365 дни на психотерапията: 288 – Юнг

Карл Густав Юнг  (Jung С. G., 1875-1961). Швейцарски психиатър, основател на аналитичната психология (аналитическая психология). През юношеските си години се увлича от философията и вижда своята бъдеща професия в пресечната точка между философията и медицината. Завършва медицинският факултет на университета в Базел. От 1900 г. работи като асистент в психиатричната клиника в Цюрих, оглавявана от Блойлер (Блейлер,  Bleuler E.). Между 1905-1906 г. преподава психиатрия в Цюрихския университет. От 1907 до 1913 г. активно си сътрудничи с Фройд (Фрейд, Freud S.), като заедно с него посещава редица университети на САЩ. Между 1909 и 1913 г. Ю. става най-видният последовател на Фройд и първи президент на Международното психоаналитично общество. Той председателства и на III и VI психоаналитични конгреси; между 1911-1913 е редактор на психоаналитичното списание «Jahrbuch» (Годишник); чете лекции по въведение в психоанализата (психоанализ) в Цюрихския университет. Ю. се откъсва от Фройд през 1913 г., като разривът между тях е свързан с излизането на книгата на първия „Метаморфози и символи на либидото” («Метаморфозы и символы либидо»), в която той отхвърля сексуалната интерпретация (интерпретация) на либидото на Фройд. От 1913 г. се занимава с частна психоаналитична практика, пътешества много, посещава Северна Африка, САЩ, Мексико, Кения, Индия и Цейлон. Интересува се от даоизъм и будизъм, като запазва същевременно и своя интерес към философията. „Въпреки нарастващия ми научен интерес, – пише той, – от време на време аз отново се връщам към моите философски книги” («Вопреки растущим научным интересам, — писал он, — я время от времени вновь возвращаюсь к моим философским книгам»). През 1921 г. излиза неговия труд „Психологически типове” ( «Психологические типы»). През 1933 г. той става президент на Международното психотерапевтично общество (Международное психотерапевтическое общество), а през 1948 г. открива в Цюрих Институт по аналитична психология (Институт аналитической психологии).

Основно място в аналитичната психология на Ю. заема тезата му за колективното безсъзнателно, в което под формата на архетипи е отразен предшестващият опит на човечеството. Архетипите намират своя израз в символни образи, които се откриват в митовете, фолклора, сънищата, невротичните симптоми и т.н. Ю. разглежда аналитичната психология като „западна йога” («западная йога»), като „път към освобождението”  («путь освобождения»), което отразява същественото влияние на източната философия върху творчеството на Ю.

Ю. е създател на асоциативния експеримент (ассоциативный эксперимент) (1906) и на концепциите за интро- и екстраверсията.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

One thought on “365 дни на психотерапията: 288 – Юнг

  1. Дълбоко почитам Юнг заради концепцията му за архетип.
    Която създава представата за вроден набор от поведенчески умения, евентуално пригодни след време за реализиране на сполучливо ролево поведение.
    Както кончето току веднага след раждането си започва да пасе, без да е обучавано в това, така и архетиповете са „заготовки“ за извършване на дейности с адаптивен потенциал.
    Много ласкави са отзивите за архетип (в посочения смисъл) по Юнг на еволюционистите – психиатри Anthony Stevens & John Price.

    Stevens A, Price J.
    Evolutionary Psychiatry: a New Beginning —2nd ed. Routledge, 2013.

    Весели празници!!!

    🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s