365 дни на психотерапията: 328 – Копинг-механизми (механизми за справяне)

КОПИНГ-МЕХАНИЗМЫ (МЕХАНИЗМЫ СОВЛАДАНИЯ) (от англ. coping — справян). Изучаването на поведението на човека в стресови ситуации води до разкриването на механизми за справяне, или копинг-механизми, които определят успешната или неуспешната адаптация.

За първи път терминът „копинг” («coping») се използва от Мърфи (Мерфи, Murphy L.) през 1962 г.  при изследването на начините за преодоляване от страна на децата на изискванията, предявявани от развитийните кризи. Към тях се отнасят активните усилия на личността, насочени към овладяването на трудната ситуация или проблем. Впоследствие разбирането на К. – М. (М. З. С.) се свързва тясно с изследването на психичния стрес. Лаззаръс (Лазарус, Lazarus R. S., 1966) определя К.- М. (М. З. С.) като стратегии за действие, предприемани от човека в ситуации на психична заплаха, в частност в условията на приспособяване към болестта като заплаха (в различна степен, в зависимост от вида и тежестта на заболяването) срещу физическото, личностното и социалното благополучие.

В теорията за копинг-поведението, основана на трудовете на когнитивните психолози Лазаръс и Фолкман (Lazarus R., Folcman S., 1984, 1987), се разграничават следните базисни копинг-сстратегии: „разрешаване на проблема”, „търсене на социална подкрепа”, „избягване” («разрешение проблем», «поиск социальной поддержки», «избегание») и базисните копинг-ресурси: Аз-концепция, локус на контрол, емпатия, афилиация и когнитивни ресурси. Копинг-стратегията за разрешаване на проблема отразява способността на човека да определя проблема и да намира алтернативни решения, ефективно да се справя със стресовите ситуации, като така спомага за запазването както на психичното, така и на физическото си здраве. Копинг стратегията за търсене на социална подкрепа позволява с помощта на актуалните когнитивни, емоционални и поведенчески отговори човек успешно да се справя със стресови ситуации. Отчитат се някои полови и възрастови различия по отношение на социалната подкрепа. В частност, мъжете по-често търсят инструментална подкрепя, а жените – както инструментална, така и емоционална. Младите пациенти смятат най-важна в социалната подкрепа възможността да обсъждат своите преживявания, а по-възрастните – доверителните отношения. Копинг-стратегията на избягването позволява личността да намали емоционалното напрежение, емоционалния компонент на дистреса до промяната на самата ситуация. Активното използване от страна на индивида на копинг-стратегията на избягването може да се разглежда като преобладаване в поведението на мотивацията за избягване на неуспеха над мотивацията за постигане на успеха, а също така като сигнал за възможните вътреличностни конфликти (Ялтонский В. М., 1994).

Един от основните копинг ресурси е Аз-концепцията, положителният характер на която спомага за това личността да се чувства уверена в своята способност да контролира ситуацията. Интерналната ориентация на личността като копинг-ресурс позволява да се осъществява адекватна оценка на проблемната ситуация, да се избират в зависимост от изискванията на средата адекватната копинг-стратегия, мрежата от контакти, да се определят видът и обемът на необходимата социална подкрепа. Усещането за контрол върху средата спомага за емоционалната устойчивост, за поемането на отговорност за протичащите събития. Следващ важен копинг ресурс се явява емпатията, която включва както съпреживяването, така и способността да се приема чуждата гледна точка, което позволява по-ясно да се оценява проблемът и да се създават повече алтернативни варианти за неговото разрешаване. Съществен копинг-ресурс се явява също и афилиацията, която се изразява както под формата на чувство за привързаност и вярност, така и в общителността, в стремежа на даден човек да си сътрудничи с други хора, да се намира постоянно с тях. Афилиативната потребност се явява инструмент за ориентация в междуличностните контакти, тя регулира емоционална, информационната, приятелската и материалната социална подкрепа по пътя на изграждането на афективни взаяимоотношения. Успешността на копинг-поведението се определя от когнитивните ресурси. Развитието и осъшествяването на базисните копинг-стратегии за разрешаване на проблемите е невъзможно без достатъчно ниво на мислене. Развитието на когнитивните ресурси позволява да се оцени адекватно както стресогенното събитие, така и обемът от наличните ресурси за неговото преодоляване.

Правени са опити да се обединят в едно цяло защитните механизми и К. М. (М. З. С.). При поставянето на психотерапевтичните задаи подобно обединяване на адаптивните реакции на личността изглежда целесъобразно, доколкото механизмите на приспособяване на личността към болестта на различните етапи на заболяването и на неговото лечение са изключително многообразни – от активни, гъвкави и конструктивни до пасивни, ригидни и дезадаптивни механизми за психична защита (психологическая защита).

Целите на К. – М. (М. З. С.) могат да бъдат различни у пациента, психотерапевта и хората от близкото обкръжение на болния. Пациентът е заинтересуван от това да постигне психично равновесие, да отслаби и отстрани своето болестно разстройство, да се приспособи афективно към живота с проявите и последиците от болестта в случаите на хронично протичане на заболяването, да се оптимира максимално към изискванията на лечението.     Основната цел при използването на К. – М. (М. З. С.) от психотерапевта е развиването на позитивно отношение към лечението и мотивация за него у пациента; неговото активно сътрудничество в терапията, емоционалнате му устойчивост и търпеливост в процеса на терапия. Лицата от близкото обкръжение на пациента очакват от него да запази предишния си статут в семейството и на работа, да продължи да поддържа своите социални контакти. Важно е психотерапевтът да отчете цялото това многообразие от цели, за да могат да бъдат очертани К. – М. (М. З. С.) с напълно различна насоченост.

Типовете (модалностите) К. – М. (М. З. С.) могат да се проявяват в различни когнитивни, емоционални и поведенчески стратегии на личностно функциониране на болния. Към когнитивните сстратегии се отнасят следните К. – М. (М. З. С. ): отвличане или превключване на мислите на други, „по-важни” теми,  отколкото болестта; приемане на болестта като нещо неизбежно, проява на своего рода стоическа житейска философия, дисимулация на болестта (умишлено скриване на симптоми на болестта от лекаря), игнориране, снижаване на нейната сериозност, дори насмиване над болестта; запазване на апломба; стремеж да не се показва собственото болестно състояние на другите; проблемен анализ на болестта и на нейните последици, търсене на съответната информация, разпитване на лекарите, обмисляне, балансиран подход към решенията; относителност при оценка на болестта, сравняване на себе си с другите, намиращи се в по-лошо положение; религиозност, силна вяра („Бог е с мен”/«со мною Бог»); придаване на значение и смисъл на болестта, например като на зов на съдбата или на проверка на силата на духа и др.; самоуважение – по-дълбоко осъзнаване (осознание) на собствената ценност като личност.

Емоционалните стратегии на К.- М. (М. З. С.) се проявяват под формата на: преживяване на протест, на възмущение, на противопоставяне на болестта и на нейните последици; емоционално отпускане – отреагиране на чувствата, предизвикани от болестта, например с помощта на плача; изолация – потискане, недопускане на чувства, адекватни на ситуацията; пасивно сътрудничество – доверие с предаване на отговорността на психотерапевта; покорност, фатализъм, капитулация, самообвинения, поемането на вината върху себе си; преживявания на злоба и раздразнителност, свързани с ограничения от болестта живот, запазване на самообладание – равновесие, самоконтрол (самоконтроль).

Поведенческите стратегии на К.- М. (М. З. С.) се явяват следните: отвличане – обръщане към някаква дейност, бягство в работата; алтруизъм – грижа за другите, докато собствените потребности остават на втори план; активно избягване – стремеж да се избегне „потъването” в процеса на лечение; компенсация – отвличащо изпълняване на някакви собствени желания, например покупка на нещо за самия себе си; конструктивна активност – удовлетворяване на някаква отдавнашна потребност, например реализирано на желано пътешествия; уединение – пребиваване в покой и размисли за себе си; активно сътрудничество – отговорно участие в диагностичния и лечебния процес; търсене на емоционална подкрепа (эмоциональная поддержка)стремеж да бъдеш изслушан, да намериш спокойствие и разбиране.

Наред с Бернския въпросник „Начини за преодоляване на критични ситуации” («Способы преодоления критических ситуаций») на Хайм (Хайм, Heim Е.), описани по-горе, при изследването на механизмите на справяне се прилагат също и психодиагностичната методика „Индикатор на стратегиите за преодоляване на стреса” («Индикатор стратегий преодоления стресса»)­, създадена от Амирхан (Амирхан, Amirhan J. Н.) прз 1999 г. и адаптиран от В. М. Ялтонски (В. М. Ялтонский) през 1994 г. Методиката представлява сама по себе си самооценъчен въпросник, който определя базовоте копинг-стратегии (разрешаване на проблеми, търсене на социална подкрепа и избягване) и техният израз, а именно структурата на поведението на справяне със стреса.

От описанието на К. – М. (М. З. С.) се вижда, от една страна, тяхното сходство със защитните механизми, а от друга – това колко много те се различават по параметра активност (конструктивност) – пасивност (неконструктивност). Най-продуктивни от тях при провеждането на психотерапия се явяват: активното сътрудничество с пациента в диагностичния и лечебния процес, активното търсене на подкрепа в терапевтичната и социалната среда, проблемен аналаиз на болестта и нейните последици, разумна степен на игнориране на болестта и хумористичен подход към нея (определено дистанциране в отношението към проявите на заболяването), стоицизъм и търпеливост, запазване на самообладание, противопоставяне срешу болестта, емоционално отпускане и алтруизъм. Често на психотерапевта му е трудно да проведе конструктивна модификация на механизмите за психична защита или да ги отстрани, дори ако той е успял да създаде емпатична комуникация с пациента, която отслабва и намалява необходимостта от използването на защити. В този случай най-целесъобразно е да се постави акцентът в психотерапевтичната работа върху поддържането и развиването у пациента на К. – М. (М. З. С.).

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s