365 дни на психотерапията: 264 – Провокационна психотерапия

Обхватна система за лечение с използване на много техники, които дават на психотерапевта свобода на избора. Този факт носи в себе си както опасности, така и преимущества. Независимо от названието „П. П.”, не всеки прилаган от психотерапевта метод на лечение и негова реакция могат да бъдат наречени „провокационни”. П. П. използва редица техники от други теоретични ориентации: конфронтация (конфронтация), въпроси без отговори, обобщение на информацията и т.н. Терапевтичните системи обикновено се назовават според по-голямата част от методите и реакциите на лечението, прилагано от психотерапевта, или според неговата теоретична ориентация, оттук се появява и названието П. П.

П. П. като самостоятелен метод на лечение на болните от невроза и страдащи от различни видове зависимости е предложена от Фарели (Фаррелли, Farrelli F.) и Брандсма (Брандсма, Brandsma D.) и от 1963 г. се преподава като отделен курс в различни институти в САЩ.

Редица разнообразни техники се прилагат с цел да предизвикат незабавна реакция, която стимулира терапевтичния процес. Целта на психотерапевта е да провокира не само положителна, но и отрицателна реакция, а след това да интегрира и двете в съответствие с тяхната социална и междуличностна последователност. Най-честите отрицателни реакции на пациента са гняв и отвращение, а положителните — хумор и топлота. Така в хода на междуличностното общуване с пациента, психотерапевтът сенсибилизира (повишава чувствителността) и обратно — денсибилизира: гневът и смехът стават противоотрова за възбудимостта, тревогата и първосигналните реакции. Онова, което отличава П. П. от други методики (подходи) е преди всичко степента на насоченост и на използване на конфронтацията, а също така двусмисленият стил на комуникацията, систематичното използване на вербални и невербални средства, обмисленото и внимателно използване на хумора и на клоунадата, наред с честото отрицание на собственото професионално достойнство.

Макар пациентът да дава на психотерапевта нови и единствени по рода си възможности да прилага своите собствени хипотези, за всеки пациент се определят конкретни проблеми и цели, като някои общи цели могат да се формулират и систематизират.

Задачите и целите на лечението определят метода и техниката на психотерапевтична намеса (психотерапевтическое вмешательство). Психотерапевтът се стреми да предизвика както положителна, така и отрицателна реакция при опит да провокира у пациента 5 основни типа поведение:

  • да утвърди себе си вербално и поведенчески;
  • да докаже своята дееспособност както при изпълняването на задачите, така и в общуването;
  • да може реално да защити себе си;
  • да влезе в психосоциалната реалност, да я оцени и да се научи да реагира адекватно. Глобалното възприятие води до глобални стереотипни реакции, диференцираното — към адекватно реагиране;
  • да навлиза при лични взаимоотношения в рисковани ситуации, проявявайки чувство за привързаност и за уязвимост по отношения на другия. Най-трудните думи за пациента в това отношение са: „Нужен си ми, липсваш ми, вълнувам се за теб”, които сякаш го разкриват, отдават го на другия, налагат му определени задължения

От гледна точка на психотерапевта от него се очаква да полага усилия (за да достигне до тези цели), за да направи правилен избор на методи и техники в хода на лечението. За постигане на тези цели поведението на пациента може да бъде структурирано по следната схема:

  • пациентът бива провокиран да комуникира вербално с психотерапевта;
  • пациентът бива провокиран както към вербална реакция, така и към действие, което често не е съответно на нея;
  • пациентът бива провокиран и към двете реакции с преобладаване на вербалната като средство за изразяване на поведенческата реакция;
  • пациентът показва на психотерапевта явни свидетелства за своето поведение като резултат от вече усвоените интегрирани реакции;
  • пациентът влиза във фазата на самоутвърждаване, демонстрира доказателства за своята способност да се защити, става социално приспособен и може да встъпи във взаимоотношения с другите и в извънтерапевтичните отношения.

От описаните цели и задачи на П. П. могат да се изведат две централни хипотези относно този метод на лечение. Първата хипотеза се отнася до отношението на пациента към самия него; неговата концепция за самия него е провокирана от психотерапевта (с помощта на хумора, на дразнител, но в пределите на вътрешната скала от ценности на самия пациент), пациентът винаги се стреми към движение в обратна посока спрямо това как го определя психотерапевтът като личност. Втората хипотеза се фокусира върху откритото поведение на пациента. Ако с помощта на провокация чрез хумор или чрез друг дразнител се предизвикат самопораженчески и разсейващо поведение и чувства, пациентът се стреми към по-голям контакт с обществените норми. Съществуват редица варианти на тези хипотези. Ако психотерапевтът прощава на пациента, самият той (пациентът – бел. прев.) не е склонен да си прощава, обратно, стреми се към по-голяма отговорност за своето поведение, ценности и отношение към всичко. Ако психотерапевтът предлага абсолютно гола рационализация за патологичното поведение на пациента, последният започва да предлага обяснения с помощта на умозаключения от ниско ниво или прилага научни принципи на мислене.

При лечение чрез П. П. лекарят се стреми по различни начини да посочи социалните последици от поведението на своя пациент. Психотерапевтът прави опит да вербализира всичките табута, за които хората не говорят един с друг в наши дни, той прави всичко, за да предаде невъзможност чрез речта, да почувства и да си помисли дори невъзможното относно пациента, да облече с думи всички вътрешни съмнения, най-лошите мисли и страхове на пациента по отношение на него самия и за реакциите на другите хора спрямо него. Така пациентът неизбежно започва да вярва, че той не е „разрушена” личност и може да преодолее напълно конфликтните ситуации по един осъзнат, реален и подходящ начин. Много често психотерапевтът прилага по-сложни пътища да изкуши пациента и да действа чрез убеждение (убеждение). И действително, дори в абсурдното преувеличаване на симптомите, достигащо понякога дори до смешното, има предели. В опита да „докаже” ирационалната същност на пациента, психотерапевтът е способен да съгради идиоти данни от всеки един източник. Той сякаш приема на вяра рационалното, всички извинения, и с помощта на иронията ги разширява, а след това „правдоподобно” ги довежда до края (reductio ad absurdum — довеждане до абсурда). Отношението си към всичко той изразява с помощта на показна възбуда и в продължение на цялото време той се съгласява и потвърждава „позитивния” маниер на общуване.

В П. П. е нужно колкото се може по-бързо да се навлезе в онези области, които се оптива да избегне пациентът и това се проявява в неговото поведение. Психотерапевтът не чувства остра необходимост да развива интересуващите го теми, неговата задача е да остане с пациента през цялото това време и във всеки един удобен момент да се стреми да повдигне болната тема и да не позволи на пациента да избяга от проблемите. Тогава пациентът обикновено внася някакъв ред в своите впечатления и предишни опити, развива темата, която смята за важна и се справя със своите чувства. Психотерапевтът може да приложи гняв, викове, крясъци и неорганизирани сеанс: всичко това няма да сигнализира за каквато и да била терапевтична бариера, доколкото изборът у психотерапевта на реакция спрямо болния е достатъчно широк. Оказва се, че при по-голямата част от този тип терапевтични сеанси, противно на очакваното, пациентът проявява интерес към лечението.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s