365 дни на психотерапията: 293 – Условно-рефлекторна терапия по Селтър

За основател на раздела от поведенческата психотерапия (поведенческая психотерапия), който днес носи названието „тренинг в себеутвърждаване” (тренинг самоутверждения), се смята Селтър (Сэлтер (Salter А.). Опирайки се на учението на И. П. Павлов (Павлов) за класическите условни рефлекси, като използва представите за възбудата и за потискането преди всичко спрямо поведението, в своята книга „Условно-рефлекторна терапия” («Условно-рефлекторная терапия», 1949) Селтър предлага програма за работа с пациенти, които притежават доста ограничен репертоар от поведенчески стереотипи, поради което изпитват чувство на непълноценност, срещат трудности в реализирането на своите обикновени желания, характеризират се с дефицити в спонтанността и в изразяването на чувства.

Неговата програма за експресивен тренинг” (тренинг) включва няколко последователно реализирани задачи:

1) обучение в експлицитно (външно) изразяване на чувствата, особено на тези, отнасящи се до междуличностното въздействие;

2) обучение в съгласуваност между вътрешното субективно възприятие на емоциите и техния външен, мимически и пантомимически израз;

3) закрепване на новите стереотипи на поведение с получаването на диференцирана обратна връзка (обратная связь) (информация) от околните;

4) обучение в използването на местоимението „Аз” при изказване на своите желания с поемане на по-голяма отговорност и нейното осъзнаване;

5) тренинг за засилване на способността за спонтанност и гъвкавост в поведението както в условията на групата, така и в реалния живот;

6) обучение в използването на самоподкреплението под формата на самоодобрение и самопоховала;

Методът на Салтер започва да се прилага почти 10 години след неговото публикуване. Стимул за това се явява друга програма за работа с такъв тип пациенти, предложена от Волпе (Вольпе, Wolpe J.), който се опира на своето разбиране за механизмите на действие на систематичната десенсибилизация (систематическая десенсибилизация). От негова гледна точка, причина за неувереността на индивида е социалният страх, който трябва да стане основна мишена за въздействие. Страхът се преодолява с помощта на нови стереотипи на поведение – поведение на самоутвърждаване. По-нататък се осъществява закрепването им в по-сложни условия. В този тренинг се използват следните прийоми:

1) вербално информиране и инструктуране, позитивно одобряване на себеутвърдителното поведение;

2) поведенчески упражнения с различна степен на трудност, поетапно изпълняване от пациентая на упражнения за уссвояване на навици за пряко изразяване на собствените чувства и желания;

3) приемане на нова житейска философия – философията на активното отношение към него;

4) закрепване на нови стереотипи на поведение извън терапевтичния кабинет.

Друг известен представител на поведенческата психотерапия, Лазаръс (Лазарус, Lazarus А. А.), разглежда тренинга в себеутвърждаване като начин за преобразуване на агресията, насочен към самия себе си, а агресията, насочена към другите, но в една социално приемлива форма, като придобиване на „социална компетентност” от страна на пациента. Постигането на последната, от неговата гледна точка, се състои в умението на изразяваш своите желания, изисквания, молби, в способността да кажеш „не”, да проявяваш външно в поведението си позитивни и негативни чувства, да можеш да започваш, поддържаш и завършваш беседа, без да потъпкваш своите интереси.

Така тренингът в себеутвърждаване може да използва различни стратегии в зависимост от теоретичните нагласи на авторите. Тези различни подходи обаче обединяват няколко общи аспекта, които се преработват в рамките на всички тях.

  1. Аз-концепция. Негативната Аз-концепция, изградена в онтогенезата, често предопределя неуспешни действия ((ефект на очакването по Бандура, эффект ожиданий по Бандуре (Bandura А., 1977)). Поради това тренингът в себеутвърждаване задължително трябва да включва когнитивно преизграждане – пациентът трябва да се научи да разпознава автоматичните мисли (от типа „Това няма да се получи при мен”, „Това няма да ми се удаде” и др.), чрез които той се самопрограмира, и да ги замени с положителни. В някои случаи е възможно да се премине и през етап на усвояване на когниции, които обезценяват значимостта на неуспешните действия. Промяната на когнитивния компонент на самооценката изисква и промяна на реакциите на околните спрямо поведението на пациента, придобиване на способност за дистанциране от ситуацията на действие.
  2. Социалната компетентност включва повишаване на способността за социална дискриминация, придобиване на по-голяма гъвкавост в разбирането на контекста на действието, разширяване на репертоара от поведенчески реакции. Постигането на социална компетентност се осъществява с помощта на увеличаването на броя варианти за възприемане на ситуацията, като при това особено внимание се обръща на първите действия в ситуацията (избор на първа стъпка).
  3. Работата по потискането на страха се гради на основата на разрушаването на стереотипното избягване на опасната ситуация и на изработването на активно поведение за преодоляването ù.

И доколкото тренингът по себеутвърждаване е свързан с взаимодействието, то той по правило се осъществява в група. При провеждането му трябва да се изхожда от принципа за постигане на максимално ефективен стереотип.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s