността за самосъзнание, за взимане на решения, за поемане на отговорност за последиците от тези решения; разбирането на възможността самият ти да не съществуваш (смъртта). Особено важна теза както в рамките на посочените философски течения, така и в основаващите се на тях психотерапевтични направления се явява постулатът за необходимостта на личността от развитие. Саморазвитието на личността се явява не само възможност, но и необходимост за всеки отделен човек. С други думи, всеки човек постоянно стои пред необходимостта да опознае и реализира всички свои нови способности. Спирането на саморазвитието, от каквото и да е предизвикано, обуславя различен тип личностни, включително и психични нарушения. „Отказът от саморазвитие” («Отказ от саморазвития»), „отказът от собствените възможности” («отказ от своих возможностей») в рамките на Д. е основна диагноза при най-разнообразни нарушения.

Целта на Д. е да съдейства на индивида в опознаването на неговите възможности, в разкриването им, което е необходимо за разрешаването на задачите, с които той се сблъсква. Психотерапевтите от това направление отричат каквото и да било разбиране на същността на психичното здраве на личността, произтичащо от необходимостта да се съответства на изискванията, на условията на определено общество. Саморазвитието и психотерапевтичната помощ в неговото осъществяване са необходими дори тогава, когато това води до изостряне на противоречията между индивида и социалното му обкръжение. Оздравяването се разбира единствено като възстановяване на способността за саморазвитие.

Следващият важен постулат в Д. е тезата за индивидуалната неповторимост на личността. Достига се до отричане на каквито и да било диагностични схеми и класификации, а също така на всички възможно психологически теории за личността и найните психични нарушения. Спорех психотерапевтите от това направления за всеки един човек е необходимо да се разработва отделна, съответстваща на неговия случай теория. Психотерапевтичната практика представлява преди всичко поредица от щателно разработени индивидуални случаи. Отказът от научна категоризация е тясно свързан с образно-художественото и философско-метафоричното описание на психичната еволюция на пациента, която го е довела до отказ от саморазвитието и, като последица от това, до психичното заболяване.

Ефективността на Д. слабо се поддава на контрол. Понастоящем този подход е най-разпространен в Германия и САЩ.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s