365 дни на психотерапията: 316 – Негативно въздействие по Дънлап

Отнася се към прийомите на поведенческата психотерапия (поведенческая психотерапияІ. Дънлап (Денлап (Dunlap K., 1928) издига тезата за това, че от „глупавия навик” човек може да се избави, ако многократно съзнателно повтаря онова привично действие, от което иска да се освободи, и предлага съответстваща на това допускане методика за негативно въздействие. През 1942 г. той публикува прийоми за лечение на натрапливи действия, тикове, нощно напикаване, спазми на хранопровода, някои форми на заекване и др. А. М. Свядощ (А. М. Свядощ, 1882) смята, че един от механизмите, който обяснява лечебния ефект на тази методика, се заключава в това, че нежелателните двигателни навици, натрапливите движения, тикове, хиперкинези, за които става дума, се извършват автоматично, без активен контрол на съзнанието. Ако болният ги повтаря многократно и съзнателно, те придобиват ново качество: движението протича на друго, по-високо ниво, превръща се в осмислено действие, което се подчинява на контрола на съзнанието и може да бъде произволно спряно.

В самото начало на лечението, на пациента се разясняват механизмите на неговите болестни симптоми, като се подчертава необходимостта от неговото активно участие при провеждането на лечението. По-нататък се използват различни варианти на методики с негативно въздействие, например такива: болният бива предупреден, че психотерапевтът ще проведе с него няколко лечебни сеанса, в хода на които той ще беседва с него на свободни теми и ще го наблюдава. Ако по време на сеанса у пациента възникне болестен симптом, от него се очаква да го възпроизведе 15-20 пъти подред, като при това задължително се повтаря комплексът от едновременно възникващи симптоми (например не само кимвания с главата, но и напрягане на мускулите на ръцете и обръщане на главата, ако симптомите са се проявявали едновременно), след което беседата продължава, както и наблюдението. Първият сеанс продължава около 30 минути, следващите сеанси — до 1 час. Честота на сеансите е 2-3 пъти седмично.

Ефективността на методиката се повишава при висок авторитет на психотерапевта. Тя може да се съчетава с други видове психотерапия (убеждение/убеждение, внушение наяве/внушение наяве и т.н.).

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s