365 дни на психотерапията: 259 – Тренинг за повишаване на чувството на увереност в себе си

Един от психотерапевтичните методи, принадлежащ на поведенческата психотерапия (поведенческая психотерапия). Фенстерхайм (Фенстергейм, Fensterheim H.), автор на книгата „Не казвай ‘да’, когато искаш да кажеш ‘не’ («Не говори „да“, когда хочешь сказать „нет“»), поведенчески психотерапевт и психолог, смята, че тренингът (тренинг), спомагащ за повишаване на чувството за увереност в себе си, се основава на 2 прeдпоставки:

1) онова, което Вие правите, служи като основание за развитие на Вашата Аз-концепция, а Вашето самоутвърждение определя Вашето самоуважение;

2) поведението се състои не от изолирани събития, а от взаимодействащи помежду себе си и образуващи определени патерни психични организации.

Лазаръс (Лазарус (Lazarus А. А.) твърди, че увереното поведение въплъщава „емоционалната свобода”, която позволява на човека да отстоява своите прави.

Целите на тренинга са:

  • да повиши осведомеността относно правата на личността;
  • да развие умението да се различават неувереността, увереността и агресивността;
  • да обучава във вербални и невербални навици.

Последната точка включва умението да казваш „не”, да помолиш за услуга или да се обърнеш с молба, да изразиш позитивни или негативни чувства, да встъпиш в разговор, да го поддържаш и завършиш.

Тренингът започва с определяне на онези специфични ситуации, при които пациентът обикновено се държи неадаптивно, т.е. неуверено или агресивно. Няма доказателства за съществуването на обобщена личностна черта – увереност, но има голямо количество въпросници, които помагат да се оценят реакциите на пациента в различни ситуации. Сред тях е въпросникът за уверeнoст на Волпе-Лазаръс (Вольпе—Лазаруса, Wolpe J., Lazarus А. А.) и др.

Ако е нужно да се оцени поведението на пациента в трудна ситуация, на него му се представят аудио- или видеозаписи на такив аситуации и се оценяват неговите реакции в тях. Може да се проведе ролева игра на неконструктивно поведение (взаимодействие). Ако пациентът се чувства неуверено или се държи агресивно при всякакви обстоятелства, то тренингът се съчетава с други, по-общи видове терапия. Ако пациентът е необходимо да повиши своята увереност единствено в някои специфични ситуации, то този метод се прилага изолирано. Често пациентите се съпротивляват на тренинга поради културни, семейни или религиозни забрани срещу увереното поведение. Това изисква внимателно отношение и са необходими съответни модификации в тренинга, за да се постигне неговата по-голяма ефективност.

Не съществува единна програма на тази форма на тренинг. Курсът от занимания се определя, по правило, от личните предпочитания на психотерапевтите. Следващите 5 процедури обаче се използват обичайно за повишаване на увереността: 1) придобиване на отговор (обучение в реагиране) – увеличава увереността с помощта на моделирането (както на откритото, така и на скритото) и на инструктирането; отделя се внимание както на вербалния, така и на невербалния компонент на увереното поведение; 2) възпроизвеждане на отговор – предизвиква нова ответна реакция с помощта на ролевата игра, на репетирането на поведение и тренировки; 3) усъвършенстването на отговора – акцентира се върху нови форми на поведение и те се закрепват с помощта на съответната обратна връзка (обратная связь), критиката и ръководството; 4) когнитивно преструктуриране – да не се откликва на зова на ирационалните убеждения (убеждение), които пречат да се прояви по-голяма самоувереност чрез предлагане на нова информация, която повишава увереността; 5) генерализация на опита – опит да се използват нови форми на поведение в реалния живот и те да бъдат прилагани в разнообразни ситуации.

Този метод (по-често прилаган в група) се използва до момента, в който пациентът не достигне необходимото ниво на увереност.

Ранните формулировки на теоретичните основи на тренинга включват или потискане на предизвикващия тревога отговор или отсъствието на навика (Волпе, Лазаръс/Вольпе, Лазарус). Впоследствие изследванията показват също така важността на когнитивните фактори и на факторите, свързани с преработката на информацията за пораждането на неувереното поведение. Като пример за това могат да служат ирационалните убеждения, излишно строгите еталони за самооценка, погрешните очаквания относно последиците от увереното поведение.

Изследователите, работещи в тази област в последно времи започват да отделят внимание на различията в чувството на увереност у мъжете и жените, на генерализирaneто на увереността след тренингите, на разграничаването на увереността и агресивността. В трудовете, които съпоставят индивидуалните различия с увереността, се изучава нивото на тревожност на пациентите и чувството за вина, изпитвано по повод увереното поведение.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s