365 дни на психотерапията: 315 – Невро-лингвистично програмиране

Модел на човешките комуникации и поведение, който може да бъде ефективно използван за организиране или описване на взаимодействието в психотерапията, педагогиката и управлението с цел тяхното оптимизиране; съвременно направление на постериксонианската психотерапия (ериксонианска хипноза/ эриксоновский гипноз, позитивна психотерапия/позитивная психотерапия), разработвано от 1975 г. от американците Бендлер (Бендлер, Bandler R.) и Гриндер (Гриндер, Grinder J.) (математик и лингвист по базово образовнаие) и техните последователи.

Н. – Л. П, се основава на редица източници: 1) на изучаването и анализа на практиката на Ериксон (Эриксон, (Erickson M. H.), Сатир (Сатир (Satir V.) (семейна психотерапия/семейная психотерапия), Пърлс (Перлс, Perls F. S.) (гещалт-терапия/гештальт-терапия) и други представители на американската психотерапия; 2) на съвременните данни за хемисферната асиметрия  – различията в преработката на информацията от дясното и лявото полукълбо; на трудовете на Бейтсън (Бейтсон, Bateson G.), посветени на „екологията на разума” («экология разума»), с препратка към зоопсихологичните данни за формирането на нестандартни „творчески” стереотипи на поведение на делфините при определени условия на дресировка; 3) на трансформацияонната граматика на Чомски (Хомский, Chomsky N.), който изучава дълбинните структури на езика, правилата за организация и трансформация на съобщенията; 4) на изследванията на кибернетиката от 50-те и 60-те г. на ХХ век, които изтриват границите между изкуствения и естествения интелект; на теорията за логическите типове на Ръсел (Рассел, Rassel В.). Така Н. – Л. П. се явява междудисциплинарна интегративна концепция с необихевиористка ориентация.

Основните постулати на Н. – Л. П. могат да се формулират по следния начин:

  1. Човешкият организъм и мозъкът в частност са подобни на компютър, който има наличен набор от програми. Освен чрез генетично програмиране, формирането на „програми” от стереотипи на поведение и на жизнената дейност като цяло се осъществява по пътя на закрепването на внушения (внушение) от значими лица, чрез самопрограмиране и чрез стресови преживявания, съпровождани от трансови състояния на съзнанието.
  2. Голяма част от „програмите” («программы») не се осъзнават и не се проявяват в речта, но намират отражение в дълбинните речеви структури. Подготвеният наблюдател може да

получи важна информация за „програмите”, като задава целенасочено формулирани въпроси и се ориентира по специфичните (формални) езикови структури и индивидуалните невербални прояви в отговорите на човека.

  1. Всички поведенчески стереотипи (симптоми) са имали в миналото и, вероятно, имат и понастоящем адаптивни функции. Възможно е обаче „препрограмиране” («перепрограммирование») (по-точно – самопрограмиране) на човека в нови, по-адаптивни стереотипи на основата на особеностите на неговата преработка на информацията и на трансовите му състояния.
  2. Н. – Л. П. акцентира вниманието върху „настройването” (подстройка) към пациента и ефективните технологии на взаимодействие с него (а не върху концептуалните основания или емпатичните взаимоотношения с пациента, което е характерно за психодинамичното или хуманистичното направление), Тази „техническа” ориентация е съчетана с грижливо внимание към индивидуалната ценност на човека и принципа „не вреди” (не вреди).

В Н. – Л. П. са разработени специфични методи за диагностика и корекция. Чрез диагностиката се разкриват речевите изкривявания на метамодела (метамодель), водещите репрезентативни системи за преработка на информацията, провежда се калибриране на индивидуалните невербални отговори „да-не” и на повърхностните корелати на дълбинните речеви структури.

Диагностиката на водещата репрезентативна система, която позволява да се избере оптималната форма на настройване към пациента, се провежда посредством анализ на речевата му продукция и на поведенческите му стереотипи (вж Биас-тест за определяне на поведенческите стереотипи/Биас-тест определения репрезентативных систем) и за калибриране на очедвигателните му сигнали.

Предоставената схема (табл. 5) отразява пространствената проекция на репрезентативните системи в полезрението на човека. Така бързите нистагмоидни движения на очните ябълки вляво-нагоре насочват към репрезентация на визуалните спомени и т.н. Може да се предположи, че подобна проекция на очедвигателните сигнали отразява и мозъчната архитектоника. Освен приведената типична пространствена структура, могат да се срещат и индивидуални различия. При всички случаи, в работата с пациента се препоръчва калибрирането на индивидуалните проекции на репрезентативните системи и стратегии за преработка на информацията посредством целенасочни команди-въпроси с последващо проследяване на очедвигателни реакции. Тест-въпросът, адресиран към визуалната памет, може да бъде формулиран по следния начин: „Какъв цвят бяха…?” и т.н.; към разкриване на проекцията на вътрешния диалог: „Какво обикновено си казвате, когато сте доволни от себе си?” и т.н.

Таблица 5. Типична схема на очедвигателните сигнали за достъп до репрезентативната система

 

Дясно

 

Ляво

Визуално конструиране

 

 

Концентриране на вниманието върху спомените, ейдетична памет

 

Визуални образи
Аудиално конструиране

 

Концентрация на вниманието върху външни или вътрешни обекти

 

Аудиални образи

 

Кинестетични образи

 

Концентриране на вниманието върху вътрешните преживявания

 

Вътрешен диалог

 

Калибирирането на индивидуалните невербални отговори се използва в приьомите „разговор с подсъзнанието” («разговор с подсознанием») и се провежда с помощта на тестови въпроси с фиксация върху микромимическите, пантомимическите и вегетативните реакции. При калибриране на отговорите „да-не” първоначално се задават въпроси, които предполагат еднозначни утвърдителни отговори, след това – отрицателни. Пациентът може да говори или да мълчи, но и в двата случая вниманието на изследователя е насочено към невербалните компоненти, които се повтарят стереотипно при отговорите „да” и „не”. Квалифицираният Н. – Л. П. – комуникатор включва тестови въпроси в обичайното интервю и отчита до десет стандартни телесни отговори „да” и „не” (разширяване на зениците, учестяване на дишането, потръпване на бузите или паузи и др.). По аналогичен начин могат да се калибрират много семантични структури, предимно с дихотомичен характер („мъж-жена”, „дебел-слаб”), което позволява осъществяването на целенасочена намеса в преживяванията на пациента, като се следват невербалните сигнали, подадени от него.

Корекционните техники на Н. – Л. П. се основават предимно на трансовите състояния на пациента (чрез методики за въвеждане в транс, които реализират принципите за настройване към пациента чрез опосредствано предизвикване на реакции и многозначност).  Разработени са различни начини за използване на транса. Прилагат се и са описани методиките „подсвирване” («взмаха» («свиста»), рефрейминг (рефрейминг), „котва” («якорь»), аудиално-кинестетична и визуално-кинестетична дисоциация, промяна на личната история и др.

Прерамкирането (переформирование, refraiming) представлява препрограмиране, което се обръща към безсъзнателните ресурси на пациента, то е смяна на неудовлетворителния стереотип на реагиране (симптом) или начин за решаване (нерешаване) на проблема с по-адекватен и адаптивен такъв. Възможна е (и дори желателна) такава структура на преработка, при която лекарят не знае какво ще е съдържанието на препрограмирания стереотип. Освен названието „рефрейминг” се използват и други термини: препрограмиране, преработка, преизграждане (перепрограммирование, переработка, перестройка). Предлаганата схема за прерамкиране се явява модификация на най-известната техника на Н. – Л. П. – „шестстъпков рефрейминг” («шестишаговой рефрейминг») — и е заимствана от книгата на Бендлер и Гриндер (Бендлер и Гриндер, «Трансформация» (1981):

  1. Изработването на невербална сигнална система от отговори „да” – „не” (За възможните нарушения на метамодела вж. табл. 8).
  2. Идентифицирането на стереотипа на поведение, подлежащ на изменение: „Моля Ви да изберете нов стереотип на поведение, който не Ви харесва, да го наречем – Х.. и да дадете сигнал „да”, когато изборът е завършен (+ -> 3-й шаг).
  3. Включване на сигналата система „да-не”: „Моля Вашето подсъзнание да включи системата от отговори „да-не” към тази негова област, която въвежда в действие стереотипа Х. Когато това се случи, моля тази област от подсъзнанието да подаде сигнала „да”, а след това – „не” (+ -> 4-тата стъпка).
  4. Определянето на положителната функция на поведенческия стереотип. „Желаете ли да позволите на Вашето съзнание да разбере какво е значението на това, което се случва, когато се проявява стереотипът Х., какъв е неговият смисъл? («-» -> 5-та стъпка; + -> „Продължавайте, информирайте Вашето съзнание. Когато това е направено, ми дайте сигнал „да” и ние ще можем да преминем към следващата стъпка” (Продолжайте, проинформируйте ваше сознание. Когда это будет сделано, подайте мне сигнал „да“, и мы сможем перейти к следующему шагу»)).
  5. Създаване на нови алтернативи. „Желае ли областта на Вашето подсъзнание, отговорна за стереотипа Х. да се обърне към съзидателните ресурси на личността и да изработи нови начини на поведение, които се отличават от стереотипа Х., но изпълняват същите позитивни функции? (+ -> „Моля подсъзнанието да продължава и да подаде сигнал „да”, когато то намери не по-малко от три нови варианта на поведение”, Когато се дочака положителен сигнал, може вече да се премине към 6-тата стъпка. Може да се определи предварително времето, необходимо за търсенето, като се предлагат конкретни времеви интеревали и се следват отговорите „да-не”, което ще позволи на лекаря през това време да предостави пациента на самия него.)
  6. Оценка на новите алтернативи: „Моля областта от Вашето подсъзнание, отговорна за стереотипа Х., да оцени всеки от откритите варианти. Уверено ли е подсъзнанието в това, че даденият вариант на поведение в крайна сметка е толкова непосредствен, достъпен и ефективен, колкото е стереотипът Х? Моля да ми подавате сигнал, когато някой от новите варианти получи подобна положителна оценка. Всеки път, когато един от вариантите бъде определен като съответстващ на поставените условия, трябва да бъде подаден сигнала „да”. (При получаване на по-малко от три сигнала „да” – пациентът бива помолен да продължи търсенето и да изработи голямо количество варианти, повторение на 5-тата стъпка. При достатъчно количество + отговори à 7-ма стъпка.)
  7. Избор на по-добра алтернатива. „Моля подсъзнанието да избере нов начин на поведение, най-достъпен и най-точно изпълняващ позитивните функции на стереотипа Х. и да подаде сигнал „да”, когато бъде намерен подобен способ (+ -> 8-й шаг).
  8. Екологичната проверка, настройка към бъдещето поведение. „Моля Вашето подсъзнание да въведе в действие новия способ за поведение в съответната ситуация и да съобщи със сигнал „:да”, ако той се окаже удовлетворителен (-> 5-тата стъпка; + -> закрепване на избора и извеждане от транса).

Таблица 6. Нарушения в метамодела

Форми на нарушение на метамодела

 

Примери за речеви изкривявания Примери за уточняващи и коригиращи въпроси

 

1. Номинализация (обозначаване на процеса със съществително)

 

Моята депресия ме мъчи. Тревогата ми ме подлудява.

 

Какво Ви угнетява? (Превод на съществителното в глагол). Какво Ви тревожи?
2. Неспецифичен глагол. Преживявам, чувствам. Как преживявате Вие това?
3. Отсъстващ референтен индекс Такова… някакво усещане Какво именно? Какво конкрeтно?
4. Просто усещане Отсъствие на значимо уточнение Какво? Кой? Кога? Къде?

 

5. Универсален квантификатор (свръхобобщение) Винаги… никога

 

Действително никога?

 

6. Модален оператор (предполагащ отсъствието на избор)

 

Аз съм длъжен да направя това. Не мога…

 

Какво ще се случи, ако не го направите? Какво Ви спира?

 

7. Нарушение на причинно-следствените връзки Той ме прави нещастен

 

Как именно той прави това с Вас?

 

8. „Четене на мислите” («Чтение мыслей») (отличават се от интуитивното изказване „може би е така” по това, че „това е точно така”). Навярно те си мислят, че аз…

 

Какви са конкретните признаци на това, че мислят точно така?

 

9. Загубен преформатив (оценъчно съждение без посочване на стандарт-оценка)

 

Аз направих това недостатъчно добре

 

Спрямо какво (какъв стандарт)?

 

Пуцелик (Пуцелик, Pucelik F.) разграничава няколко принципа на ефективната психотерапевтична комуникация:

  1. Всеки пациент има ресурси, които могат да му помогнат; работата на психотерапевта е да спомогне за тяхната реализация;
  2. Индивидуално-субективното възприятие на пациента за реалността е основа на психотерапията.
  3. Психотерапевтичната комуникация представлява сама по себе си ефективна манипулация, при която и двамата партньори във взаимодействието печелят.
  4. Пациентът задава темпа на психотерапевтичния процес. При „регрес” на пациента към премината вече степен, психотерапевтът трябва да се върне на тази степен, да успокои болния, да го поздрави с добрата самозащита от неправилната стъпка и да състави заедно с него план за действие.
  5. Съпротивлението (сопротивление) следва да се оценява като знак за неправилно използване на енергията на пациента.
  6. Предлаганите прийоми трябва да удовлетворяват изискванията към готовността на пациента, да обслужват конкретни и достижими в бъдещето определени цели, да са ниско рискови и да са ориентирани към успеха.
  7. Най-важният пациент е самият психотерапевт: половината от неговия успех зависи не от методиките, а от начина на живот на самия психотерапевт, от съответствието между неговия стил на живот и постъпките му.
  8. Нужно е психотерапевтът да се доверява на своята интуиция, на своето „безсъзнателно”, да си дава право да експериментира с нови прийоми, както и правото на грешка в работата с пациента.

Понастоящем Н.-Л. П. има последователи в много страни по света.

Най-значителните книги, посветени на Н. – Л. П., това са сами по себе си преработените стенограми от семинарите на Гриндер и Бендлер, в които се съдържат отговори на критични въпроси и практически упражнения.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s