365 дни на психотерапията: 297 – Скинър

Бъръс Фредерик, Беррес Фредерик (Skinner В. F., 1904-1990). Известен психолог, лидер на съвременния бихевиоризъм (бихевиоризм). С. е роден през 1904 г. в Съскуехана, щата Пенсилвания, САЩ. Завършва Колежа Хамилтън през 1926 г. Получава степента доктор по философия през 1931 г. в Харвардския университет. От 1948 г. е професор на Харвардския университет и член на Националната академия на науките (Национальная академия наук).

С. издига концепцията за оперантното учене, съгласно която организмът придобива нови реакции благодарение на това, че сам ги подкрепя и едва след това външният стимул предизвиква реакции. У И. П. Павлов (И. П. Павлов) идеите, на когото оказват влияние върху С., реакцията възниква в ответ на стимула, т.е. на условния или безусловния дразнител; в „кутията на Скинър” («Скиннеровский ящик») животното отначало произвежда реакция, а едва след това тя се подкрепя.

Започвайки от 1980 г. С. изучава оперантното поведение на животните и предлага редица оригинални прибори и методики. Назовавайки вербалното поведение чисто човешко, т.е. притежаващо специфични свойства, С. смята за възможно да се използват и при човека методи, прилагани в експерименталното изследване на животните, без те да бъдат подлагани на съществена модификация («Наука и поведение на човека”/«Наука и поведение человека», 1953). Възгледите към природата на процеса на учене (научение) след това се изнасят от лабораторните условия и се въплъщават в концепцията за програмираното обучение („Технология на обучението”/ Технология обучения», 1968), която обхваща усвояването на речта и училищното обучение като цяло. От 50-те г. на ХХ век методите на оперантния бихевиоризъм се разпространяват и в психотерапевтичната практика (поведенческая психотерапия).

По-късно С. разработва идеите за управлението на поведението и създава технология на поведението, чиято цел се явява разрешаването на социалните проблеми и преустройството на обществото по пътя на модификацията на човешкото поведение чрез средствата на външния контрoл. На това е посветена книгата „Отвъд свободата и достойнството” («По ту сторону свободы и достоинства» (1971), която е подложена на критики в различни страни, включително и в нашата. Тази концепция получава названието социален бихевиоризъм (социальный бихевиоризм).

През 70-те г. излизат трудовете на С., които обобщават неговите идеи: „За бихевиоризма” («О бихевиоризме» (1974), „Автобиография в 2 тома” («Автобиография: в 2-х т.» (1976).

Редица методи на поведенческата психотерапия – позитивното подкрепление (позитивное подкрепление), угасянето, някои аверсивни прийоми, са основани по модела на оперантното обуславяне (оперантное обусловливание).

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s