365 дни на психотерапията: 309 – Психотерапия на емоционалните травми с помощта на движенията на очите по Шапиро

Предложена е от американския психотерапевт Шапиро (Шапиро, Shapiro F.) през 1987 г. Първоначално този метод се нарича техника „десенсибилизация с помощта на движенията на очите” («десенсибилизации с помощью движения глаз»). Самият технически прийом на движението на очите обаче се явява само един от възможните външни дразнители, използвани за активизиране на системата за преработка на информацията у пациента и за постигане на психотерапевтичен ефект. Още първият опит за прилагане на тази техника показва, че тя трябва да включва както десенсибилизация, така и когнитивно преструктуриране на спомените и личните отношения. Това обстоятелства води до едно ново, по-точно название на този психотерапевтичен метод – „Десенсибилизация и преработка чрез движения на очите” (ДПДО) («Десенсибилизация и переработка движениями глаз» (ДПДГ).

Придържайки се основно към бихевиористката ориентация, авторът предлага един общ теоретичен модел на ускорено преработване на информацията, на основата на който работи психотерапевтичната техника ДПДО. Този модел разглежда повечето от патологичните състояния като последица от предходния жизнен опит, който създава устойчив патерн на афекта, поведението, представата за самия себе си и съответна структура на личностната идентичност. Патологичната структура се корени в статичната, недостатъчно преработена информация, която се запазва в паметта по време на травматичното събитие. Този модел се разглежда от автора като неврофизиологична хипотеза. Съгласно модела за ускорената преработка на информацията, съществува естествена физиологична система, предназначена за преобразуване на безпокоящите впечатления с цел тяхното адаптивно разрешаване и тази система е ориентирана към постигането на психична интеграция и физическо здраве. Емоционалната травма може да наруши работата на системата за преработка на информацията, поради което формата, под която тя ще се пази, ще бъде обусловена от травматичното преживяване и може например да доведе до появата на изразени симптоми на посттравматичния синдром. Авторът изказва хипотезата, че движенията на очите (може да има и други дразнители), използвани при ДПДО) задействат един психичен процес, който активизира информационно-преработващата система. По време на процедурата по ДПДО, когато на пациента се предлага да си спомни за травмата,  психотерапевтът установява връзка между съзнанието и онзи участък на мозъка, в който се съхранява информацията за травмата. Движенията на очите активират информационно-преработващата система и възстановяват нейното равновесие. С всяка нова серия движения на очите травматичната информация се придвижва, при това ускорено, по-нататък по неврофизиологичните пътища, докато не се достигне до положително разрешаване на тази информация. Едно от ключовите допускания в ДПДО се състои в това, че активирането на преработката на травматичните спомени ще насочва тези спомени към адаптивната информация, необходима за положителното разрешение. В същото време, на самия модел на ускорената информационна преработка е свойствена идеята за психичното самоизцеление. Като цяло представата за активирането на адаптивния информационно-преработващ механизъм се явява централен в     ДПДО-психотерапията и е принципно важен в прилагането на тази техника към разнообразни психични разстройства.

Информационно-преработващата система на пациента може да бъде активирана с помощта на насочени движения на очите или с помощта на алтернативни стимули като почукване по ръката или чрез звукови дразнители. Авторът предлага няколко вида движения на очите, които могат да бъдат използвани при ДПДО-психотерапията. Задачата на психотерапевта е да определи типа очни движения, които съответстват по-добре на потребностите на пациента. Необходимо е на пациента да се осигурят комфортни условия за изпълнение на движенията на очите. Психотерапевтът не трябва да продължава да използва тези движения, ако пациентът сподели за болки в очите или за безпокойство, възникващо по време на процедурата. Целта на психотерапевта е да предизвика движения на очите у пациента от единия край на визуалното поле до другия. Такива пълни двустранни движения движения на очите следва да се изпълняват с възможно най-голяма скорост, като обаче се избягва появата на чувство за дискомфорт. Обикновено психотерапевтът държи два пръста вертикално, като дланта му е обърната към пациента, примерно на разстояние не по-малко от 30 см. Същевременно психотерапевтът трябва да оцени способността на пациента да следи движенията на неговите пръсти – първоначално бавно, а след това все по-бързо и по-бързо, докато се достигне скорост, която се възприема като максимално комфортна. След това може да се провери ефективността на диагоналните движения на очите, като за целта психотерапевтът премества ръката си по дължината на линия, преминаваща през средата на лицето на пациента, надясно и надолу, нагоре и наляво (или обратното), т.е. от нивото на брадичката до нивото на противоположната вежда. При други варианти за изпълнение, движенията на очите на пациента ще се движат нагоре-надолу, по кръг или под формата на осморка. Вертикалните движения оказват успокояващо действие и могат да бъдат особено полезни за намаляване на емоционалното безпокойство или на усещането за гадене.

Продължителността на серията движения на очите също така се определя и от обратната връзка (обратная связь) от страна на пациента. Първата серия включва в себе си 24 двустранни движения, при които преместването надясно и надолу и след това отново надясно представляват сами по себе си едно движение. Подобно количество на движенията може да бъде използвано и в първата серия движения. След първата преработваща серия от движения на очите психотерапевтът трябва да попита пациента: „Какво чувствате сега?”. Този въпрос дава възможност на пациента да съобщи какво изпитва, под формата на образи, инсайти (инсайт), емоции и физически усещания. На средностатистическия пациент е необходима серия от 24 движения, за да преработи когнитивния материал и да постигне ново ниво на адаптация. На някои пациенти за преработването на материала е необходима серия от 36 движения на очите или дори по-голямо количество.

Други пациенти могат да се окажат почти неспособни да с;едят движенията на ръцете или могат да приемат тези движения за неприятни; в тези случаи е необходимо да се приложи способ, при който се използват и двете ръце. Психотерапевтът помества двете си сгънати в юмруци ръце в двете страни на визуалното поле на пациента, след което последователно вдига и отпуска показалците на двете ръце. На пациента се дават указания да придвижи очите си от единия показалец към другия.

ДПДО-психотерапията се състои от осем стадия. Първият стадий включва историята на пациента и планирането на психотерапията – този етап включва в себе си оценяването на факторите за безопасност на пациента и отговаря за подбора на пациентите. Основен критерий за определяне на това пригодни ли са пациентите за ДПДО-психотерапия се явява тяхната способност да се справят с високото ниво на безпокойство, което може да възникне при преработката на дисфункционалната информация. В хода на изучаването на историята на пациента, психотерапевтът може да определи целите на  преработката.

Вторият стадий – подготовката – включва установяването на терапевтични отношения с пациента, обясняване на същността на процеса на ДПДО-психотерапия и на нейните ефекти, определянето на очакванията на пациента, а също така въвеждаща релаксация (релаксация). Важно е пациентът да овладее техниката на релаксацията и да може да използва специални аудиозаписи, които да му помогнат да се справи с проблемите, възникващи в интервалите между сеансите ДПДО-психотерапията. Ако в края на психотерапевтичния сеанс пациентът проявява признаци на безпокойство или продължава да отреагира, психотерапевтът трябва да приложи хипноза (гипноз) или насочена визуализация. Пациентът също така се обучава в това да създава в своето въображение образа на безопасно място, в рамките на което той се чувства комфортно.

Третият стадий – определянето на предмета на въздействие – отразява разкриването на основните форми на отреагиране по отношение на травматичните спомени, идентифицирането с отрицателните представи за самия себе си и създаването на позитивни такива.

На четвъртия стадий – десенсибилизацията – психотерапевтът повтаря серия от движения на очите, внасяйки в тях при необходимост изменения във фокуса си до момента, в който нивото на безпокойство на паяциента не намалее до 0 или до 1 по скалата за субективна оценка на безпокойствоот. Между всяка серия от движения на очите психотерапевтът трябва много внимателно да изслушва пациента, за да идентифицира следващия фокус на преработката. Авторът на метода подчертава, че в много случаи движението на очите не е достатъчно за осъществяване на пълна преработка.

Петият стадий – инсталацията – се фокусира върху установяването на положителна представа за самия себе си, определена от пациента, и върху укрепването на неговите сили, за да може положителната представа за него да замени отрицателната такава. И докато отрицателните образи, мисли и емоции стават все по-неясни и дифузни с всяка нова серия движения на очите, положителните образи, мисли и емоции стават все по-ярки.

Шестият стадий – сканирането на тялото – разкрива областта на остатъчно напрежение, проявяваща се под формата на усещания в тялото. Тези усещания след това стават цели на последователните движения на очите. На този стадий на пациента се предлага да задържи в съзнанието си както определеното като цел на терапията травматично събитие, така и положителната представа за самия себе си, докато сканира отгоре надолу цялото си тяло.

Седмият стадий – завършването – предполага завръщането на пациента в състояние на емоционално равновесие и комфорт в края на всеки сеанса (обикновено сеансът продължава 90 минути, веднъж седмично). Използването на дневник с лични записки и на техники за визуализация, в които психотерапевтът ще обучи пациента, или на аудиозаписи за релаксация се явява важно за поддържането на равновесието между сеансите. Осмият стадий – преоценката – се провежда с помощта на различни протоколи, прилагани в техниката на ДПДО-психотерапията, и на пълен психотерапевтичен лечебен план. Този стадий определя качеството на постигнатите психотерапевтични ефекти. Всеки един сеанс по преработка трябва да бъде насочен към постигането на определена цел. Общите типове цели фигурират в стандартния протокол (за провеждане на техниката – бел. прев.) по следния начин:

1) миналия опит, който се явява основа на патологията;

2) съществуващите понастоящем обстоятелства или фактори, които будят безпокойство;

3) плановете за бъдещи действия.

Преди да завърши курса психотерапия, материалът, разкрит по време на анализа на историята на паицнента и при последващата преработка, трябва да бъде подложен на преоценка. Всички необходими спомени, външните дразнители и предвидимите бъдещи действия трябва да бъдат избрани като предмет на въздействие и преработка,  а на пациента трябва да бъдат предложени положителни примери за бъдещи действия, които спомагат за възникването на нови, по-адаптивни форми на поведение и преработка на всичките възможни когнитивни изкривявания. Завършителната преоценка се провежда с с цел да се определи може ли да се приключи вече психотерапевтичният курс или не.

В своята книга „Десенсибилизация и преработка чрез движения на очите” («Десенсибилизация и переработка движениями глаз») (в превод на руски език „Психотерапия на емоционалните травми с помощта на движенията очите”/ «Психотерапия эмоциональных травм с помощью движений глаз»), Шапиро представя своя опит в успешното прилагане на ДПДО-психотерапията, преди всичко по отношение на пациенти с посттравматичен синдром, а също така при работа с жертви на престъпления и на сексуално насилие, с фобиен синдром и с други болни. Независимо от многобройните съобщения за експериментални изследвания на клиничните ефекти на ДПДО-психотерапията, механизмът, лежащ в основата на процеса на преработка на информацията остава не напълно изяснен. Различни хипотези обясняват психотерапевтичния ефект, който възниква при използването на движенията на очите – някои го отдават на разрушаването на стереотипната реакция, на отвличането на вниманието, на хипнозата, на промяната на синаптичните потенциали, на реакцията на реадаптация, на активизирането на двете мозъчни полукълба, които предизвикват интегративна преработка. Някои елементи на основните психологически подходи (психодинамичен, поведенчески, когнитивен, хуманистичен) се обединяват в единен интегративен подход в ДПДО-психотерапията, който продължава да се развива.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s