365 дни на психотерапията: 277 – Психотерапевтична цел

Целта е такъв мотивационен фактор, при който се осъзнава резултатът от поведението. За да постигне П. Ц., психотерапевтът трябва всеки път да се убеждава в наличието у пациента на мотивация, ясно да формулира П. Ц., да анализира причините, които подбуждат пациента към лечение, да владее психотерапевтични методи, да нанася корекции в психотерапията. Организацията и ефективността на психотерапията зависят, освен от първоначалното състояние на пациента, от съвпадението между неговите цели и тези на лекуващия го лекар. Строгото определяне на целите на психотерапевтичното въздействие (защо и за какво е нужно то) спомага за подбирането и за изграждането на съдържание (нещо), за организиране на психотерапевтичната помощ (как), за осъществяване на избор на метод (с помощта на какво). Ако се вземе под внимание това, че в логически смисъл средствата за постигане на целта могат да бъдат определени като достатъчни, излишни или като противоречиви и че не приемат друга форма, то у психотерапевта могат да възникнат проблеми по следните причини: 1) някои от средствата, необходими за достигането на П. Ц. отсъстват, вследствие на което провеждането на психотерапия се оказва невъзможно на дадения етап (например отсъства мотивация или нисък интелект при провеждане на групова психотерапия/групповая психотерапия); 2) използваният психотерапевтичен прийом се явява излишен, поради което затруднява търсенето на средствата, необходими и достатъчни за постигане на П. Ц. (например използването на конфронтация/конфронтация през първата фаза на груповата динамика/ групповая динамика) или на автогенна тренировка (аутогенная тренировка) при пациенти с хипохондричен синдром); 3 избраните психотерапевтични методи включват в себе си логически противоречия, които блокират пътищата за постигане на П. Ц. (например използването на хипноза/гипноз при пациенти с органични поражения на централната нервна система).

Така, само по себе си, определянето на П. Ц. я прави по-разбираема и ефективна. Анализ на П. Ц. се провежда преди всичко в рамките на когнитивната психотерапия (когнитивная психотерапия).

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

3 коментара към “365 дни на психотерапията: 277 – Психотерапевтична цел

  1. Питам се дали изборът на психотерапевтична цел не трябва да бъде съгласуван с базисните потребности в смисъла на Абрахам Маслоу.
    Защото те са в тон с биологичната целесъобразност на поведението, а то е еволюционно формирана основа на цялата човешка жизнена активност.

    1. Благодаря за коментара!

      Психотерапевтичната цел най-често се определя според конкретното психотерапевтично направление, в рамките на което се работи. Но по мое скромно мнение, тя по-скоро трябва да е индивидуална, макар и определена в рамките на това направление.

  2. О, да! Индивидуална трябва да бъде!
    Както и потребностите – техният „релеф“ на актуалност също е строго индивидуален
    и подчертано динамичен в хода на времето.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s