365 дни на психотерапията: 317 – Натурпсихотерапия

Целесъобразността на разграничаването на лечебното влияние на природата в качеството ù на самостоятелен психотерапевтичен метод не се признава от всички. Много автори, без да отричат положителното емоционално въздействие на природата, го разглеждат единствено като фон на психотерапията, а не като същинска такава, която според тях е невъзможна без информация, предавана чрез речта.

До голяма степен отговорът на този въпрос се заключава в най-разпространеното в нашата литература определение на психотерапията: тя е „лечебно въздействие с помощта на психични средства върху психиката на болния, а чрез нея — на целия му организъм…” (Рожнов В. Е., 1979). Основно в комплекса от въздействия върху психиката се явява въздействието на словото, което обаче не изчерпва психотерапията. Много малко отделни автори определят психотерапията по-тясно — като „метод за лечебно въздействие на лекаря върху психиката на болния или едновременно върху група болни с помощта на словото, чрез втората сигнална система” (Буль П. И., 1974). Ако обаче се приеме последната формулировка, под съмнение се поставя възможността да се отнесат към психотерапията признати методи в нея като музикотерапията (музыкотерапия), библиотерапията (библиотерапия) и др.

За да се уточни понятието Н., важно значение има забележката на В. Н. Мясишчев (В. Н. Мясищев, 1966) за това, че психотерапията е система за лекарско въздействие върху психиката на болния, основаваща се на използването на разработени прийоми, които позволяват да се постигне нужния лечебен ефект.

Следователно, за да се отнесе Н. към психотерапевтичните методи, тя трябва да се прилага за лечебни цели от лекар (психолог или друг специалист с медицинска подготовка), при условие, че Н. е достатъчно разработена като метод за психотерапия. Очевидно е, че понастоящем Н. не отговаря напълно на тези изисквания, доколкото, ако се изключат отделни ентусиасти (по-често работещи в санаторно-курортни условия), този прийом се използва рядко в системата от психотерапевтични мероприятия.

Значението на Н. ще нараства все повече с нарастването на значението за човека на общуването с природата предвид все по-силната урбанизация и въздействието върху хората на научно-техническата революция. Като пример може да послужи Япония, където чувството за любов към прекрасното, на първо място към природата, целенасочено се развива в човека още от детството.

В качеството на лечебни фактори при общуването на човека с природата встъпват преди всичко следните: положителното емоционално въздействие (невербална сугестия); седативен, отвличащ, активизиращ и катартичен ефект. Под катарзис (катарзис) тук се разбира не фройдисткото потапяне в безсъзнателното, а „разширяването на границите на индивидуалното съзнание до всеобщо такова… което по един нов начин осветлява индивидуалния опит, миналото на човека, помага му да види своите отклонения и пагубни последици от това” (Флоренская Т. А., 1978). Лечебното влияние на природата може да се проявява във възстановяването на нарушените отношения и нагласи на личността, които лежат в основата на много разстройства в нервно-психичната сфера.

Главното тук  е естетическото въздействие на природата върху човека, което възвеличава, хармонизира неговата личност. По повод ландшафтотерапията (ландшафтотерапия) Л. Н. Лежепекова и Б. А. Якубов (Л. Н. Лежепекова и Б. А. Якубов, 1977) пишат: „естетичното (прекрасното – това са животът, природата” започва да служи за осъществяването на терапевтични, хигиенни и профилактични цели и задачи”). Постигнатият първоначален ефект, изразяващ се в смекчаване на болестните нарушения, от една страна, може да доведе до такива изменения на отношенията на личността и обкръжаващата я среда, които ще доведат след себе си до преобразуване на първоначалната конфликтна ситуация, а от друга — може да обуслови изменения в себевъзприемането и самооценката, които също спомагат за възстановяването на вътрешната психодинамика.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s