365 дни на психотерапията: 307 – Рефрейминг

Название на група методики от невролингвистичното програмиране (нейролингвистическое программирование), предложени от основоположника на тази психотехнология Гриндер (Гриндер, Grinder J.) и Бендлер (Бендлер, Bandler R.), образувано от английската дума frame (рамка, т.е. прерамкиране) и отразяващо психичната цел на методиката – промяна на отношението.

Предположението за психотерапевтичния ефект на Р. се изгражда върху хипотезата за субективността на отношението на човека към заобикалящия го свят, към симптоматиката му, към поведението на хората. Всяко едно случващо се събитие е многоаспектно и предполага множественост на описанията му от различна гледна точка (понятието гледна точка в невролингвистичното програмиране се разбира дословно, както и повечето термини, предложени за описание на психичното състояние на човека; разликата в отношенията към едно и също събитие може да бъде обусловена от разглеждането му от гледна точка на пациента, на неговия партньор в даден конфликт, на страничните наблюдатели на случващото се). Многоаспектността на действителността предполага разглеждането на всеки един факт от такъв ъгъл, че по-рано неблагоприятното въздействие да придобива благоприятно значение (да стане ресурсно за личността, на езика на невролингвистичното програмиране). Страхът например като симптом  се явява неблагоприятна проява, но неговото положително влияние се заключава в това, че той възпрепятства нежелателното поведение, като така спомага за физическата или за социалната безопасност. В определени граници Р. осигурява намирането на положителен смисъл във всяко едно събитие и е в съгласие с концепцията за позитивната психотерапия (позитивная психотерапия) на Н. Песекшиян (Н. Пезекшиан) и Х. Песекшиян (Х. Пешекшиан).

Разграничават се няколко варианта на Р., като техният брой постоянно се увеличава, което авторите на концепцията за невролингвистичното програмиране обясняват с необходимостта от постоянно попълване на методическия арсенал, което се налага поради „гибелта на методиките” (гибель методик) – понижаване на ефективността на методиките при честото им използване в определена територия, а също така поради непрекъснатото усъвършенстване на невролингвистичното програмиране в резултат на изследването на алгоритмите на успешните действия на психотерапевтите-професионалисти и на стратегиите за решаване на задачи. Към вариантите на Р. се отнасят: Р. на съдържанието (Р. содержания) (описан в два основни вида – Р. на смисъла и Р. на контекста), шестстъпков Р. (шестишаговый Р.), Р. переговоров, семишаговый Р. (вариант шестишагового Р., проводящийся в трансовом состоянии) и др. Большинство перечисленных видов Р. предполагают два основных способа поведения. При първия от тях, процедурният, психотерапевтичните занимания се провеждат като процедура на Р. с ясна по-нататъшна (постъпкова, на езика на невролингвистичното програмиране) структура и със зафиксиране на всяка стъпка. Вторият вариант предполага маскиране на техниките под формата на обичайна психотерапевтична беседа (психотерапевтическая беседа), която за пациента изглежда като последователно поставяне на въпроси от страна на психотерапевта.

Р. на съдържанието е единствен вариант на този клас методики, за ефективното провеждане на който се изисква разбиране на съдържанието на заявения проблем. Като пример за Р. на съдържанието (Р. на смисъла) може да послужи заниманието, описано от Сатир (Сатир В., Satir V.). Проблемът на пациентката-домакиня се заключава в това, че тя силно преживява петната по килима в дневната стая. Виждайки петна, пациентката се сърди на своите близки. Предположението на психотерапевта за възможното провеждане на процедура по Р. на съдържанието се гради на това, че болната вижда единствено негативната страна на събитията: петната по килима означават (имат смисъл), че тя се справя лошо с домашните си задължения; пациентката не забелязва обаче далеч по-важното за нея положително значение на петната по килима. Техниката на провеждане на процедурата е построена по следния начин. След като пациентката отново се оплаква от неприятни преживявания по повод петната по килима, на нея ù се предлага да си представи, че килимът е гладък и чист, а след като жената радостно съобщава, че състоянието ù се е подобрило, последва такава фраза: „Помислете си сега какво значи това – това значи, че ВИЕ СТЕ СЪВЪРШЕНО САМА”. Ефектът в този пример е обусловен от намирането и съобщаването на пациентката на друг, по-значим, позитивен смисъл в нейните минали преживявания. По-рано реалното събитие (в този пример петната по килима) има смисъла на „Аз съм лоша домакиня”, а след процедурата по Р. то започва да нсои смисъла – „Аз имам близки, които ме обичат”. Авторите на методиката подчертават, че намирането на положителен смисъл не е логически процес и има индивидуално значение за конкретния пациент, във връзка с което Р. в определен смисъл може да бъде описан като своеобразна техника за директивно внушаване (внушение) на нов индивидуален смисъл на събитията. Потвърждение на тази гледна точка се явява и изискването, за да бъдат успешни тези процедури, те задължително да се провеждат при особени състопяния на пациента – транс с наличие на рапорт (раппорт). Показател за ефективността на Р. на съдържанието е фрейм-реакцията, описвана като рязко изменнеие в емоционалното състояние по посока на подобряването му (при позитивен Р. на съдържанието) или на влошаването на настроението (при  негативен Р. на съдържанието, провеждан с цел осъзнаване/осознание от пациента на възможните негативни последици от неговото поведение […]).

Р. по реформирането на поведението (преформирование поведения) (шестстъпков рефрейминг/шестишаговый рефрейминг) е основен модел за решаване на невротичните проблеми. Процедурата по реформиране се изгражда върху хипотезата за възможното разграничаване в съзнанието на пациента на негативния и на позитивния смисъл на невротичното

поведение. След осъзнаването на позитивния смисъл на невротичния симптом от „частта на личността” (часть личности), отговорна за позитивното поведение, се предлага друг начин на действие от редица нови варианти на поведение, „по-ефективни”, отколкото симптома, които същевременно не съдържат неприятен емоционален компонент. Условие за ефективното провеждане на процедурата по шестстъпковия Р. е създаването на специфичен контекст на терапевтичната беседа. На етапа на формиране на контекста (пресубпозиция, на езика на невролингвистичното програмиране) на пациента по същество му се натрапва гледна точка за положителното значение на всички функции на организма. В някои случаи този етап на психотерапия отнема няколко пъти повече време, отколкото самата постъпкова техника.

Става дума за това пациентът исрено да признае факта, че невротичният симптом може да има определено положително значение, като признаването на това става основа на терапевтичния ефект на този вариант на Р. С. цел облекчаване на осъзнаването и преодоляването на ефекта на психичната защита (психологическая защита) се въвежда допускането, че положителното намерение на невротичното поведение се формира не от самия пациент, а от „част на неговата личност”, отговорна за определена функция в организма му. Подобно разбиране за причините на невротичното поведение позволява да се получат два допълнителни терапевтични ефекта. От една страна, протича дистанциране от ползите, извличани от невротичното поведение, така или иначе частично осъзнавано от пациента, а от друга – понижава се интензивността на мотивационната конфронтация (конфронтация) със симптоматиката, което е вариант за преодоляването на локалния невротичен конфликт. Пресубпозицията започва с търсенето на положително намерение в различни функции на организма, като в някои случаи се поставя акцент върху проявата на положително значение в отхвърляно от социума поведение. Фокусът на проявите на това намерение може да бъде поставен върху ситуацията, в която се реализира поведението, върху преживявания страх и пр.

На втория етап, след като се постигне необходимата интензивност на психотерапевтичната среща, се провежда процедура по Р.

Към терапевтичните ефекти при използването на тази методика се отнасят активизирането на личността на самия пациент в търсенето на алтернативи на невротичното поведение, в създаването на когнитивни модели, актуализация на творческия компонент на личността с цел преодоляване на болестните прояви, преминаване от безуспешна борба със симптоматиката към осъзнато построяване на индивидуален план за преодоляване на симптомите. В  представения модел всъщност се задействат всички основни страни на личността: когнитивна – разбиране на вторичната полза от симптоматиката; емоционална – понижаване на емоционалното напрежение и формиране на увереност в оздравяването чрез постигане на усещане за управляемост на собственото състояние; поведенческа – формиране на модел на бъдещето алтернативно поведение. Същевременно методиката е достатъчно компактна и обичайно се провежда в рамките на една-единствена сесия.

Към недостатъците на Р. може да се отнесат схематичността и сложността ù. Сравнението между процедурата по Р. и някои технически прийоми на позитивната психотерапия позволява да се говори за тяхната генетична близост, а ориентацията към формиране на поведенчески алтернативи – за сходството между Р. и поведенческата психотерапия (поведенческая психотерапия). Следва също така да се отбележи, че психотерапевтичен подход, аналогичен на Р., е известен и преди да се прояви невролингвистичното програмиране ((Эриксон (Erickson M. Н.)) и др.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s