365 дни на психотерапията: 292 – Фактори на лечебното действие на психотерапията

Да се даде отговор на въпроса кои фактори определят лечебното действие на един или друг психотерапевтичен метод – означава да се достигне до проблема за управлението на психотерапевтичния процес. За да се разграничат най-значимите Ф. З. Л. Д. Н. П. се използват три подхода: изследване на представите на пациента за това как им е помогнал даден психотерапевтичен метод; изследване на оценките на психотерапевтите, провели лечението; изследване на заключенията на независими експерти, невъвлечени в психотерапевтичния процес.

Разграничаването на едни или други фактори в значителна степен се определя от теоретичните възгледи на изследователите. Ето защо в рамките на всяко от основните направления се подчертава ролята на различни Ф. З. Л. Д. Н. П. Целесъобразно е основните Ф. З. Л. Д. Н. П. да бъдат разглеждани в съответствие с трите най-важни плана на човешкото функциониране: емоционален, познавателен (когнитивен) и поведенчески.

Преимуществено с емоционалната сфера са звързани такива фактори като безусловно приемане, толерантност, интерес, симпатия, загриженост, групова сплотеност, катарзис (катарсис), преживяване на силни емоции, проява на интензивни лични чувства, алтруизъм, корективен емоционален опит (коррективный эмоциональный опыт), пренос (перенос), идентификация.

В съшата плоскост, но с ориентация към бъдещето, се разполагат фактори като вяра и надежда, които изразяват частично осъзнатата възможност целта да бъде постигната. Внушението (внушение) и поддържането на надеждата, на вярата в оздравяването имат място във всички видове психотерапия. Те встъпват в качеството си на основен механизъм на лечебното действие при използването на директни сугестивни внушения, на плацебо-терапия (плацебо-терапия) и на някои други. Появата и закрепването на вярата на пациента в успешността на психотерапията са неразривно свързани с вярата на психотерапевта в самия себе си и с ефективноста на прилагания от него метод. Способността на лекаря още от първата среща с болния да го „зарази” с увереност […] често предопределя успеха на последващите действия на специалиста. Вярата в оздравяването и възникването на положителна перспектива […] са неотделими една от друга и са обърнати преди всичко към „здравата” част на личността.

Наличието в групата на болни с добри резултати от проведеното лечение, които се намират на различни негови етапи, засилва действието на тези фактори (при групова и колективна психотерапия/коллективная психотерапия, групови форми на хипноза/гипноз, автогенна тренировка/аутогенная тренировка и др.). Появата на перспектива става нов мотив, който помага да се продължи лечението и да се преодоляват трудностите.

Преимуществено към когнитивната сфера се отнасят такива Ф. З. Л. Д. Н. П.  като получаването на нова информация, на съвети и препоръки, интелектуализацията, обратната връзка (обратная связь), себеизследването (самоэксплорация), конфронтация (конфронтация), тестирането на реалността, универсалността (осъзнаване/осознание и усещане за общност). В тази группа влизат механизми на лечебното действие, които в значителна степен намаляват нивото на неопределеност на представите на пациента за неговата болест, личностни проблеми, близки цели и задачи, което води до дистанциране от значимите преживявания, които служат за източник на декомпенсация […]. Аз-образът се разширява чрез включването в него на преди това отхвърляни негови аспекти: представи за себе си, за своето поведение, цели, начини за тяхната реализация. В някои видове психотерапия – в рационалната, груповата и колективната психотерапия, когнитивната психотерапия (когнитивная психотерапия), рационално-емоционална психотерапия (рационально-эмоциональной психотерапия), личностно-ориентированная (реконструктивная) психотерапия на Карвасарски, Исурина, Ташликова (личностно-ориентированной (реконструктивной) психотерапии Карвасарского, Исуриной, Ташлыкова) – измененията в тази плоскост се явяват определящи.

Към поведенческата сфера могат да бъдат отнесени такива Ф. З. Л. Д. Н. П. като междуличностно учене, имитационно учене (подражание), десенсибилизация, експериментиране с нови форми на поведението, придобиване на навици за социализация. Ученето (научение) в широк смисъл при различни форми на психотерапията протича както директно – чрез инструкции, препоръки, команди, съвети, така и косвено по пътя на наблюдението, моделирането, явното и неявното използване на поощрения и на наказания (по-често под формата на социално неодобрение, на неприемане). Груповите форми на психотерапия предоставят големи възможности за реализиране на процеса на учене. Групата позволява на пациента да изследва особеностите на междуличностните взаимодействия, разграничаването в тях на конструктивни и неконструктивни елементи, които носят удовлетворение или предизвикват негативни преживявания, да избере адекватни стереотипи на поведение в съответствие с неговите собствени цели и с оглед очакванията на другите.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s