365 дни на психотерапията: 272 – Психоанализа

Психотерапевтичен метод, разработен от Фройд (Фрейд,  Freud S.). Основополагащото понятие, което обединява възгледите на Фройд с тези на Адлер (Адлер, Adler А.) и Юнг (Юнг, Jung C. G.), а също и с неопсихоаналитиците (вж Неопсихоанализ), се явява представата за безсъзнателните психични процеси и използваните за техния анализ психотерапевтични методи.

П. (вж Класическа психоанализа/классический психоанализ) включва теории за общото психично развитие, за психичният произход на неврозите и за психоаналитичната терапия, явявайки се по този начин завършена и цялостна система.

Теорията за общото психично развитие обединява метапсихологията, която се основава на понятието за психичния апарат (структурен и топографски модел на личността), два варианта за процеса на мислене и представите за психичната енергия. В основата на теорията за общото психично развитие лежи също концепцията за стадиите на развитие на детската сексуалност. На нейната база Фройд описва генетичните типове характер, представите за регреса към точките на фиксация, които се явяват стадии в развитието на сексуалността, както и учението за сублимацията. Теорията за произхода на неврозите включва представата за психичния конфликт; по думите на Фройд, той е „преживяване, което възниква в резултат на сблъсъка на най-малко две несъвместими тенденции, които действат едновременно като мотиви, които определят чувствата и поведението”. Класифицирайки неврозите, Фройд разграничава психоневрози, актуални неврози и неврози на характера (психоневрозы, актуальные неврозы и неврозы характера). Към основната психопатологична симптоматика той отнася тревожните и астеничните разстройства.

Опирайки се на своята собствена теория за организацията на психиката и на механизмите на нейното функциониране и на тези за възникването на неврозите, Фройд разработва съответни на тях лечебни методи (вж Психоаналитични методи/Психоаналитические методы). В един от своите трудове той пише: „Предположението за безсъзнателните психични процеси, признаването на теорията за съпротивата (сопротивление) и потискането, за детската сексуалност и Едиповия комплекс (эдипов комплекс) са главните елементи на психоанализата и основни предпоставки на тази теория; никой не може да смята себе си за психоаналитик, ако не ги признае”. За целите на психоаналитичната терапия Фройд пише: „Където е било То, там да бъде Егото” («Где было Ид, там будет Эго»), т. е. безсъзнателните психични процеси трябва да бъдат максимално дълбоко разкрити и представени на съзнанието, за да бъдат интегрирани в една екзистенциална организация.

За основоположници на П. се смятат също Юнг, създател на аналитичната психология (аналитическая психология) и Адлер, основател на индивидуалната психология (индивидуальная психология). И двамата са ученици на Фройд, които впоследствие поради принципни разногласия се отделят от неговата П. и създават свои собствени концепции.

Юнг въвежда понятието „архетипи” – психични структури, които изграждат съдържанието на колективното безсъзнателно. Архетипите определят характера на символиката в съновиденията, приказките, митовете, могат също така да изразяват религиозни чувства и да имат значението на колективни символи. Целта на психоаналитичната терапия в концепцията на Юнг се отличава от представата за нея, заложена в психоанализата на Фройд, като последният сравнява психоаналитичният метод със скалпела на хирург, който изрязва болната тъкан, а задачата на природата е да излекува раната. Юнг възразява против директната намеса в живота на болния от невроза чрез практически съврти, морални или интелектуални инструкции. Целта на психоаналитичната терапия той вижда не само в отстраняването на болестния симптом, но и в стремежа да се помогне на пациента да достигне душевна зрялост. Ако по Фройд „там, където е било То, там ще бъде Егото”, то Юнг, изхождайки от изискванията на индивидуалността, казва: „Самостта трябва да замени То” («Самость должна заменить Оно»). Целта на процеса на индивидуация се явява синтезът между различни аспекти на съзнателната и на безсъзнателната памет. По Юнг, „ако човек живее, той трябва да се бори и да страда, за да се възвиси до своя собствен ръст” («если человек живет, он должен бороться и жертвовать тоской, чтобы восходить к своему собственному росту»); по Фройд, това означава, че човек трябва да се „договори с реалността” («договориться с реальностью»).

В невротичното състояние Адлер вижда преживяване на слабост и безпомощност, които описва като „комплекс на непълноценност” (комплекс неполноценности). Неговата индивидуална психология определя невротичните симптоми като прояви на борба за преодоляването на чувството на недостатъчност, а тяхното развитие вижда като „бягство в болестта”, „желание за власт” или „мъжки протест”. Първият и третият път са насочени към това да се привлече вниманието към самия себе си, а „желанието за власт” влиза в конфликт с усещането за общност с другите хора. Адлер определя неврозата като ексизтенциална криза, която поразява цялата личност: той смята, че основният феномен при психичните разстройства не е съпротивата срещу желанията, а е невротичният характер, неадекватната нагласа към живота.

По-нататъшното развитие на П. се осъществява в рамките на неопсихоанализата (Шулц-Хенке, Шульц-Хенке (Schultz-Henke H. и др.). Особена роля в него играе напралвнието, което придава по-голямо значение, отколкото класическата П., на значението на социокултурните фактори в развитието на неврозата, като отчита влиянието на обществото върху избора и формирането на невротичните симптоми. То получава названието културна психоанализа. Най-видни негови представители са Хорни (Хорни, Horney K.), Фром (Фромм, Fromm E.), Райх (Райх, Reich W.). Сред другите направления на неопсихоанализата със значително влияние се ползва Его-психологическата теория за психоаналитичната психотерапия на Гил, Стоун, Бибринг и др. (Эго-психологическая теория психоаналитической психотерапии Гилла, Стоуна, Бибринга и др.) и концепцията за обектните отношения на Клайн (Кляйн, Klein M.) (вж също Психоаналитична психотерапия на обектните отношения по Кернберг// см. также Психоаналитическая психотерапия объектных отношений по Кернбергу).

Понастоящем се разграничават П. и психоаналитичната (психоаналитично-ориентирана) психотерапия  (психоаналитически-ориентированную) психотерапия. Тези две форми на лечение са основани на теориите на Фройд за динамиката на безсъзнателното и за психичния конфликт. Тяхната главна цел е да се помогне на пациента да осъзнае причината за неговите вътрешни конфликти, които възникват в резултат на противоречивите детски преживявания и които както се проявяват като симптоми, така и формират определени болезнени патерни на поведение и на междуличностно взаимодействие в зряла възраст.

П. е най-интензивният и строг по своята форма тип психотерапия. Пациентът посещава психоаналитика 3-5 пъти на седмица; продължителността на лечебния курс е от няколко месеца до няколко години. Болният лежи на кушетка и не вижда психоаналитика, който седи зад него. Пациентът се стреми към свободно асоцииране, т.е. опитва се да каже всичко, което му идва наум, за да се проследи движението на мислите към техните ранни корени; той говори също така за своите сънища и за преносните си чувства (перенос), които възникват в процеса на психотерапия. Психоаналитикът използва интерпретация (интерпретация) и изясняване, за да помогне на пациента да разреши неговите конфликти, които често безсъзнателно въздействат на живота му. За П. е важно пациентът да може да изразява своите мисли и чувства, да е психически благоразположен, да понася емоционалното напрежение, предизвикано от психоаналитика без явен натиск, да притежава способност за изграждане на устойчив психотерапевтичен съюз. Целта на П. е да реконструира структурата на характера чрез отслабване на патологичните защити, да се разберат причините за състоянието на пациента, което е по-важно от облекчаването на симптомите, макар последните така или иначе да изчезват в хода на лечението. Резултат на П. трябва да бъде формирането на зряла личност. П. е показана при пациенти с неврози, с личностни и сексуални нарушения.

Психоаналитичната психотерапия (психоаналитическая психотерапия) е основана на принципите и методиките, използвани в класическата П., но е по-интензивна. Съществуват два нейни типа: инсайт-ориентирана и супортивна психотерапия (суппортивная психотерапия). При първия вариант пациентът посещава психотерапевта 1-2 пъти седмично и седи срещу него. Целта се заключава в това да се осъзнае безсъзнателният психичен конфликт, като тази цел е сходна с тази на П., но тук пациентът се изправя пред реални проблеми и в по-малка степен се подчертава развитието на пренос. Пациентите, подходящи за този вид психотерапия, както и за П., имат широк кръг симптоматични и характерологични проблеми. Този тип психотерапия е показан при пациенти с личностни нарушения.

В супортивната психотерапия основен елемент от лечението е по-скоро подкрепата, оказвана на болния, отколкото това той да постигне инсайт (инсайт). Обикновено тази терапия е подходяща за пациенти със сериозна уязвимост на Егото и в частност – за психотични пациенти. Тази терапия е показана и при пациенти в кризисна ситуация, например в силна скръб. Тя трябва да бъде продължителна, да продължава много години, особено при пациенти с хронични заболявания. Подкрепата трябва да се изразява преди всичко в ограничаване на обкръжението, в повишаване на реалните социални възможности, в предоставяне на успокоение, съвети и помощ в социалната промяна, като психотерапевтът трябва да бъде активен в дискусията, той е длъжен да поощрява пациента. Така в психоаналитичната психотерапия акцентът се поставя върху самопознанието и способността постоянно да се задълбочава познанието за собствения вътрешен психичен живот.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s