365 дни на психотерапията: 318 – Наркопсихотерапия с помощта на газова смес на диазотен оксид и кислород

Един от вариантите на наркопсихотерапия (наркопсихотерапия, Панько Т. В., 1987).

При провеждането на психотерапия с помощта на диазотен оксид (закись азота/райски газ) и на кислород се разграничават следните етапи.

Първи етап – подготвителен, по време на който на болния се дават сведения за методиката, като не само се подчертават нейните преимущества пред другите (безвредност, висока терапевтична ефективност), но и се опосредства спектърът от действия на азотния оксид, като се посочва положителното влияние на вдишваното вещество до и след включването на диазотния оксид към чистия кислород.

Вторият етап – етапът на предварителна оксигенизация – продължава 1-2 минути. На болния се предлага да диша равномерно и дълбоко, по време на което му се провежда вече непосредствено внушение (внушение), насочено към нормализиране на обменните процеси в нервната тъкан, към преживяване на благотворното действие на чистия кислород.

Третият етап започва от момента на подаване на азотния оксид.

Концентрацията на азотния оксид се повишава постепенно, като започва от 5%. Всички болни по време на първия сеанс преминават 3 стадия на първото ниво на наркотичното състояние (еуфория, сънливост, оглушаване). По време на следващите сеанси концентрацията на азотен оксид се определя на всеки конкретен стадий от наркозата и се поддържа в продължение на 4-6 минути, т.е. стремежът е да се достигне до устойчиво ниво на наркотичното състояние, на фона на което започва внушението. Формулата на внушението се изгражда индивидуално за всеки болен и зависи от клиничната симптоматика, от целите и задачите на всеки сеанс и е насочена към отстраняването на психичните нарушения. Внушението се провежда в императивен тон; по време на внушението се опосредстват усещанията, характерни за един или друг стадий на наркотичното състояние. Така при еуфория формулата на внушението включва засилването на чувството за лекота, намаляването на напрежението, подобряването на настроението; при сънливост – засилване на възникващото чувство за тежест и на състоянието на сънливост; при оглушаване – целебното действие на усещането за пропадане (ощущение „провала”).

Четвъртият етап – етапът на последваща оксигенизация – продължава 1-2 минути. Внушението на този етап е насочено към намаляването на психосензорните усещания, предизвикани от вдишването на азотния оксид и към постигането на добро самочувствие.

Петият етап – заключителният – започва след като се снеме маската.

В същото време ефектът на диазотния оксид се проявява в повишената внушаемост и добрия емоционален контакт между лекаря и болния, което обяснява провеждането на рационална личностно-ориентирана психотерапия с болния, насочена към дезактуализация на психотравмиращата ситуация, към преизграждане на отношението на личността към болестта и към активно преодоляване на житейските трудности. При наличието на фобийни преживявания е необходимо провеждането на функционален тренинг (тренинг). Курсът на лечение обикновено се състои от 10 сеанса, провеждани през ден.

По време на първия сеанс положително се оценява терапевтичният ефект на стадия на еуфория, през който преминават болните с астено-депресивен синдром, на стадия на сънливост  – при болните с астено-агрипничен синдрон (астения с персистиращо безсъние – бел. прев.), на стадия на глухота – при болни с астено-хипохондрични и тревожно-фобийни синдроми. Концентрацията на азотния оксид за достигане на терапевтичния стадий е различна у различните болни и зависи от формите на техните неврози: най-малки дози са нужни на болните от истериа, най-големи – на пациентите с натрапливи неврози, а средни дозировки – на болните от неврастения. Последващите психотерапевтични сеанси се провеждат на стадия, който е най-адекватен за дадения болен, като концентрацията на диазотния оксид се установява веднага след като се отчете формата на неговата невроза, което дава възможност да се съкрати времето, необходимо за достигането на стадия на наркопсихотерапия. При болните от истерия стадия на еуфория настъпва при 10-15%-ната концентрация на азотния оксид, от неврастения – при 20-25%-ната концентрация, при пациентите с натраплива невроза —  при 30-35%-на концентрация. Всички болни, независимо от формата на тяхната невроза, отбелязват по време на този стадий подобрение на тяхното емоционално състояние, те изпитват веселост, окриленост, лекота в тялото. Този стадий се оценява положително от тях. За постигането на сънливост, концентрацията на азотния оксид в подаваната смес при болни от истерия трябва да е 20-25 %, от неврастения — 30-35%, при пациентите с невроза с натрапливи състояния — 40-45%. На този стадий болните усещат тежест в тялото и главата, мислите им са объркани, появява се сънливост. Всички пациенти с истерична невроза оценяват отрицателно този стадий. За постигане на стадия на оглушаване при болни от история концентрацията на азотен оксид трябва да е 30-35%, от неврастения — 50%, при пациенти с неврози с натрапливи състояния — 60%. Всички болни по време на този стадий отбелязват, че престават да усещат тялото си, че  у тях изчезват всички неприятни и болезнени усещания, мисли, страхове и възниква усещане за „пропадане” (ощущение «провала»). Особено положително този стадий се оценява от пациенти, страдащи от невроза с натрапливи състояния.

Най-ефективна Н. С. И. Н. Г. С. Н. А. И. К. се оказва при заболявания с продължителност до 1 година, т.е. у болни с остро протичане на неврозата и по-малко ефективна – при неврози със затегнато протичане: най-голям ефект се отбелязва при болни с истерична невроза, а най-малък – при невроза с натрапливи състояния; по-резултативна тази терапия е при лечението на болни с астено-депресивен и астено-агрипничен синдром и по-малко ефективна – в лечението на болни с астено-хипохондричесн синдром.

В литературата (Панько Т. В., 1987) се подчертават преимуществата на Н. С. И. Н. Г. С. Н. А. И. К. пред наркопсихотерапията с използване на натриев амитал (амитал-натрий). Това се изразява, на първо място, в по-високата ефективност на лечението, на второ място – в по-бързото настъпване на траен терапевтичен ефект и на трето – в продължителността и трайността на ефекта, потвърдени в катамнезата.

При лечението на болни от неврози този метод за наркопсихотерапия може да се прилага самостоятелно, доколкото той включва в себе си както непосредственото действие на самото вещество върху организма – вегетотропно, анамнезиращо, спазмолитично, така и съчетано с психотерапия. Бързото изчезване на фазовите състояния позволява императивното внушение да се съчетае с рационална психотерапия (рациональная психотерапия), за сметка на установяването на положителен емоционален контакт и на повишената внушаемост на болните, а също така да се проведе функционален тренинг.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s