365 дни на психотерапията: 300 – Симптоматична психотерапия

Наред с каузалната (причинната, психогенетичната) психотерапия С. П. се явява неизменна част от индивидуалните психотерапевтични програми. Към С. П. се отнасят направления, методи, форми и технически прийоми, ориентирани непосредствено към отстраняването или към отслабването на симптоматиката на заболяването. По това С. П. се отличава например от личностно-ориентираната (реконструктивна) психотерапия на Карвасарский, Исурина, Ташликов (личностно-ориентированная (реконструктивная) психотерапия Карвасарского, Исуриной, Ташлыкова), като позволява да се реализира каузалния подход към разбирането и ликвидирането на приините и механизмите на болестта, а също така и от други методи за каузална психотерапия (рационално-емоционална психотерапия/рационально--эмоциональная психотерапия, когнитивна психотерапия/когнитивная психотерапия, психоаналитична психотерапия/ психоаналитическая психотерапия, класическа психоанализа /классическая психоанализа и др.).

Според целите на нейното провеждане, С. П. може да бъде ориентирана към отстраняването на ключов симптом на заболяването, към подобряване на общото състояние на пациента, към установяване на контрол върху физиологичните функции и тяхното управление, към оптимизиране на поведението. Други видове С. П. предполагат по-голяма центрираност на нейните методи върху различни сфери на личностното функциониране, например С. П., която е насочена към когнитивните компоненти на личността, до голяма степен засяга емоционалните процеси, влияещи върху поведението.

В качеството на С. П. могат да встъпват самостоятелни методи, технически прийоми от различни психотерапевтични методи и съчетания от тях, ориентирани в системата на дадена конкретна индивидуална психотерапевтична програма към симптоматично въздействие.

За отстраняване на основните симптоми на заболяването или за подобряване на общото състояние в практиката на руските психотерапевти традиционни се прилагат различни варианти на хипнотерапия (гипнотерапия), на косвено и въоръжено внушение (иглорефлексотерапия, методика „маска”/ методика „маска”, плацебо-терапия/плацебо-терапия, автогенна тренировка/ аутогенная тренировка.

През последно време значително разпространение получиха невролингвистичното програмиране (нейролингвистическое программирование) и психосинтезът (психосинтез).

За провеждането на С. П., която предполага активизирането на когнитивния компонент на личността, се използва рационална психотерапия (рациональная психотерапия), чиято цел се явява логическото разубеждаване на пациента, а също така различни варианти на разяснителна психотерапия  (Давиденков С. Н., 1956).

Към групата методи за С. П,, центрирани върху емоционалната страна на личността, могат да бъдат отнесени различни варианти на катартичната психотерапия (катартическая психотерапия), методиката за внушение наяве (методика внушение наяву) и в хипнотично състояние, хипносугестивната емоционално-стресова психотерапия на Рожнов (эмоционально-стрессовая психотерапия Рожнова), прийоми и техники от гещалт-терапията (гештальт-терапия) и др.

Към методите, насочени към изменение на поведението, се отнасят рязлични варианти на поведенческата психотерапия (поведенческая психотерапия), някои методики от автогенната тренировка (аутогенная тренировка), тренингът в биологична обратна връзка (биологическая обратная связь), поведенческото моделиране с използване на видеообратна връзка, техники от невролингвистичното програмиране (нейролингвистическое программирование), социодрама (социодрама) и др. В наркологията се използват специфични методики от аверсивната и условно-рефлекторната психотерапия.

Изборът на методика на С. П. се определя от личностовите особености на пациента, от неговия светоглед и предпочитания, от неговата вътрешна картина на болестта, от характера на протичане на заболяването, а също така от етапа на неговото развитие, от възможностите на психотерапевтичната служба, от съдържанието на неговата индивидуална психотерапевтична програма.

При неврозите С. П. се провежда в съчетание с личностно-ориентирана (реконструктивна) психотерапия на Карвасарски, Исурина, Ташликов, което отразява интегративния характер на съвременната психотерапия, като при това съчетаване двата подхода взаимно се допълват.

При други гранични състояния, а също така при алкохолна зависимост, поради неясната патогенеза на тези заболявания, често С. П. се явява значимо направление на психотерапията и може да се съчетава с биологична терапия и с други мероприятия.

Не по-малко важна роля С. П. играе при лечението на психичните заболявания. Нейната задача в тези случаи се явява стабилизирането на ремисията и оказването на съдействие в рехабилитацията на пациентите.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s