365 дни на психотерапията: 313 – Психотерапия на лекарствената зависимост

Лекарствената зависимост се развива при повторна периодична или продължителна употреба на препарати, които нанасят вреди на приемащото ги лице, а често и на обществото. У такъв индивид се появява непреодолимо желание или потрeбност да употреби препарата, а в случай на въздържание от него настъпва болестно състояние (абстинентен синдром).

Лекарствената зависимост включва три основни компонента:

1) емоционална (психична) зависимост, която се появява в началото на употребата и се характеризира с обща емоционална лабилност на приемащия препарата в периодите на въздържание;

2) физическа зависимост, която следва емоционалната и се проявява в нарушения на физическото състояние при въздържане от приема на препарата;

 3) толерантност, развиваща се по отношение на много препарати, включително и към такив,а които не водят до зависимост.

Опитите да се диференцира две категории продължителна редовна употреба на препаратите без медицински показания – наркомания и привикване – се оказват безуспешни. Наркоманията бива определяна като състояние, при което желанието да се приеме препарата е непреодолимо и се съпровожда от психическа и физическа зависимост, то е пагубно както за личността, така и за обществото. Привикването към препарата бива описвано като желание, при което зависимостта има психичен характер, което е вредно единствено за конкрeтния употребяващ препарата човек. Различията обаче се оказват несъществени, доколкото често е невъзможно да се разгрaничат просто желанието и непредолимото желание, а отсъствието на изразена физическа зависимост е характерно за пристрастеността към стимулатори на ЦНС като кокаин и амфетамини (фенамин), т.е. към средства, които предизвикват наркомании; освен това е трудно да се отдели вредата, която понася отделната личност от заплахата пред обществото като цяло.

Експертният комитет на СЗО по проблемите на лекарствената зависимост предлага определението „лекарствена зависимост” («лекарственная зависимость») да обхване както наркоманията, така и привикването. Различните форми на лекарствена зависимост имат общи прояви. Важни детерминанти на развитието на зависимост се явяват особеностите на личността и социално-икономическите условия, а също така самият препарат и неговата достъпност. Зависимостта не представлява сама по себе си до такава степен фармакологичен проблем, доколкото често болните от наркомании заменят предпочитаното от тях средство с друго. Съгласно препоръките на СЗО, лекарствената зависимост се диференцирa по нейната принадлежност към няколко типа: морфинова, барбитуратна, кокаинова, алкохолна, никотинова, към смес от препарати (например барбитуратно-фенаминова смес, хероин-кокаинова смес и др.).

Психотерапията се провежда диференцирано с оглед на типа лекарствена зависимост, който отразява динамиката на развитието на нейните основни компоненти (скорост на формиране на психична и физическа зависимост от препарата) и на личностните особености на болните. При „големите наркомании” („большая наркомания”) е целесъобразно прилагането на хипносугестивна методика в съчетание с дълбинна психотерапия (Рожнов В. Е., 1979). По мнение на автора обаче, тук е недостатъчно единствено използването на внушението/внушение, а основно средство е „превъзпитаващата корекция на личността” («перевоспитывающая корректировка личности»). В случаите на привикване към сънотворните средства (барбитуромании) В. Е. Рожнов препоръчва хипнотерапия (гипнотерапия) по предложената от него методика с използване на удължени сеанси (1-1,5 часа); хипнотерапията е полезна и за отстраняване на разстройствата на съня, които се развиват на фона на лишаването на пациентите от сънотворното. Автогенната тренировка (аутогенная тренировка) е слабо ефективна при „големите наркомании” (большая наркомания), макар у болните с барбитуратни наркомании този вид терапия да води до положителни резултати в отделни случаи. Транквилизиращите прийоми на автогенната тренировка, нормализирайки съня, оказват „заместващо” («замещающее») сънотворно действие. При някои наркомани обаче автогенната тренировка прoвокира състояния, сходни с наркотичното опиянение, и обуславя притегателната сила на наркотика („псевдоабстинентни кризи”/ «псевдоабстинентные кризы», по И. Н. Пятницкая/И. Н. Пятницкой, 1966).

Все по-нарастващото внимание към личността на наркомана, на ролята на наркотика в живота му и разбирането на това, че лекарствената зависимост се явява често израз на личностни проблеми на пациента, обуславят все по-активното използване на групова психотерапия (групповая психотерапия) в системата за лечение на наркомании. Подобен метод за лечение е показан при лица, страдащи от лекарствена зависимост от рaзличен тип, особено при изразено у тях постоянно чувство на психичен дискомфорт и при наличие на афективни нарушения, които не са свързани непосредствено със състоянието на абстиненция. Контактът обаче с такива хора по правило е труден от самото начало, доколкото, опасявайки се от това да се лишат от препарата (наркотика), те скриват самия факт на привързаността си към него. Положителният ефект на груповата психотерапия с болни от лекарствена зависимост се отбелязва от много автори. Поради гореописаните особености на поведението на наркоманите обaче, при наличие на изразена недоверчивост на пациента и на затруднения в установяването на контакт, груповата психотерапия често се предшества от индивидуална психотерапия (индивидуальная психотерапия) в качеството ù на подготвителен етап на груповата работа.

При лечението на хроничния никотинизъм (тютюнопушене) като един от типовете лекарствена зависимост широко се прилагат различни методи на аверсивната терапия (аверсивная терапия), които спомагат за изработването на условен рефлекс на отвращение с помощта на различни вещества (апоморфин/апоморфин, еметин/эметин, сребърен нитрат/нитрат, меден оксид/медного купороса и др.). В методиката на А. К. Поплавски (А. К. Поплавский, 1959) значителна роля се отдава на хипносугестивното въздействие. След въвеждането на пациента в състояние на хипнотичен сън, на него му се внушава връзка между реакцията на гадене и повръщане и силната кашлица  и тютюневия дим; след това на пациента се предлага да пуши в хипнотично състояния. В резултат на лечението у част от пациентите се изработва непреодолимо отвращение към пушенето. За по-диференцирана психотерапия (във връзка с голямото медико-социално значение на проблемите, свързани с хроничния никотинизъм), се явява целесъобразно да се различат два основни типа пушене: 1) нефармакологично (нефармакологическое), като се описват две негови форми (психосоциална/психосоциальная, която отразява стремежът на пациента да утвърди себе си, да спечели доверието на обществото; и сензорно-моторна, при която процесът на пушене носи удовлетворение на пушача); 2) фармакологично (фармакологическое), като се обособяват три негови форми (позволителна/потворствующая, употреба с цел да се получи удоволствие; седативна/седативная, насочена към облекчаване на състоянието при стрeс; стимулираща/стимулирующая, за запазване на концентрацията на вниманието в напрегната ситуация). Отчитането на специфичните особености при основните типове пушене позволява по-ефективно, отколкото в случая на наличие на аморфни представи за никотинизма, да се осъществява психотерапевтично въздействие. Достатъчно адекдватна е системата за стресово-аверсивна терапия (система стрессорно-аверсивной терапии, Андрух/Андрух Г. П., 1979). В основата на тази терапевтична система лежи трансформирането на условния рефлекс на психично влечение към никотина в естествен защитно-отбранителен условен рефлекс на отвращение към него. Този преход се осъществява чрез аверсионно въздействие върху първата сигнална система и чрез психотерапевтично стресово-афективно въздесйтвие върху втората сигнална система на пациента. Основно значение има стресово-аверсивната терапия, но определена роля играе и прeдхождащата я психотерапевтична подготовка (индивидуална психотерапия, рационална психотерапия/рациональная психотерапия в група, хипнотерапия, автосугестия и др.)

Прeз последните десетилетия, с внедряването в психотерaпията на съвременната видеотехника, лечението на болните с лекарствена зависимост може да се провежда чрез моделиране у тях на основата на видеозапис на нови форми на поведение, които изключват прилагането на препарати без медицински показания.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s