365 дни на психотерапията: 283 – Емоционално-стресова психотерапия по Рожнов

Въздействието върху емоционалната сфера на болния и нейното използване в психотерапевтичния процес се използва от дълбока древност и е описано в трудовете на Хипократ (Гиппократ), Авицена (Авицена) и др. Умението да предизвикваш у болния смях, да повдигнеш настроението му, се разглежда като мощен лечебен фактор.

Емоционалната психотерапия се заражда в края на 80-те г, на миналия век в трудовете на Дежерин (Дежерин, Dejerine J.), който обръща внимание на това, че „в нравствената област няма идея, която да се възприема хладнокръвно”, т.е. без емотивна опора, която я прави напълно убедително. Съществен принос в разработването на емоционалната психотерапия внася А. И. Яроцки (А. И. Яроцки, вж Арететерапия по Яроцки/ Арететерапия Яроцкого). Една от теоретичните основи на Е. – С. П. П. Р. се явява концепцията на Селие (Селье, Selye Н., 1936) за стреса и генеразлизирания адаптационен синдром като универсална форма на отговор на организма на различни по своя характер дразнители. Развитието на тази концепция води до разглеждането на психогенните дразнители (в онези случаи, когато те притежават голяма интензивност и се явяват свръхсилни) като на проява на особен тип стрес, а именно –  на емоционален такъв. Емоционалният стрес по отношение на организма и личността може да придобие различни качества – както болестотворни, които водят до тежки психогенни или психосоматични нарушения (в този случай по терминологията на Селие се говори за дистрес), така и стимулационно-активиращи, лечебни такива.

Подобен възглед за емоционалния стрес позволява на В. Е. Рожнов (В. Е. Рожнов, 1971) да създаде методиката за колективната емоционално-стресова хипнотерапия (коллективная эмоционально-стрессовая гипнотерапия) на болни, страдащи от хроничен алкохолизъм и впоследствие Е. – С. П. П. Р. (1979). По В. Е. Рожнов, психотерапевтичният процес може да се разглежда като актина лечебна намеса, целта на която (подобно на хирургическата операция) е да предизвика на едно високо емоционално ниво в душата на болния преразглеждане, а в редица случаи и радикално изменение на отношението към самия себе си, към болестното състояние и заобикалящата микро- и макросоциална среда. Е. – С. П. П. Р. се адресира както към съзнанието на болния, така и към сферата на неговите предсъзнателно и психично безсъзнателно и по-точно – към взаимопотенциониращия синергизъм между съзнанието и безсъзнателното, който лежи в основата на всяка конкретна личност и всички трудностите в нейния духовен живот. Лечението се осъществява по пътя на укрепването и изработването на идейни позиции и интереси у болния човек.

Принципно важно се явява допускането на Е.- С. П. П. Р. за саногенното въздействие на стреса. Изард (Изард, Izard С. Е., 1980) справедливо смята, че понятията положително и отрицателно по отношение на емоциите се нуждаят от доуточняване. Емоции като гняв, страх и срам според него не бива безусловно да бъдат отнасяни към категорията отрицателни или лоши. Гневът понякога е пряко свързан с приспособителното поведение и още по-често – със защитата и утвърждаването на личностната цялост. Изард смята, че има емоции, които спомагат за психичната ентропия и емоции, които облекчават конструктивното поведение. Ф. З. Меерсон (Ф. З. Меерсон, 1981) подчертават, че патогенното значение на стреса необосновано се преувеличава поради особеното внимание, което отделят изследователите на неговата функция като важно звено на адаптацията. Той показва, че нарушаването на хомеостазата не може да се трактува еднозначно в качеството му на патогенно начало и допсука възможността за поява на стрес-синдрома като утвърдило се в процеса на еволюция необходимо неспецифично звено от един по-сложен цялостен механизъм на приспособяване към заобикалящата среда, т. е. към неговото положително значение за организма.

Теоретичните предпоставки на Е. – С. П. П. Р. могат да бъдат реализирани с успех и в условията на групова психотерапия (групповая психотерапия). Освен това, предвид действието на допълнителни и особено активни форми на психично влияние (обща цел, взаимна обратна връзка/обратная связь, съпреживяване и др.), възможността да възникне особено емоционално-стресово състояние на психиката и ефективността на неговото саногенно въздействие при груповата психотерапия могат да бъдат значително увеличени. Такива саногенни фактори на емоционално-стресовата психотерапия като „увлеченост, достигаща степента на обсебеност”, „засилена емоционална мобилизаиця” и др. могат да бъдат по-ефективни в груповата психотерапия, отколкото виндивидуалната. Многобройни примери от обикновения живот и дори от историята на масовите движения убедително свидетелстват за ползата от по-ефективното решаване на тези задачи в група от единомишленици (Рожнов В. Е., Слуцкий А. С., 1988).

Емоционално-стресовите фактори в груповата психотерапия притежават редица специфични особености. На първо място това се отнася до целенасоченото използване на такива динамични процеси като групово напрежение и сплотеност. В груповата динамика (групповая динамика) тези процеси могат да встъпват по отношение един на друг като антагонистични и синергетични сили. Една ото особеностите на груповата Е. – С. П. П. Р. е създаването в групата на оптимално ниво на напрежение (с оглед клиничните особености на членовете на групата, фазите на нейното развитие и т.н.); превръщането на груповото напрежение от деструктивна сила (способна да доведе групата до разпад) във фактор, който притежава висок психотерапевтичен потенциал, който спомага за развитието на качествено ново ниво на консолидация на групата и до дълбинна позитивна личностна пренастройка на нейните членове, която формира у тях навици за конструктивно разрешаване на интерперсоналните конфликти. Груповото напрежение в психотерапевтичния процес може да встъпи в качеството му на важно психодиагностично средство, което разкрива типични индивидуални способи за реагиране на членовете на групата на стресови ситуации (тревога, агресивност, различни форми на психична защита/психологическая защита) и освен това може да служи за терапевтичен модел на трудни за тях реални житейски ситуации. Конструктивните възможности на груповото напрежение обаче се реализират единствено в случай, че в групата се развие процес на консолидация на нейните членове, формира се нейната сплотеност, създаде се атмосфера на емпатично взаимно разбиране и безопасност, в условията на които открито се изразяват както положителните, така и отрицателните чувства. Единствено при подобни условия могат да се намерят пътища за ефективно разрешаване на вътрегруповите конфликти, много от които възникват не само като като последица от психичната несъвместимост на отделните членове на групата, но са обусловени и от техните клинични особености, от дезадаптивните стереотипи на тяхното междуличностно поведение.

Голямо значение на факторите групово напрежение и сплотеност, както и на корективния емоционален опит (коррективный эмоциональный опыт) в психотерапевтичния процес придава Хок   ((Хёк, Hock K., 1976) и Кратохвил (Кратохвил, Kratochvil S., 1976), които в своите трудове изказват редица допускания, които могат да бъдат съотнесени към  концепцията за Е. – С. П. П. Р.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s