365 дни на психотерапията: 285 – Емпирична психотерапия по Уитакър

Разработена е от американските психотерапевти Уитакър и Малоун (Витакер и Малон, Whitaker С. A., Malone Т. Р., 1953-1963).

Основно положение в тази концепция е представата за изначалната враждебност на индивида към реалната действителност, увеличаването на възможността за избори при възприемането на тази действителност като водещ процес, който примирява индивида и реалността и лежи в основата на неговото психично здраве. Причината за психичните разстройства и болести се съдържа именно в ограничаването на посочените възможности.

Противоположно на когнитивното учение за психотерапията, тук ефективният човешки избор се разглежда като явление, което преимуществено се осъществява на подсъзнателно. В основата на тази концепция лежи будистката представа за избора, извършван от зрелия човек. Този избор е mushin (без мислене, без мысли), т.е. той се извършва интуитивно, а не на основата на рационалното съждение, като той неизбежно отчита единствено определени, достатъчно тесни аспекти на реалността и личността. Задачата на психотерапията различните автори виждат в развиването на способностите към такива, които съответстват на посочената будистка представа за избора.

Обратно на психоанализата (психоанализ), която приема, че значителна част от психичните процеси, включително участващите в осъществяването на избора, са неосъзнати, авторите на тази концепция разглеждат това не като недостатък, а като естествено, установено от природата състояние. В съответствие с тази задача психотерапията се явява не осъзнаване (осознание) на неосъзнатите процеси, а създаване на условия за тяхното ефективно функциониране.

Въздействието върху подсъзнанието, неговото „обучение” (обучение) се осъществява в хода на социализацията в резултат на взаимоотношенията между родители и деца. Тези взаимоотношения са сложен комплекс от взаимни представи, които включват както осъзнатите, така и неосъзнатите процеси и при двете страни. Процесът на психотерапия, по мнение на автора, е необходимо да бъде адекватен на посочените отношения. В хода на психотерапията протича закономерно поетапно изменение на взаимоотношенията, което в определена степен повтаря стадиите на социализация, като всеки от етапите играе своя специфична роля в „лечението”, в „освобождаването на подсъзнанието от оковите”. Така в хода на психотерапията пациентът преминава последователно през ролите на възрастен, подрастваш, дете – дете, подрастваш, възрастен, като всяка една роля му е необходима затова  да коригира способността му за избор.

От позицията на този подход авторите провеждат изследвания и обобщения на своя практически опит в лечението на шизофрения и в развитие на психотерапевтични отношения.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s