365 дни на психотерапията: 280 – Психотерапевтично опосредстване и потенциониране на биологичната терапия

В широк смисъл това означава усилване на ефективността на биологичната терапия, към която на първо място се отнасят фармакологичните средства, физиотерапията и други физико-химични фактори, които имат за цел осъществяването на непосредствено въздействие върху мозъчната тъкан (ЕКТ и др.).

Сложността на въпроса за П. О. И. П. Н. Б. Т. се определя от степента, до която е решен един от най-трудните проблеми на съвременната психотерапия и психологията като цяло – съотношението между психичното и биологичното в човека. Както е известно, съвременното състояние на психичните, философските и медицинските науки не дава отговор на този въпрос.

В механизмите на П. О. И. П. Н. Б. Т. са представени психични явления на различно ниво. Към тях на първо място се отнасят макропсихичните процеси и процесите на масовата комуникация. Това са тенденции в общественото съзнание, културни особености, колективни и групови вярвания, а също така такива явления като модата и психологичните аспекти на въздействието, оказвано чрез средствата за масова информация. В последно време все по-активно в процеса на лечението се намесва рекламата и нейното въздействие не бива да се пренебрегва.

Освен макропсихични такива, върху П. О. И. П. Н. Б. Т. влияят също и микросоциални процеси, отнасящи се до малките групи, на първо място реални процеси, в които е включен пациентът. На това ниво особено значение придобива характерът на взаимодействието в терапевтичната диада „лекар-болен”  («врач—больной»). Сложността и многоплановостта на процеса на терапевтична комуникация са добре известни. Така например обсъждането с пациента на планираното лечение в значителна степен повишава неговата ефективност и намалява честотата и изразеността на негативните ефекти на биологичната терапия.

Индивидуално-психичните ефекти на П. О. И. П. Н. Б. Т. са до голяма степен изучани в съвременната психотерапия и се описват на първо място чрез процесите на косвено (опосредствано, въоръжено) внушение и чрез плацебо-ефектите.

П. О. И. П. Н. Б. Т. обаче може да се разглежда и като самостоятелен психотерапевтичен подход. А. Т. Филатов (А. Т. Филатов, 1975) посочва неговите основни принципи: отчитането на съжденията на болния за лечението, което лекарят възнамерява да му назначи; отчитането на мнението на пацивента за конкретния препарат; формирането на положително емоционално отношение у болния към предстоящото му лечение; формирането на реакция на очакване на лечебното действие на препарата; потенциониране на лечебния ефект както от лекаря, така и от останалия медицински персонал, който взима участие в лечението на болния; дезактуализация на възможните странични явления, свързани с приема на препарата; аксиологичната преориентация на значимостта за болния на страничните действия на препарата; корекция на ятрогенията; формирането на лечебна перспектива по отношение на провежданата терапия.

В трудовете на И. З. Велковски (И. З. Вельковский, 1966) и на Д. А. Бершадски (Д. А. Бершадский, 1971) са приведени обосновки и конкретни методики за опосредстване и потенциониране на лечебните въздействия, на първо място физиотерапия, балнеотерапия, лечебна физкултура в санаторно-курортни условия.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s