365 дни на психотерапията: 276 – Психоаналитичен модел за обучение на психотерапевтите

В ранния период от изграждането на психоанализата (психоанализ), когато нейното прилагане се изчерпва с дейността на Фройд (Фрейд, Freud S.) и от няколко негови последователи, изискванията, отнасящи се до подготовката на кандидатите за психоаналитици, били относително неголеми. По онова време Фройд смята разговорите с неговите ученици за достатъчна форма на учебна анализа. Той също така отбелязва ограничаващото влияние на психологическите „бели петна”  («белые пятна») на аналитика върху ефективността на психотерапевтичната работа. През този период Фройд е поддръжник на постоянната самоанализа (самоанализ) на аналитиците, макар че е принуден да признае срещането на трудности в провеждането на последната поради съпротивите (сопротивление) срещу това самите аналитици да постигнат разбиране за себе си. През 1910 г. в писмо до Ференци (Ferenczi S.), с когото работи като психоаналитик, Фройд моли да бъде извинен за това, че не е успял да преодолее контрапреноса (контрперенос), който му пречи да осъществи адекватен анализ. По-нататък той отбелязва, че психоаналитикът не трябва да обсъжда с болния своя лечебен опит и професионални недостатъци, а също така да го посвещава в подробности от своя личен живот.

Оше от самото начало обаче Фройд признава необходимостта всеки психоаналитик да е преминал предварителна терапия. Той посочва, че бъдещият психоаналитик трябва да премине най-малко тримесечна анализа, като изискването за тренировъчна анализа се обосновава с важността на това да се достигне до инсайт (инсайт) за неосъзнаваните емоционални проблеми и безсъзнателни конфликти, да се преодолеят формираните под тяхно влияние нежелателни стереотипи на преживяване и поведение. Освен това този първи П. М. З. О. Н. П. Фройд разглежда като възможност аналитикът да разкрие своето собствено безсъзнателно, на чиито анализ по онова време се придава малко значение. Именно поради това през онзи период Фройд смята, че подобен встъпителен етап ще позволи аналитикът след това проведе самоанализа. Тези представи на Фройд обаче не получават развитие в П. М. З. О. Н. П.

Първите официално установени принципи за обучение са обявени през 1924 г. в Берлин на конгреса на психоаналитиците. В решенията, взети по време на неговото провеждане, се посочва, че продължителността на личната тренингова терапия трябва да съставлява не по-малко от 6-12 месеца. Едва през 1928 г. обаче Ференци констатира, че тренинговият анализ не трябва да се отличава по нищо от лечебния, а само е нужно да е по-задълбочен и продължителен. Първоначално акцентът се поставя върху анализа на личността на психотерапевта и върху неговата работа с пациентите. В ранния период от формирането на П. М. З. О. Н. П. възниква дискусия между Виенската и Унгарската психоаналитични школи по повод учебния и лечебния тренинг (тренинг). Представители на психоаналитичния институт във Виена настояват на това личният аналитик на обучаващия се психотерапевт да не осъществява супервизия (супервизия) при терапията на своите първи пациенти. Тази позиция се обосновава с полезността на това обучаващите се да получават различни мнения от водещите отделно лечебния и учебния тренинг. Всички личностни въпроси, които възникват в периода на супервизия, се адресират към аналитика на психотерапевта. В Унгарската психоаналитична школа смятат, че ирационалните чувства на психотерапевта относно пациента трябва да се разглеждат в процеса на тренинговия анализ от същия този аналитик. Дискусията завършва с постигането на съгласие с позицията на виенските психоаналитици. В хода на развитието на психоанализата, с нарастването на продължителността на лечението нарастват и изискванията към обучението на аналитиците. През 1932 г. на конкреса на психоаналитиците във Висбаден се формира Международният тренингов комитет (Международный тренинговый комитет) и се фиксира минимална продължителност от 1,5 години на личната анализа с последващо провеждане на психоаналитична психотерапия (психоаналитическая психотерапия) на не по-малко от 2 болни под контрола на супервизор (супервизор). През 1947 г. Лондонският институт по психоанализа определя минимална продължителност на обучението – не по-малко от 4 години личен тренинг, последвани от работа с 2 болни в условията на супервизия и тригодишно теоретично обучение (последното може да се осъществява едновременно с предходните форми на обучение). През 1937 г,. Фройд предлага личната анализа на психотерапевта да се повтаря на всеки 5 години. Тази препоръка обаче обикновено не се съблюдава, вероятно поради това, че тренинговите анализи стават значително по-продължителни и – като последица от това – по-щателни. Повторните лични анализи обаче и понастоящем се срещат сред аналитиците, особено ако те срещат трудности в своята работа или извън нея. Обучаващият се психоаналитик може да избира и да порменя своите учители. В автобиографичната си книга, Пърлс ((Перлс, Перлса (Perls F. S.) „Вътре в и извън боклукчийската кофа” («Внутри и вне помойного ведра»)) посочва няколко аналитици, които провеждат с него анализа (5 пъти по 50 минути на седмица в продължение на 4 години), в частност Райх (Райх, Reich W.), а също така и ръководещите неговото теоретично образование ( (Хорни (Horney K.); Фенихель (Fenichel О.); Дойч (Deutsch H.) и др.). Първият Руски държавен психоаналитичен институт е закрит по идеологически мотиви през 1925 г. През следващото десетилетие споменаването на психоанализата в литературните източници се допуска единствено в критичен план, достъпът до трудовете на Фройд и на неговите последователи е ограничен, отсъства психоаналитична практика, психоанализата не се преподава никъде,

В условията на обществени и политически промени в живота на страната през 1988 г. е основана Руската психоаналитична асоциация (Российская психоаналитическая ассоциация), а през 1991 г. е учреден първият в Русия Институт по психоанализа (през 1994 г. той е учреден вече в качеството му на Източно-Европейски институт по психоанализа/Восточно-Европейский институт психоанализа) за подготовка на специалисти в областта на философската, клиничната и приложната психоанализа (4-годишен курс на базата на висше образование), За основа на образователните програми на Източно-европейския институт по психоанализа се използват програмите на Лондонския институт по психоанализа.

През 1994 г. в съответствие с принципите на Международната психоаналитична асоциация със съвместно решение на Руската психоаналитична асоциация, на Източно-Европейския институт по психоанализа, Фонда за възраждане на руската психоанализа и Държавното отделение по психоаналитична медицина се установява „Руски стандарт за подготовка (сертификация) на психоаналитиците” («Российский стандарт подготовки (сертификации) психоаналитиков») (Российской психоаналитической ассоциации Восточно-Европейского института психоанализа, Фонда возрождения Русского психоанализа и Государственного отделения психоаналитической медицины). Този стандарт определя:

1) наличие на предходно висше образование;

2) завършен най-малко 4-годишен курс на теоретична и практическа подготовка, който включва не по-малко от 1132 часа занимания под напътствията на инстуктор (за клиничните аналитици се изисква и допълнителен двугодишен курс).

3) минимум 100 часа лична анализа;

4) опит (описание) на най-малко два собствени случая (един кратък и един пролонгиран), по които работата е продължила най-малко 100 часа с участието на един или на двама аналитици-обучители (супервизори).

5) наличие на най-малко 300 часа собствена сурвизионна практика.

Допълнително изискване към аналитика-супервизор е да има най-малко петгодишен стаж в психотерапевтичната аналитично-ориентирана практика.

В Москва функционира Институтът по хуманитарно образование и психоанализа към Академията за хуманитарни изследвания (обучението е платено). Институтът подготвя специалисти в следните направления на психоанализата (клинична, теоретична, приложна и детска); психологическо консултиране, семейно и индивидуално консултиране, социална работа. Срокът на обучение е 5 години при завършено средно образование; 3 години при завършено висше (медицинско и психологическо) образование. В Москва също така работи психоаналитично отделение във Висшия психологически колеж към Института по психология на Руската академия на науките (РАН). Това отделение предлага програма за подготовка в областта на психоанализата, което предвижда 2 години редовно обучение по 24 аудиторни часа на седмица и включва 3 блока:

1) обща психологическа подготовка;

2) теория на съвременната психотерапия, която включва курсове по обща и частна психоаналитична психотерапия;

3) психотерапевтична практика – личен клиентски опит, работа в психотерапевтични ателиета и др., супервизия.

През 1997 г. е създадена Руската федерация по психоанализа (Федерация психоанализа России). В същата година Работна група разработва (с одобрението на Комитета на Международната психоаналитична асоциация) петгодишна теоретична програма за обучение по образец на няколко щатски и немски психоаналитични институти.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s