365 дни на психотерапията: 275 – Психоанализа и политика

Въпросът за това нужно ли е и могат ли психоаналитиците да участват в изучаването на обществените и на политическите процеси и по какъв начин може да се осъществява подобно участие съществува от момента на самото възникване на психоанализата (психоанализ), впрочем както и отговора на него. В трудовете на Фройд (Фрейд, Freud S.) се посочват два подхода към този проблем: 1) прилагането на психоанализата за целите на анализа на цивилизацията и културата, които се разглеждат като специфични структури, една от чиито основни функции се състои в това да потиска асоциалните тенденции на поведението в социума; 2) използването на психоанализата в качеството ù на метод за изучаване на конкретни исторически и обществени биографии, а също така (като вариант) за индивидуален анализ, който позволява да се отстранят симптомите и разстройствата в отношенията, обусловени от безсъзнателни фактори у едни или други политически лидери.

Броят на психоаналитиците, които рискуват да излязат извън рамките на типичната ситуация („до кушетката на пациента”/«из-за кушетки») и да представят на обществеността своето лично мнение по един или друг политически въпрос, е много незначителен. От една страна, притежаването на психоаналитично (неочевидно за мнозинството) знание и позоваването на това знание при общуването с широката (за разлика от пациента слабо подготвена) аудитория винаги са опасни за самия аналитик, доколкото по-често в тези случаи той си има работа с представители на мощни политически структури, комплексите на които са изтласкани под натиска на различни практически (и по правило, егоистично-корпоративни) интереси и действия. Което води до това просветеното мнение, колкото и авторитетно да е то, да се окаже ненужно. От друга страна, психоаналитикът никога не може да бъде уверен, че (в ситуацията на неконфиденциалност) неговото знание няма да бъде използвано за манипулативни и спекулативни цели.

Независимо обаче от сложността на проблема, психоанализата като особен начин на мислене, познание и прогнозиране на социалните процеси започва така или иначе да влияе на общественото мнение от момента на своето възникване. Съвременните представи за разпространението и пагубността на сексуалното насилие над децата едва ли могат да се формират без позоваване на психоанализата. Същото може да се каже за проблемите на войната и за комплекса на човешката агресивност-деструктивност, за проблемите, свързани с парите, националния нарцисизъм („родовият мит”), персоналното лидерство и комплекса за непълноценност и др. Същевременно с тези открития, на психоанализата постепенно започва косвено да влияе развитието на редица сродни области на знанието – педагогика, социология, философия и политология. Особен принос психоанализата има във формирането на нови политически понятия, например концепцията за „взаимните гаранции”, съгласно която нито един от участниците в конфликта не може да получи удовлетворение за сметка на друга конфликтуваща страна и истинско разрешаване на конфликта е възможно единствено в условията на взаимни гаранции, които предполагат емпатично изясняване на тревогите на друг човек (социална или национална група). Съществена роля в тази област на знанието играе анализът на проблемите, свързани с възникването и особеностите във функционирането на феномени като „образ на врага”, реализиран преимуществено под формата на субективен „фантазъм”. За първи път тази и редица други психоаналитични концепции са успешно апробирани в процеса на подготовка на Кемп-Дейвидското съглашение (Кэмп-Дэвидское соглашение) между израилтяните и арабите. В процеса на тази работа, в която взимат участие редица водещи психиатри и психоаналитици на САЩ, се установява, че междунационалните конфликти в редица случаи се развиват по „параноялни” сценарии, а тяхното предотратяване и корекция са възможни единствено при изкусното използване на съвременни психотерапевтични техники и в процеса на достатъчно продължителна социална терапия (наред с други „терапевтични”, включително икономически, фактори).

По отношение на въпроса за психоанализата и политиката винаги трябва да се отчита тяхното влияние един на друг. При контакт с основния въпрос на философията (материя, съзнание и психика) ние неизбежно се оказваме в плен на господстващата идеология и на общественото устройство (и психоаналитикът не е свободен от тях, както и всеки друг гражданин). В този смисъл съветската психотерапия и психиатрия бяха безусловно ефективни, но единствено в рамките на онези социално-политически условия, в които те съществуваха.

Измененията в общественото съзнание значително повлияват развитието на психоанализата, психоаналитичните теории и терапевтичните методи. Много теории, които имат ключово значение за съвременната психоанализа, не са могли да възникнат по времето на Фройд, доколкото по онези години тези идеи въобще не се „носят във въздуха”. Понятието политическа психоанализа има двойна смислова натовареност. От една страна, става дума за психоанализа на политиката, чиито предмет се явява обясняването на безсъзнателните фантазии и илюзии, свързани с политическия и обществения живот, а от друга страна – и това често се изпуска о поглед – за политиката на психоанализата, т.е. за това в каква степен психоаналитичните теории се явяват частично отражение и констатация на текушото състояние на общественото състояние или излизат извън рамките на общественото съзнание и характерните за него защитни механизми, и по този начин могат да обяснят дадените явления. Плодотворното развитие на политическата психоанализа и на психоаналитичната мисъл като цяло е възможно единствено в случай, че психоаналитиците могат да отговорят на дадения въпрос, но за целта е необходимо да изследват както обществото, в което съществува психоанализата, така и влиянието на това общество върху самата психоанализа.

Политическата психоанализа има дълга традиция и включва в себе си както културологичните статии на Фройд, така и неговата кореспонденция (в  частност с А. Айнщайн – „Защо война?”), а също така трудовете на Фенихел (Фенихель, Fenichel О.) и Райх (Райх, Reich W.), чиито традиции активно се поддържа в съвременната аналитична психология. В Русия първите трудове в тази област принадлежат на А. И. Белкин (А. И. Белкин) и на М. М. Решетников (М. М. Решетников) (последният автор също така е известен като един от пионерите в прилагането на психоаналитичните методи в политическия мениджмънт, в провеждането на избирателни кампании, референдуми и т. н. ).

През последните години все по-очевиден става фактът, че смисълът на психоаналитичната неутралност не се заключава в това да се държиш настрана, запазвайки илюзията за собствената си „обективност”, а предполага готовност да встъпиш в ползотворни контакти със сродни области на знанието и практика, като едновременно се избягва каквато и да била политизация на метода и теорията.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s