365 дни на психотерапията: 258 – Трансперсонална психотерапия

Психотерапевтичен подход, възникнал на основата на емпиричния опит в нетрадиционни и езотерични учения, който акцентира вниманието върху т.н. феномени на измененото състояние на съзнанието (такива като „мистичен опит”, „космическо съзнание”, „екстаз”, медитативни състояния и др./«мистический опыт», «космическое сознание», «экстаз», медитативные состояния и др.),а също така на теоретични представи, традиционни за западноевропейската психотерапия с психоаналитична ориентация. Термините „трансперсонална психология” («трансперсональная психология») и «Т. п.» са предложени през 60-те години от Гроф (Гроф, Grof S.), който смята, че структурата на безъснзателното в психоаналитичното му разбиране не се изчерпва единствено на биографично ниво (до определени събития в живота на човека), което използва Фройд (Фрейд, Freud S.), а включва в себе си и перинатално ниво (историята на раждането на човека), а още и същинското трансперсонално ниво, извъниндивидуалното съдържание на което се определя от цялата човешка култура и история и дори от процесите и закономерностите на неживата природа. Т. П. се основава на представата за възможното използване на дълбинния потенциал на трансперсоналното ниво на психиката за личностен ръст и за оздравяване за сметка на реализирането на неудовлетворените и нереализирани „забранени” желания на човека, чрез преодоляването на негативните последици от перинаталния период на живота, на психотравматичните събития, по пътя на освобождаването на дълбинните потенциали.

На практика всички варианти на Т. М. включват 3 основни етапа: 1) обсъждане с пациентите на трансперсоналните феномени и на тяхната  значимост в живота на даден конкретен човек с цел обезценяване на неговия проблем, снижаване на остротата на неговите актуални преживявания, достигане до друг начин за разбиране на ситуацията по пътя на превключването на фокуса на вниманието върху по-висши духовни категории; 2) използване на различни технически прийоми, които обезпечават възникването на изменени състояноя на съзнанието с цел преживяването на специфични, по мнение на Гроф, „трансперсонални феномени” ( «трансперсональные феномены»).

В практиката на Т. М. изменените състояния на съзнанието могат да бъдат постигнати с помощта на халюциногени (мескалин, ЛСД и техните аналози, на кетамин, ефедрин), на специални дихателни техники, на различни прийоми за медитация (медитация), чрез визуализация на абстрактни понятия. Този етап се явява основен, доколкото именно той създава условя за преживяване на трансперсонален опит и за реализиране на оздравителния потенциал на трансперсоналните феномени; 3) осъзнаване (осознание) на проблемите на основата на трансперсоналния опит, получен през първите 2 етапа на Т. П. и избор на нови поведенчески патерни. Този етап на Т. П. се реализира в процеса на общуване с психотерапевта и психолога, и по-радко – при взаимодействието в групата от пациенти, които едновременно преминават Т. П. Разрешаването на проблемите чрез осъзнаване на това ниво съществено се отличава от процеса на осъзнаване в динамичната психотерапия. Понятието „осъзнаване” (осознание) в Т. П. е еквивалентно на термина „откриване” («открытие») на пациента на същността и смисъла на неговото предназначение, обсъждане на наличните проблеми на „по-високо” («более высокое») ниво, отколкото при аналитичната интерпретация (интерпретация).

Трансперсоналният психотерапевтичен подход до средата на 80-те г. на ХХ век е сравнително слабо познат на специалистите в областта на психотерапията (Колосов В. П., 1995), той се развива от един тесен кръг психотерапевти при явното неодобрение на официалната медицина. Трансперсоналните явления се оценяват от повечето психиатри и психолози или като психопатологични прояви или като специфични ефекти на духовната практика в рамките на езотеричните религиозни учения (например в будизма, даоизма и др.), които нямат отношение към медицината.

Възникването на трансперсоналния подход в европейската психотерапия до голяма степен се свързва с трудовете на Гроф по ЛСД-терапия (ЛСД-терапия) (краят на 70-те г. на ХХ в.), а след като експериментите с ЛСД и неговите аналози са забранени – с холотропна терапия (голотропная терапия, 80-те г.). В руската психотерапия опитът в използването на Т. П. не е голям и се основава преимуществено на прилагането на холотропната психотерапия от края на 80-те години. От оригиналните методики на Т. П., създадени в Русия, може да се посочи т.н. афективна контратрибуция, която се прилага в комплексното лечение на хроничния алкохолизъм и на неврозите.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s