365 дни на психотерапията: 287 – Етнотерапия на Хауснер и Кочова

Метод за психо- и социотерапия (социотерапия), създаден от известния чешки психотерапевт Хауснер ((Гауснер, (Hausner M.)) по инициатива на чешката актриса и писателка Кочова ((Кочова,  (Kocova Z.)). Методът е разработен в психиатричното отделение Садска (Садкска), известно в периода 1960-1970 г. като едно от първите психотерапевтични общества в системата за лечение на психично болните (Kocova Z., Hausner M., 1979, 1982). Първоначало Е. Н. Х. И. К. се разглежда като важен компонент в рехабилитацията на психично болните. По-нататък възниква нов метод за групова терапия (групповая терапия), който авторите наричат етнотерапия. Те изхождат от това, че етнологията може да обогати не само биологичната терапия (етнофармакология, этнофармакология), но също така и психосоциотерапията (психосоциотерапия, этнотерапия).

Същността на метода се състои в това, че с помощта на различни прийоми, които ще посочим по-долу, пациентите се потапят, завръщат в своето индивидуално и колективно детство, в древните културни шаблони и в архетипи. Това спомага за тяхното себеразкриване, за себеутвърждаването на пациентите, в тяхното търсене на място в живота по пътя на техните усещания, преди всичко чрез преживяването на всичко природно, антично-трудово, езически-празнично (още от древността човек прославя природата в своята работа).

Е. Н. Х. И. К. използва не само традиционните елементи на психотерапията, такива като групова психотерапия (групповая психотерапия), индивидуални беседи, социотерапия, терапевтичи общества, формираща терапия, психодрама (психодрама), психогимнастика (психогимнастика), терапия чрез овладяване на обекти и символи, трудова терапия или изготвяне на малки предмети на изкуството и т.н., но и нови елементи като етнология, народни традиции, обичаи, привички, ритуали, наивно изкуство, танц, пантомима, терапевтична регресия в индивидуалното и колективното детство.

Формиращата терапия е несочена към самоанализ (самоанализ), самопознание, себеизразяване, самореализация и комуникация. Тя разкрива пред- и неосъзнатите личностни свойства и поведенчески шаблони. Нейните ключови механизми са проекция и освобождаване на комуникацията. Е. Н. Х. И. К. иаползва тези променливи на формиращата терапия и ресоциализира пациентите на фона на древни културни шаблони и архетипи. Така се задълбочава процесът на самоосъзнаване и на търсене на собственото място в обществото.

Е. Н. Х. И. К. се изпълнява на три етапа: откриване и търсене на материали, най0вече в природата (натура, характер): тяхното обработване и преобразуване; центриране на дейността на отделните лица върху други пациенти и върху тяхното близко обкръжение. Човешкият живот е тясно свързан с природата, която предоставя големи възможности за хармонизиране на личността. Човекът притежава сили и способности да използва положителните последици от цивилизацията и да противостои на негативните. Той почита природата като източник на препитание, а трудът – като средство за нейното формиране. Неговият живот протича в съответствие с годишните времена. Още от древни времена човек прославя природата и своя труд, съотнесен към древното разделение на годишните времена (периоди), с природния цикъл и насочен към удововлетворяване на човешките потребности. Това е видно в историята на различните култури и нации. Следвайки тази природна и културна традиция, трудовата година се дели на 5 етапа.

Кулминацията на всеки етап е празник, които има специфичен символичен смисъл. Масленицата (Масленица, карнавал) е празник на освобождаването на потиснтите емоции, желания, потребности на отделния човек, на групата и обществото. Великден (Пасха) е празник на пролетта: животът побеждава смъртта, болестта и бедата. Слънцестоенето (солнцестояние) е празник на нарастващите сили на природата и човека, на новите възможности. Освещаването на църквата (Освящение церкви) е празник на съзряването на плодовете на човешкия труд и прослава на всеобщата радост (веселие). Рождеството (Рождество) е празник на вярата (доверието) и на надеждата в човешката любов, общност, на задълбочените отношения (връзки).  Годишните празници имат свой духовен, хигиенен и психопрофилактичен смисъл и в съвременното общество. Авторите отбелязват например, че количеството на пациентите, лекуващи се в психиатричната клиника за първа помощ в периода около коледните празници в продължение на 7 години е относително по-малък в сравнение с по други обикновени и празнични дни. Групите от пациентите функционират според посочения план на годишните етапи, като всеки етап има свой девиз, своя цел и свое съдържание.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s