365 дни на психотерапията: 319 – Позитивна психотерапия по Н. Песекшиян и Х. Песекшиян

Авторско название на психотерапевтична концепция, разработена през 1972 г. от Н. Песекшиян (Н. Пезекшиян, Peseschkian N.) и неговия син Х. Песекшиян (X. Пезешкиан, Peseschkian H.). Н. Песекшиян обръща внимание на произхода на термина „позитивна психотерапия” (positive psychotherapie от лат. positum — „имащ място, реално съществуващо” («имеющее место, реально существующее»), а не от positivum — положително  («положительное»), като подчертава самата необходимост от преработка както на позитивното, така и на негативното в проблемите и живота на пациента, от едно диалектично разширяване на светогледа му. Това терминологично уточнение позволява да се използва в качеството на синоним на този вид позитивна психотерапия названието „психотерапия чрез реалност” («психотерапия реальностью») или „психотерапия чрез здрав смисъл” («психотерапия здравым смыслом»).

Н. Песекшиян е роден в Иран през 1933 г., а от 1954 живее и работи в Германия (Висбаден). Изповядва бахайство, което оставя отпечатък и върху неговия психотерапевтичен светоглед. През 1990 г. започва да провежда обучителни семинари и основава центрове за позитивна психотерапия в Казан, Санкг Петербург, Екатеринбург.

П. П. П. Н. П. И. Х. П. се основава на 3 принципа — надежди, баланс (хармонизация) и консултиране, които съответстват на 3 етапа в работата с пациента, както в процеса на всяко отделно занимание, така в продължение на целия психотерапевтичен курс (средно 10 занимания по 1-2 часа).

На етапа на работа с отчитане на принципа на надеждите се изполват:

– позитивна интерпретация (интерпретация) на проблемите на пациент (например нервна анорексия — проявяване на способност да се търпят ограничения, да се съпреживява на гладуващите от цял свят и т.н.);

– транскултурен подход — разширяване на представите на пациента за проблема посредством запознаването му с друг (често точно противоположен) начин на реагиране и на отношение към същността на неговите проблеми в други култури (например различията в отношението към храната и гладуването в източните и западните култури);

– притчи и анекдоти с психотерапевтичен радикал (авторите разграничават 9 психотерапевтични функции на притчата: посредничество между лекаря и пациента, модел на разрешаване на проблеми, привличане на културата на пациента и т.н.);

На етапа на работа с отчитане на принципа на хармонизация се

използва разпределение на енергията в 4 основни сфери на жизнена дейност — телесна, ментална, социално-комуникативна и духовна. Към телесната могат да се отнасат храна, сън, секс, телесни контакти, грижа за външния вид, физически упражнения, преживявания на болка и телесен комфорт—дискомфорта; към менталната — удовлетворяване на познавателната потребност и на любознателността, професионални постижения; към социално-комуникативната — общуването на човека, към духовната — светогледни и религиозни преживявания, фантазии за бъдещето, надличностни („граждански”) преживявания и постъпки. В идеалния, хармоничен модел, на всяка сфера се отделят  25% от житейската енергия. Реалното разпределение на енергията се определя с помощта на неформализиран тест; дисбаланс се отбелязва при съвместното му обсъждане с пациента и при разпределянето на 10 значими събития за последните 4 години в четирите изброени сфери на житейска дейност. Дисбалансът в телесната сфера създава риск от соматични и психосоматични заболявания, в менталната — от агресивни дистресови реакции и перфекционизъм, в комуникативната — от чувства на самота и депресия, а в духовната — от чувства на тревога и психотични нарушения. При проява на дисбаланс (по-малко от 10 % или повече от 50 %) в която и да е сфера, с пациента първоначално се разглеждат възможностите за хармонизация, за преразпределение на останалите 3 сфери и едва последния етап целенасочено се обсъждат мероприятия за балансиране на най-проблемните сфери, ако остане необходимост от това. Това се постига чрез директивни, конкретни и прости предписания за промяна на жизнения стил на пациента, а също така с помощта на методиката за планиране на бъдещето, при използването на която се отчитат всички 4 сфери на житейска дейност.

На етапа на хармонизация се проявяват и преработват актуалният и базалният проблем на пациента. Актуалният конфликт се формира под въздействието на външни събития (например смяна на местоработата, смърт на близки и т. н.), от микротравми в значими междуличностни отношения при недостатъчна способност да се преодолеят тези проблеми. Авторите разграничават първични (любов, надежда, доверие) и вторични способности (вежливост, честност, послушание, внимателност, пунктуалност и т.н.). Типичен базален конфликт се явява конфликтът между „честността и вежливостта”. Ярко изразената вежливост способства за социално обусловеното агресивно поведение, за парасимпатикотонията и тревогата, доминирането на честността води до симпатикотония и агресия. Тези „пускови механизми” («пусковые механизмы») предизвикват функционални разстройства, а при наличие на „зони на най-малко съпротивление” (зон наименьшего сопротивления») (вж по-горе за дисбаланса между 4-те житейски сфери) — и соматични или психични нарушения. На концептуално ниво става дума за хармонизация между „проявите на дясното полукълбо” («правополушарные» проявлений) и обектите (любов-интуиция-тяло-търсене на смисъла) и „аспектите на лявото полукълбо” („левополушарные” аспектов (знание-време-търсене на значение).

Реализирането на принципа на консултирането означава предаване към пациента на функцията на психотерапевта (аутопсихотерапия). Този подход съответства на принципите на психологическото консултиране (психологическое консультирование)> В практиката още от първото занимание се използват структурирано интервю и въпросници (диференциален аналитичен и висбаденски/ дифференциальный аналитический и висбаденский), чрез попълването на които пациентът сам може да достигне до осмисляне на различни аспекти на своите проблеми. Широко се практикуват „домашните задания” («домашние задания»), чието изпълнение пациентът отчита на последващото занимание. Семейната терапия често се прилага в „задочна” («заочна») форма: пациентът получава инструкции за самостоятелно провеждане на заниманията у дома. За преодоляване на междуличностните конфликти се предлага петстепенна стратегия: ю

1) дистанциране (наблюдение) – отказ от критика, от стереотипни оценки;

2) инвентаризация (описание) – оценка на способностите на партньора, както на негативните, така и на позитивните, характерни за самия пациент или желателни за него;

3) ситуативно ободряване – подкрепяне на доброто и правилното, от гледна точка на пациента, поведение на партньора;

4) вербализация (вербализация) – избор на съответна ситуация стратегия на обсъждане на проблемите с партньора;

5) разширяване на целите – избор на новите цели и сфери на взаимодействие с партньора, като се отчитат неговите позитивни качества и без пренос (перенос) на негативен опит.

За вербализиране на проблемите се препоръчват редица конструктивни правила:

предложете на партньора да проведете обсъждане в удобно за него време и при отсъствия на странични хора;

започнете разговора със споменаване на достойнствата на партньора Ви и на положителните аспекти на неговото поведение;

избягвайте смесването на обсъждане на проблемите на пациента и на неговите личностови особености;

помнете, че проявяващите се различия в мненията и възгледите Ви са показател за доверие и искреност;

постарайте се да ограничите продължителността на обсъждането до 1 час;

припомнете на себе си и на партньора, че конструктивното разрешаване на проблемите е печалба и за двама Ви;

при интензивни, но неуспешни опити да достигнете до откровен диалог с партньора потърсете помощ от психолог или психотерапевт, който да Ви посредничи.

Съществена роля в психотерапията принадлежи на религиозно-светогледния аспект. Авторите отбелязват, че в никоя друга област не се изтласкват толкова отчетливо религията и смисъла, както в психологията, медицината и психотерапията. А в същото време вярата, религията и светогледът могат да се приемат за обща система от отношения (базова концепция), която формира нагласи и способи за поведение. Така религиозно-светогледните нагласи могат да дадат базова информация за отношението към сексуалността (сексуалните забрани и норми, обичаите в сексуалното поведение), за възпитанието (ролята на ролидетели, авторитарно възпитание, антиавторитарни тенденции, предпочитания към сина или дъщерята), за професията (ограничаване на професионалните възможности, мотивация, стояща в основата на професионалната дейност, например служене на човечеството, стремеж към самореализация, работата като цел на живота, работата като обществено поръчение, работата като натоварване или отклонение от реалните задачи), за партньорството (равноправие между мъж и жена, светогледна оценка на партньорството като средство за възпитаване на децата, като клетка на обществото, като съюз за получаване на удоволствие, като съвместен прогрес), за социалните контакти (предписваните социални отношения, например между индийските касти или социални групировки, между слоевете и класовете; предписваните от религията ситуации на общуване, например съвместни молитви, общи празници, хорово пеене, медитация (медитация) или работа, изисквания за социален аскетизъм),

Авторите не противопоставят своята психотерапевтична система на други концепции: те използват при необходимост психодинамични и поведенчески прийоми, подчертавайки значението на собствените си концепции за формирането на контакт с пациента и на достъпни за неговото разбиране психотерапевтични цели (психотерапевтические цели, баланс). За разлика от други позитивно-ориентирани съвременни методи, П. П. П. Н. П. И. Х. П. се фиксира не само върху позитивните аспекти, а последователно преработва както позитивните, така и негативните (от позитивните аспекти на проблема се преминава към конфликтите с негативна окраска, а след това – към реалистичното преработване на перспективите).

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s