365 дни на психотерапията: 314 – Съпружеска психотерапия

Особена форма на психотерапия, ориентирана към съпружеската двойка, призвана да ù помогне да преодолее семейните конфликти и кризисни ситуации, да постигне хармония във взаимоотношенията, да обезпечи взаимното удовлетворяване на потребностите (Kratochvil S., 1985).

Работата се провежда или със съпружеската двойка, или с един от партньорите, който е дошъл на прием при психотерапевта. В този вариант на С. П. с лекаря се обсъждат не проблемите на „другия” съпруг, а единствено онези мисли, чувства, преживявания, които заявителят изпитва по повод на (негово) нейното съпружество.

С. П. се провежда в две форми: като самостоятелен метод и като етап на семейната психотерапия. В последния случай съпрузите в процеса на семейната психотерапия започват да осъзнават, че неадаптивното поведение на детето е следствие от нарушаването на семейния контекст заради некомпетентността на неговите родители, която е обусловена от чувството за неудовлетвореност от съпружеските отношения. При такава ситуация семейният психотерапевт задава на участниците в психотерапията въпроса: „Как Вие предпочитате да решавате този проблем — заедно или родителите ще посещават срещите ни двамата, а на другите ще присъствате всички?” Понастоящем в С. П. най-разпространени са динамичният, поведенческият и хуманистичният подход.

При динамичния подход съпружеската дисхармония се разглежда от гледна точка на вътрешната мотивация на поведението и на двамата партньори. Проследява се динамиката на междуличностните отношения и нейната връзка с динамиката на психичните процеси. Основна предпоставка за психотерапевтичната промяна се явява осъзнаването от участниците в психотерапията на връзката между детерминантие на индивидуалното поведение — техните мотиви, от една страна, и особеностите на отношенческия контекст, които те създават, реализирайки своите мотиви — от друга.

Целта на поведенческия подход в С. П. е преди всичко да се измени поведението на партньорите, като при това се използват методи за обуславяне и обучение, които осигуряват:

  1. управление на взаимното положенително поведение на съпрузите (управление взаимным положительным поведением супругов);
  2. придобиване на необходимите социални знания и навици, особено в областта на общуването и на съвместното решаване на възникващите проблеми (приобретение необходимых социальных знаний и навыков, особенно в области общения и совместного решения возникающих проблем);.
  3. изработване и реализиране на съпружески договор относно взаимната промяна на собственото поведение (выработку и реализацию супружеского соглашения о взаимном изменении своего поведения).

Поведенческото направление в С. П. понастоящем е най-разпространеното по цял свят. Най-популярните негови форми — сключването на съпружески договори, тренингите за комуникация, в частност под формата на конструктивен спор, прийомите за решаване на проблеми и др.

В основата на договора стои писмено съгласие, в което съпрузите ясно определят своите изисквания, които формулират като поведения и като задължения, с които те се ангажират. При формулиране на изискванията се препоръчва да се използва следният подход: преминаване от общи оплаквания към тяхната конкретизация, а след това от конкретни оплаквания към положителни предложения, а от тях към договор с изброени задължения на всеки от съпрузите.

 Методиките, наречени „Техника за решение на проблеми” «Технику решения проблем» (Schindler L. et al., 1980) и „Ръководство за решаване на проблеми” (Руководство по решению проблем, Кратохвил, 1991) се явяват прости за използване и достатъчно ефективни при разрешаването на съпружески конфликти. Авторите предлагат работата да се извършва на няколко етапа: 1) Съпрузите заявяват проблема си в конкретни термини на поведение (вместо „не ми достига внимание” („мне недостает внимания”, трябва да се каже какво точно внимание Ви е необходимо, какво трябва да направи съпруга, за да имате чувството че той проявява внимание, „колко пъти на ден, какво ще прави в неделя…”; 2) Партьорите разказват за това какви чувства изпитва всеки един човек, когато говори за своите проблеми. 3) Психотерапевтът предлага на съпрузите да намерят по нещо хубаво един в друг, за което могат да бъдат похвалени. Първото условие за решаване на проблемите е и двамата партньори да предлагат свои варианти, без да се критикуват един друг. Второто условие е от всички варианти да се изберат най-разумните и те последователно да бъдат обсъдени. Съпрузите определят „какво биха искали да постигнат в идеалния случай” (чего бы хотелось достигнуть в идеале) и „какво може да ги удовлетвори в реалността” (что могло бы удовлетворить в реальности»). Третье условие — соглашение партнеров должно быть четким, конкретным и контролируемым. Препоръката към психотерапевтите, които се ръководят от „Техника за решаване на проблеми” (Техника решений проблем), е да посвещават всяка сесия на решаването на отделен проблем и да се стремят обсъждането да се ограничава в рамките на 10-20 минути.

В момента много специалисти използват в своята работа интегративния подход, съчетавайки го най-често с методи от когнитивно-поведенческата и системната психотерапия.

В хуманистичния подход към психологическата корекция на съпружеските отношения водещи се явяват представите за това, че в основата на хармоничния брак лежат откритостта, автентичността, толерантността, потребността от себеизразяване, това да принадлежиш на другия и независимото развитие на личността на всеки от съпрузите. Сатир (Сатир, Satir V., 1988) сравнява хармоничния брак с валса — танц, в който всеки партньор, извършвайки движение, принадлежи на другия, като в същото време остава самият себе си. Хуманистичният подход (гуманистический подход, Rogers С. R., 1972; O’Neil N., O’Neil G., 1973) се развива в противовес както на динамичния подход, който е излишно ориентиран към влиянието на историческото минало на съпруга и неговото родителско семейство, така и на поведенческия подход, който е твърде манипулативен. Авторите-хуманисти формулират принципите на открития брак, който създава най-благоприятни условия за личностен ръст на партньорите:

1) принцип на реалността, на „тук и сега”;

2) уважение към личния живот на партньора;

3) открито общуване — не да си „четете мислите”, а открито да говорите за своите чувства и желания;

4) гъвкавост в изпълнението на семейните роли — да изпробвате да си смените ролите, независимо от това какви са традиционните мъжки или женски такива;

5) равноправие (равноправие);

6) доверие (доверие);

7) автентичност (аутентичность) — да познаваш себе, да знаеш своята цена и да цениш правото на другия да живее според неговите представи;

8) открито партньорство (открытое партнерство) — всеки има право на собствени интереси и увлечения.

При С. П. психотерапевтът-хуманист създава условия, в които съпрузите се стремят към вербализация на собствените чувства с цел подобряване на взаимното разбиране в двойката.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s