365 дни на психотерапията: 284 – Емпирична психотерапия по Гендлин

Представлява пациент-центриран метод за психотерапия, предложен от Гендлин (Гендлин (Gendlin E. Т., 1978), който получава известност като метод за „фокусиране” и който има редица преимущества пред предложената от същия автор по-рано методика на съчувственото разбиране. През 1953 г. Гендлин посещава курсове на Роджърс (Роджерс, Rogers С. R.) в Чикагския университет, но не с цел да стане психотерапевт, а за да изучава от философска позиция взаимовръзката между преживяванията и представите, като използва психотерапевтичната практика като философско-емпирично „поле за изследване”. Неговата концепция включва размисли за непосредствените лични преживявания на пациента, за неговото физическо състояние и самочувствие, за телесните му контакти, за речта му и промените в неговата личност. Теоретичните понятия на автора и разработената по-нататък от него психотерапевтична практика се намират в постоянно взаимодействие.

 „Фокусирането” включва в себе си активно насочване на вниманието на болния към актуалните му вътрешни състояния и процеси, в които могат да присъстват съпътстващи ги дълбоки емоции и смутни аспекти на реални изически преживявания. На пациента се предлага да концентрира вниманието и паметта си върху това смътно, дифузно, разпръснато чувство, върху осъзнаването (осознание) и осмислянето на значението на преживяното, върху т.н. „почувствано значение” («прочувствованное значение»). Правейки няколко психологични стъпки, преодолявайки редица психични бариери, болният трябва да вербализира тези чувства, т.е. ясно да изрази, да назове онова, което до този момент е присъствало в неговото подсъзнание единствено като някакво смътно усещане или чувство.

Така „фокусирането” представлява предложение да се осмисли и изрази преживяното, което произлиза от психотерапевта и достига до пациента по пътя на изработване на стимули за това действие. Първият етап на „фокусиране” може да бъде успешен единствено в случай, че пациентът вече е успял на предишни психотерапевтични сеанси да реализира способността си към самоанализ (самоанализ) и в частност е успял да отдели внимание на разбора на своето физическо и емоционално състояние, а също така на емоционалните си преживявания от миналото. „Фокусирането” може да се използва като начин за преодоляване на психичните прегради в съзнанието на болния, които пречат на неспособния към самоанализ човек да осъзнае и осмисли своите преживявания и чувства.

Методът на „фокусирането” (фокусировка), както посочва Вилчко (Вильчко (Wiltschko J., 1995), не е просто съчетание между някоя известна методика, например пациент-цетрираната психотерапия, и „фокусирането”,  не е и разговорна психотерапия (разговорная психотерапия), допълнена с инструкции и упражнения по фокусиране. Методът на Гендлин придава на психотерапията едно съвсем друго качество, той ù вдъхва атмосфера, вдъхновение, тогава когато целият психотерапевтичен процес е пронизан от представите, които развива Гендлин в своето учение за личните преживявания и при тяхното практическо въплъщаване в психотерапията.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s