През 1950 г. Волпе (Вольпе, Wolpe J.) формулира своята теза, че състоянието на тревога представлява само по себе си поведенчески стереотип, който определя закрепващите се реакции спрямо ситуациите, възникващи тревога. Връзката между анксиогенния стимул и рефлекторната тревожна реакция може да бъде отслабена, ако едновреемнно с него действа и фактир, който потиска тревогата, като например мускулното отпускане. Този принцип Волпе нарича реципрочно потискане (реципрокное торможение по Вольпе), или противокондициониране (противокондицио-нирование). Той заляга в основата на предложения от Волпе метод на систематичната десенситизация. В хода на терапията пациентът се въвежда в редица представени пред него индивидуално-типични анксиогенни ситуации, ранжирани според нарастването на предизвикваната от тях тревога. С помощта на паралелно прилаганите транквилизатори, на хипноза (гипноз) или на автогенна тренировка (аутогенная тренировка) се предизвиква мускулно отпускане, което намалява тревожната реакция. Болният преминава към по-сложни ситуации според това как в предходните се е закрепило отсъствието на привичната тревога. В резултат на лечението болният овладява навика да оказва самостоятелен контрол над анксиогенните ситуации в реалния живот с помощта на усвоената от него техника за мускулна релаксация.
***
Из: „Психотерапевтична енциклопедия“ (2019),
Автор: Борис Карвасарски
Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“
Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова
ISBN 978-1-68454-600-8
