365 дни на психотерапията: 332 – Интерперсонална психотерапия на Клерман и Вайсман

Този метод е разработен от Клерман (Клерман, Klerman G. L.) и Вайсман (Вейссман, Weissman M. М.) в края на 60-те г. за лечение на болни с депресия и от самото му начало е ориентиран към решаването на проблеми, които възникват именно у тази категория пациенти. Целта на авторите не е да се създаде една или друга теоретична концепция за лечението, а да се разработи максимално ефективен практически метод за психотерапия на болни от депресия.

Отправна точка в създаването и усъвършенстването на И. П. Н. К. И. В. се явява констатацията на факта, че депресиите възникват най-често вследствие на неблагоприятните изменения в междуличностната обстановка и в най-близкото обкръжение на пациентите, например при загуба на близки роднини или в резултат на конфликт с околните. Психотерапията е насочена най-вече към промяна на междуличностния контекст на депресивната симптоматика. Авторите признават немаловажната роля на личността на болния за възникването на депресията, като смятат обаче, че е по-перспективно първо да се подобри социалния статус на пациента, което впоследствие да доведе до повлияване на клиниката на заболяването, отколкото това да се променят достатъчно устойчивите и слабо поддаващи се на трансформация личностни характеристики на болния. Междуличностното обкръжение на болния с депресия става обект на особено внимание след създаването на психобиологичната концепция за психичните разстройства от Майер (Майер, Меуer А.) през 1957 г., съгласно която междуличностното обкръжение се явява особено значима част от живота на всеки човек, а психичното разстройство се разглежда като патологичен начин за приспособяване на индивида към изискванията на неговото конкретно обкръжение. Тази концепция отеква в идеите на Съливан (Салливан, Sullivan H. S.) за изключителното значение на междуличностните отношения като най-важна съставна част на психотерапията. И. П. Н. К. И. В. обаче не е пряко свързана с учението на Съливан и принципно се различава от психодинамичната психотерапия. При провеждането на И. П, Н. К. И. В. се отричат психодинамичните тълкувания на състоянията на пациента: този способ за психотерапия се доближава максимално до особеностите в поведението на пациента и е насочен към преодоляването на трудната актуална житейска ситуация на пациента, в която той е попаднал, а не към анализ на миналото и към осъзнаване (осознание) на грешките.

При използване на този психотерапевтичен метод, процесът на лечение е ограничен в рамките на известен период от време и е ясно структуриран по своето съдържание. На началния стадий се провежда точна диагностика и се изясняват природата на депресивната симптоматика, която е свързана с нарушените междуличностни отношения на пациента. На този етап болният получава подробни сведения за епидемиологията, симптоматиката, клиничното протичане и прогнозата на депресията. Психотерапевтът му разяснява смисъла на понятията, които се отнасят до обсъжданата проблематика, формулира целите и определя срока на лечението, честотата на курсовете и при необходимост прилага съответната медикаментозна терапия. Този стадий има ярко изразен обучителен характер. Основният стадий се концентрира върху едно или няколко направления, които се отнасят до 4 най-важни проблема, стоящи пред болния с депресия: преодоляването на депресивното състояние (например преодоляването на състоянието на скръб, предизвикано от загубата на близки роднини); преодоляване на възникващите конфликти от междуличностен характер между болния и неговото обкръжение (особено конфликтните съпружески взаимоотношения); преодоляване на трудностите, свързани с промяната на социалните роли на близките хора на болния (например напускането на родителския дом от децата); преодоляването на различен тип недостатъци в междуличностното общуване.

В И. П. Н. К. И. В. се изследва не миналото на пациента, а неговите актуални междуличностни контакти и връзки, и техния характер. Миналото също така се изучава и отчита, но единствено доколкото то помага да се разберат актуалните образци на взаимоотношенията на болняи с други хора. Психотерапията е насочена не към осъзнаване на собствените грешки в миналото, а към тяхното преодоляване в настоящето, не към изследване на интрапсихичните явления като природата на конфликтите, защитните механизми, а към анализа на конкретното междуличностно настояще на болния и особено на характера на протичането на междуличностните му отношения в периода, в който се проявява депресивната симптоматика. Взаимоотношенията между психотерапевта и пациоента не се фокусират върху преноса (перенос). Психотерапевтът встъпва не в ролята на неутрален наблюдател, а в ролята на защитник и адвокат на болния, Той активно води пациента, ръководи го, ободрява го и го подкрепя. Отношенията „психотерапевт-пациент” отчитат реалната ситуация и служат за решаване на конкретни проблеми. Тук болният не трябва твърде много да зависи от психотерапевта или явно да му отстъпва в интелектуално и волево отношение. Единствено в случаите, при които поведението на пациента по отношение на психотерапевта започва да влияе отрицателно на хода на лечението, това налага разговор между двете страни,.

Психотерапията е насочена към хармонизирането на междуличностните отнпшения на пациента със заобикалящите го хора, като за реализирането на тази цел психотерапевтът се ползва с всички подходящи за това способи. Към тях се отнасят: построяване (заедно с болния) на по-добър, коригиран с отчитане на изискванията на околните модел на комуникативно поведение; разработване на нови стратегии за решаване на проблеми, възникващи у болния, и изработването на умения за по-успешно преодоляване на стресовите ситуации в междуличностното общуване; преодоляване на остарелите схеми и стереотипи във взаимоотношенията, които не съответстват на изменилите се вече изисквания на околните и на възможностите на пациента; активен отказ от тези остарели схеми в полза на прилагането на нови и на усвояването на по-адаптивни начини на взаимодействие с околните и т.н.

Авторите разработват също така програма за обучение на психотерапевти, която позволява на специалисти с различно ниво на подготовка в съкратени срокове да овладеят този метод и да пристъпят към провеждане на психотерапия.

Доколкото емпиричните изследвания показват, че съпружеските конфликти, по правило, и след провеждането на интерперсонална психотерапия си остават неразрешим проблем за пациентите и съществува висок риск от рецидиви с такъв характер, е разработена специфична психотерапия за съпружески двойки. Тя е насочена към корекцията на отношенията между съпрузите в следните сфери: комуникация, сексуални отношения, регулиране на границите на интимността и откровеността, ръководна роля в семейството и претенции към нея, постигане на социално значими цели. И в този случай преди всичко се изяснява целият комплекс от стоящите пред пациента проблеми в съпружеските взаимоотношения, а едва след това се провежда психотерапия, чиято  цел е да разреши тези проблеми.

През последно време се отбелязават редица опити да се прилага този метод на психотерапия (след съответното му модифициране) при лечение на други заболявания, освен на депресия,. Методът вече се използва личностови разстройства и анорексия. И. П. Н. К. И. В. се прилага също така и в междуличностната програма за консултиране на пациенти в общомедицинската практика и в оказването на консултативна психотерапевтична помощ на пациентите, които се оплакват от симптоми на страх и тревога, или обръщащи се към психотерапевт по повод обичайни житейски ситуации и неуредици. Става дума за много кратки намеси (не повече от 8 получасови консултации), които са планирани по този начин, за да могат да бъдат провеждани от лекарите в общата практика след съответната им подготовка.

Прагматичната насоченост на И. П. Н. К. И. В. се проявява също така в непривичното за психотерапевтите непредразсъдъчно отношение към медикаментозната терапия. При провеждането на И. П. Н. К. И. В. става по-скоро правило, отколкото изключение, прилагането на антидепресанти наред и паралелно с психотерапията. Тази комбинирана терапия се основава на резултатите от изследвания, които определят условията, при които е показано и дори необходимо и провеждането на паралелно медикаментозно лечение.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s