365 дни на психотерапията: 302 – Самомоделиране на основата на видеозапис

Прилага се в 2 варианта: програма от занимания за самомоделиране (аутоекземплификация/ аутоэкземплификация), съставена преимуществено от самите пациенти, които участват непосредствено в избора на видеосюжети, в сътрудничество с психотерапевта или самостоятелно от психотерапевта. Достойнството на първия вариант се състои в това, че самомоделирането изпълнява едновременно 2 функции: пациентите незабелязано за самите себе си се въвличат в онова, което фактически се явява цел и съдържание на лечебната процедура. Този прийом помага да се преодолее психичната защита (психологическая защита) на пациента, която намалява ефективността на самомоделирането. Първият вариант може да се нарече активен, а вторият – пасивен. Сред недостатъците на пасивния вариант трябва да се отбележи изключително монополният характер на избора от страна на психотерапевта на адаптивните образци на поведение на пациента. Психотерапевтът в този случай е принуден да се ръководи единствено от собствените си прояви за най-целесъобразните (адаптивните) способи на поведение на неговите болни. Това може да доведе до изкривявания в структурата на самовъзприятието на пациента.

Основните различия между самомоделирането и видеообратната връзка (вж Видеообратна връзка в психотерапията/Видеообратная связь в психотерапии) се свеждат до следното: 1) при самомоделирането се избират единствено положителните примери (по-добри образци на собственото им поведение), за да се подбуди пациента към това да повтори аналогичните успешни действия и към това да възприеме съответните поведенчески стереотипи; при видеообратната връзка няма отбелязани отганичения; 2) при самомоделирането нивото на стреса от първичното запознаване на болните с тяхното собствено изображение (отразеното им на монитора поведение) е минимизиран чрез демонстриране на всеки пациент единствено на варианти на неговата успешна дейност; при видеообратната връзка емоционално-афективните реакции на болните в аналогични ситуации са значително по-интензивни. е се проявяват в различни вегетативни реакции (почервеняване или бледност на кожата, засилено потоотдляне, плачливост, парестезии), в палпиращите жестове (потъркване с дланта на ръката на лицето, шията или окосмената част на главата), а също така в демонстративното поведение (закриването на очите, отпускането на главата, отвеждането на главата и корпуса встрани или внезапните резки излизания от кабинета по време на сеанса). Съвкупността от изброените реакции е прието да се нарича видеошок (видеошок,  Кульгавин Л. М., Подсадный С. А.).

В структурата на моделирането и самомоделирането основополагаща категория е примерът. Към основните характеристики на примера, които го отличават от другите средства за въздействие, се отнасят: неговата явност, очевидност, голямото количество връзки с другите, възможността за сравнение, убедителността на въздействието, множествеността на критериите.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s