365 дни на психотерапията: 333 – Групи за срещи

На руски език  ГРУППЫ ВСТРЕЧ. Основоположник на Г. З. С., на радикалното крило на груповото движение (групповое движение), ориентирано към оказването на психична подкрепа на личностния ръст, се явява Роджърс (Роджерс, Rogers С. R.; пъ Роджърс, първи експерименти – през 1947 г.). Негов принос в груповото движение става концепцията за „основната среща” (основная встреча), тясно свързана с трудовете в областта на клиент-центрираната психотерапия (клиент-центрированной психотерапии).

В процеса на общуване членовете на групата свободно изразяват своите чувства и приемат чувствата на другите, фокусирани са върху търсенето на автентичността (аутентичность) си и са открити в своите взаимоотношения с околните. Лидерът се опитва да създаде атмосфера на безопасност и доверие, помага тази атмосфера да се поддържа с цел да поощри свободното изразяване на мислите и чувствата на груповите членове, избягва провеждането на планирани процедури; той ориентира членовете на групата към безусловно позитивно приемане на другата личност, за да се преодолее съпротивата (сопротивление) на участниците към разкриването на техните лични нагласи и подпомага включването в груповия процес на всички членове на групата. Роджърс характеризира същността на групата така: „Относително неструктурирана, обезпечаваща максимална свобода за изразяване на личността, за изследване на чувствата и (за осъществяване на – бел. прев.) междуличностна комуникация. Акцентират се върху интеракциите между членовете на групата в атмосфера, която поощрява всеки един от тях да се откаже от своята защитеност и фасада, като така му дава възможност да се отнася директно и открито към останалите… Индивидите опознават себе си и всеки един  от останалите участници по-пълно, отколкото това е възможно в обичайните социални или работни отношения; климатът на откритост, приемане, риск и честност поражда доверие, което позволява на личността да осъзнае и промени своите нагласи към самозащита, да провери и приеме своите обновени и конструктивни форми на поведение и впоследствие във всекидневния живот да се отнася към другите по-адекватно и ефективно”.

Друга разновидност на Г. З. С. е свързана с концепцията „открита среща” («открытая встреча»), прeдложена от Шутц (Шутц, Schutz W. С.). Централно понятие тук се явява това за единството на тяло и съзнание; за това, че всяко едно психично въздействие, което игнорира телесните усещания, ще бъде непълно. Шутц предлага програма за активни телесни упражнения наред с методики за вербална конфронтация (конфронтация) за осъзнаване (осознание) от индивида на дълго потисканите емоции. На Шутц принадлежи следното определение на термина среща (встреча, «encounter»): „Срещата е начин за установяване на отношения между хората, основан на откритост и честност, на осъзнаване на самия себе си и на своето физическо „Аз”, на отговорност, внимание към чувствата, на ориентация на принципа тук-и-сега (здесь-и-теперь)”.

Съществува цял спектър от Г. З. С., включително такива техни разновидности, в които преобладават невербални процедури, например танци, масаж.  При всички случаи на соматичните усещания се отделя особено внимание. Наред с групите, функциониращи редовно, съществуват групи за маратон (группы марафона), които се събират еднократно, но за продължителен период с малки прекъсвания за почивка или сън.

По правило, Г. З. С. се оценява като отличаваща се от традиционните психотерапевтични групи (психотерапевтическая группа) и по методите, и по целите. Докато например психотерапията има за цел да коригира поведението на болния от невроза или психоза, „срещата” («встреча») се разглежда като начин за ускоряване на психичното развитие и за самореализация на една нормално функционираща личност.

Границите между психотерапията и Г. З. С. обаче не са толкова ясни и отчетливи, както това може да изглежда на пръв поглед. Много психотерапевтични групи използват опита в Г. З. С. Към психотерапевтите се обръщат не само психично болни, но и здрави хора, които имат различни видове психични затруднения. И докато обичайните видове групова психотерапия (групповая психотерапия) са насочени към това да окажат помощ на пациента в адаптацията му към обществото, Г. З. С. разглеждат всяка личност като имаща прaво и възможост да търси удоволствие и да изисква нейните желания да бъдат удовлетворени, т.е. до голяма степен да се „актуализира”, отколкото да се адаптира към властните и жестоки изисквания на обществото. Целите на конкретния участник се идентифицират в самото начало на груповия процес. Г. З. С. са организирани на принципа „тук и сега” («здесь и теперь»), който предполага осъществяване от участниците на ежеминутен избор и поемането на отговорност от тях за последиците от него.

Членовете на групата обикновено биват помолени да съблюдават няколко унивeрсални базови правила: да организират открито и честно общуване, да отделят особено внимание на своите телесни усещания, да обръщат по-голямо внимание на своите чувства, а не на мислите си и да не се обръщат, доколкото това е възможно, към своя минал опит и разсъдъчни описания  В живота на групата се наблюдават определени феномени, които имат тенденцията да се проявяват в следния ред: участниците се оглеждат; нежелание да се разкрият или изкажат; описание на минали чувства; изразяване на негативни емоции; израз и изследване на личностно значим материал; изразяване на спонтанни чувства между участниците в групата; развитие в групата на психотерапевтична способност; приемане на себе си и начало на измененията; разрушаване на „фасадите”; осъществяване на обратна връзка (обратная связь) между участниците; конфронтация; взаимопомощ извън груповите сесии, основна среща или истинско общуване («basic encounter»); изразяване на положителни чувства и близост; поведенчески изменения в групата.

Водещият (посредник, фасилитатор) встъпва не в традиционната му роля на учител-наставник, който се опитва да предаде знания посредством четене на лекции или чрез провеждане на семинари, а в качеството на модел за една себеразкриваща се личност, способна на конфронтация. В това тя се отличава от традиционната психотерапия, при която ръководителят остава по същността си анонимен, подобно на един „бял екран” (белый экран). Тук водещият групата се опитва да помоге на членовете на групата да „сътворят” значим емоционален опит, като използва цял комплекс от различни прийоми и упражнения, запазвайки същевременно стремежа да се съхрани спонтанността.

Повечето от прийомите и упражненията, демонстрирани от водещия, спомагат за това участниците да дадат емоционална оценка на техния собствен живот или дори да преживеят емоционален катарзис (катарсис), след които се постигат интеграция и разбиране на едно по-високо ниво. Изборът на конкретни упражнения зависи и от нивото на работоспособност на групата и от стадиите на груповия процес.

За установяване на доверителни междуличностни контакти и за намаляване на напрегнатостта се използват упражнения в двойки или в мини-група – това могат да бъдат зрителни контакти без думи, изследване на ръцете или на лицете на партньора. Използват се упражнения, при които участникът трябва да се провре в кръга на другите, след което да направи едно „доверително падане” («доверяющее падение») (падане върху ръцете на другите). И макар в началото на груповата работа прийомите на невербалната комуникация нерядко да предизвикват страх у участниците, те същевременно помагат да се „разтопи леда” («растопить лед») в отношенията между хората, да се прекрачи отвъд обичайните социални условности. Използват се упражнения с допир, за да се създаде атмосфера на съчувствие и подкрепа. Прежевременният физически контакт обаче може, обратно, да се окаже пречка за истинската психична близост.

Конфликтите могат да се прeрaботват както вербално, така и физически, с използване на борба и на други подобни състезания. В този случай предварително се уговарят правилата за безопасност. Когато участниците се съпротивляват на груповия процес, водещият може да ги стимулира да фантазират, например на тема: „Как ще реагират членовете на групата, ако научат нещо дълбоко лично за Вас”.

По много параметри Г. З. С. могат да се разглеждат като прогресивно явление в психотерапията, което променя нейните рамки и включва в нея хора, които се стремят да разширят своята собствена сфера на осъзнатост и да подобрят своите междуличностни контакти.  Вследствие на специфификата на контингента участници, психотерапевтичният ефект не се явява основна цел, макар  и той обикновено да е значителен. Достатъчно широко се признава ценността на този тип опит за психохигиената (психогигиена), в разрешаването на проблема с профилактиката на психичните разстройства, с подготовката на различни категории медицински работници.

Изследванията, посветени на ефективността на Г. З. С. показват, че участието в тях като опит засилва чувствителността (на груповите членове) към различни оттенъци на междуличностните отношения, повишава самооценката, увеличава себеприемането. Отчуждеността намалява, възникват положителни изменения в представата на участника за самия него.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s