365 дни на психотерапията: 299 – Синдром на емоционалното изгаряне

Специфичен вид професионална деформация при лица, работещи в тесен емоционален контакт с клиенти и пациенти, при оказване на професионална помощ.

Терминът «burnout» («эмоциональное сгорание») е предложен от американския психиатър Фрайденберг (Фрейденберг, Freidenberg H. G.) през 1974 г. При превода на английския термин «burnout» на русский язык, родните автори използват два варианта на превод: „емоционално прегаряне”  («эмоциональное перегорание») и  „емоционално изгаряне” («эмоциональное сгорание»).

Б. Б. Бойко посочва, че С. Е. И. е изработен от личността механизъм на психична защита, проявяващ се под формата на пълно или частично изключване на емоциите (понижаване на тяхната енергетика) в отгоговор на определени психотравмиращи въздействия. Маслах (Маслах,  Maslach S.), одна из ведущих специалистов по исследованию С. э. с., детализирует проявления этого синдрома:

1) усещане за емоционално изтощение, за изнемощялост (човек не може да се отдава така на работата си, както преди);

2) дехуманизация (тенденция към развитие на негативно отношение към пациентите);

3) негативно самовъзпитание в професионален план – недостатъчно усещане за професионално майсторство.

След като феноменът става общопризнат, закономерно възниква въпросът за факторите, които играят съществена роля в С. Е. И. на личностно, ролево и oрганизационно ниво.

_Личностен фактор_ Проведените изследвания показват, че промеливи като възраст, семейно положение, стаж на дадената рaбота, не са свързани с нивата на С. Е. И. Установява се, че жените в по-голяма степен се развива емоционално изтощение, отколкото при мъжете, отсъства връзка между мотивацията и развитието на С. Е. И. (удовлетвореност от заплащането на труда) при наличие на корелация със значимостта на работата като мотив за дейност, с удовлетвореността от професионалния ръст. Онези рaботещи, които изпитват недостиг на автономност („свръхконтролирани”) са по-склонни да “прегорят”.

Фрайденберг описва „изгарящите” като съчувстващи, хуманни, меки, увличащи се, идеалисти, ориентирани към хората и едновременно с това – интровертирани, често завладяни от натрапливи идеи (фанатични), „пламенни” и лесно солидаризиращи се. Махер (Махер,  Maher E.) допълва този списък с „авторитарност” («авторитаризм») и с ниско ниво на емпатия (эмпатия). В. В. Бойко (В. В. Бойко) посочва следните личностни фактори, които спомагат за развитието на С. Е. И.: склонност към емоционална ригидност, интензивна интериоризация (възприятие и преживяване) на обстоятелствата в професионалната дейност, слаба мотивация за емоционално отдаване в професионалната дейност.

_Ролеви фактор._ Изследвания на психотерапевти демонстрират значими корелации между ролевата конфликтност, ролевата неопределеност и „изгарянето”. Работата в ситуации на разпределена отговорност ограничава развитието на С. Е. И., а при неясно или неравномерно разпределена отговорност за собствените професионални действия влиянието на този фактор нараства рязко дори при съществено ниска работна натовареност. За развитието на С. Е. И. спомагат онези професионални ситуации, при които съвместните усилия не са съгласувани, няма интеграция на действията, налична е конкуренция, като същевременно резултатът зависи от степента на координация на действията.

_Организационен фактор._ Развитието на С. Е. И. е свързано с наличието на хронично напрегната психоемоционална дейност: интензивно общуване, подкрепата му с емоции, интензивно възприятие, преработка и интерпретация (интерпретация) на получаваната информация и взимане на решения. Друг фактор за развитието на С. Е. И. е дестабилизиращата организация на дейността и неблагополучната психична атмосфера – т.е. неясните организация и плaниране на труда, недостатъчните необходими средства, наличието на бюрoкратични моменти, многочасовата работа, която има трудно измеримо съдържание, емогиогенният характер на работата с деца, страдащи от различни заболявания).

Повечето изследвания акцентират вниманието върху фазите на С. Е. И., които се разглеждат от гледна точка на теорията за стреса на Селие (Селье, Selye H.).

I фаза — „напрежение” («напряжение»). Наличие на тревожно напрежение, което служи като предвестник и пусков механизъм при формирането на С. Е. И. и се съпровожда от усещане за тревожност, от понижено настроение, което по данни на Н. В. Козина (Н. В. Козина, 1998) се отбелязва у 50% лекари-психотерaпевти. В качеството им на основни причини, които провокират развитието на С. Е. И., у лекарите-психотeрapeвти се отчита най-вече действието на професионални фактори като: трудно измеримото съдържание на работата, наличието на психоемоционално пренатоварване, отсъствието на ясни задължения, свойствени за работата на психотерапевта. Наличието на такива личностни фактори като повишената отговорност, високата степен на емоционална въвлеченост в проблемите на пациентите, характерни за лекарите-психотерапевти, видимо могат да спомогнат за увеличаването на напрежението като „пусков” механизъм на формирането на С. Е. И.

При разглеждане на отделните симптоми на тази фаза най-високи се явяват показателите по симптома „преживяване на психотравмиращи обстоятелства”. Даденият симптом се проявява в осъзнаването (осознание) на психотравмиращите фактори в професионалната дейност, невъзможността да се промени каквото и да било в нея, в натрупването на раздразнение и отчаяние. Второ място по степен на изразеност заема симптомът „тревога, депресия”. Този симптом се установява във връзка с професионалната дейност в особено сложни обстоятелства, които подбуждат към емоционално изгаряне като средство за психична защите (психологическая защита).

II фаза — съпротива («сопротивление»). Действието на тази фаза се проследява от момента на появата на напрежението, когато самият човек едва започва да осъзнава неговото наличие, той се стреми да избягва действието на емоционалните фактори с помощта на пълно или частично ограничаване на емоционалното си реагиране в отговор на конкретно психотравмиращо въздействие.

Огрaничаването на диапазона и на интензивността на включването на емоциите в процеса на професионално общуване се установяват у 81,2% от лекарите-психотерапевти, като при 25% от тях се наблюдава формираща се фаза на съпротива, т.е. състояние, доближаващо се до тоталната редукция на емоции. Степента на ограничаване на емоционалното реагиране превишава значително наличното напрежение, което свидетелства както за висока степен на психична защита, така и за наличието на неадекватна „икономия на емоции” («экономия эмоций»), за ограничено емоционално отдаване, за опростяване и съкращаване на процеса на общуване между лекаря-психотерапевт и пациента.

Един от доминиращите симптоми на тази фаза се явява синдромът на „неадекватното избирателно реагиране”  («неадекватное избирательное реагирование»). За такива хора е характерен професионалният навик да си пестят емоциите, да ограничават своето емоционално отдаване за сметка на едно избирателно, по-малко интензивно реагиране в хода на работните контакти, което свидетелства за високо ниво на професионализъм. Вторият доминиращ симптом за „редукция на професионалните задължения” («редукция профессиональных обязанностей») също е достатъчно изразен у лекарите-психотерапевти, т.е. за тях е характерно използването в тяхната професионална дейност на по-опростен процес на общуване, стрeмеж да се облекчат, съкратят задълженията, които налагат емоционални загуби.

III фаза — „изтощение” («истощениe»). Характеризира се със спад на общия енергиен тонус. Емоционалната защита под формата на С. Е. И. става неизменен атрибут на личността. Наличието на емоционално изтощение се отбелязва у 18,7% лекари-психотерапевти, като 6,2% от тях страдат от изразена степен на емоционално изтощение („емоционално изгаряне”/«эмоциональное сгорание»). Не се отчитат доминиращи симтпоми на тази фаза.

Установена е положителна зависимост между нивото на емпатия и симптома „преживяване на психотравмиращи обстоятелства” («переживание психотравмирующих обстоятельств»), между нивото на емпатия и симптома „тревога и депресия”. Следователно, наличието на такива личностни качества като склонност към съчувствие, хуманност, сензитивност, увлеченост и съврeменно неустойчивост, импулсивност, характерни за лица с невисока емпатия, се явяват предразполагащи към формирането на С. Е. И. Напротив, симптомите на „емоционално-нравствена дезориентация”  («эмоционально-нравственной дезориентации»), т. е. Отсъствие на нравствени чувства, ориентацията към лични предпочитания са свойствени за лица с ниска емпатия. Високото ниво на емпатия корелира отрицателно със синдрoма на „личностна отстраненост” («личностная отстраненность»), която не позволява на личността да се деформира професионално.

И така, макар за лекарите-психотерапевти е характерно наличието на високо ниво на емоционално напрежение, но благодарение на високата им способност за съпреживяване и съчувствие, а също чрез използване на различни способи за справяне, на тях им се удава да избегнат появата на емоционално изтощение.

В различни направления на психотерапията с цел оптимизиране на процеса на взаимоотношения между лекаря-психотерапевт и болния през последните десетилетия получават разпространение различни видове тренингови методи за подготовка и усъвършенстване на психотерапевтите: интерперсонален вариант на тренинга (тренинг), терапeвтичен тренинг, балинтовски групи (балинтовские группы), котерапевтичният и супервизорският модел.

Тренинговите занимания спомагат в изработването на необходимите за успешната рaбота на лекарите-психотерапевти качества и за предотвратяване на професионалната им деформация, в частност под формата на С. Е. И.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s