365 дни на психотерапията: 252 – Терапия, построена на метафори

Емпиричен подход в психотерапията и приложната психология (психокорекцията), който използва метафората като основно лечебно (психокорекционно) средство. Терапията с използване на метафори не представлява понастоящем научно обоснована концепция, а се развива като система от емпирични техники, прилагана при различни психотерапевтични подходи. Психотерапевтите, които обосновават необходимостта от имплицитно използване на метафорите в психотерапията, в частност Гордън (Гордон, Gordon D.), автор на книгата „Терапевтични метафори, оказване на помощ на другите с използване на огледало” („Терапевтические метафоры: оказание помощи другим с использованием зеркала»), отбелязват, че в историята на развитието на културата метафорите се използват като прийоми, с помощта на които се развиват и предават идеи. Шаманите, древните философи, проповедниците — всички те по сходен начин интуитивно осъзнават и използват силата на метафорите. Като се започне от известната алегория за пещерата на Платон, премине се през проповедите на Буда и Христа, и се завърши със Зигфрид Волтер и с учението на Дон Хуан, метафората винаги встъпва като средство за промяна на идеите и за въздействие върху поведението.

В една или друга степен хората използват истории като средство за предаване на важна културна, социална или етична информация от предишните поколения към следващите. Поемите на Омир са свързани с важни за неговите съвременници уроци относно това „:как следва да се държи човек” в сложни обстоятелства. Омир учи читателите си и им припомня как е необходимо да се отнасят към близките си и към непознатите хора, как да посрещат опасностите, да преодоляват трудностите и пр. В руските народни приказки е представен ценен опит на общуване и взаимодействие между по-възрастните и по-младите хора, между богатите и бедните, между умните и глупавите, опитът на разрешаване на много трудни загадки, пред които понякога животът поставя човека.И макар тези произведения да имат различно съдържание, съществена смислова разлика между историите за Одидей или за Алиса в Огледалния свят, между опита в общуването на Карлос Кастанеда с Дох Хуан и на Иванушка Глупака няма, във всички тях се описват реални или измислени персонажи, които се сблъскват с проблеми, за решението на които им е необходимо умението да използват своите индивидуални възможности. Паралелите между тези приключения и безбройните проблеми, с които хората се сблъскват в живота си, са очевидни. Решенията, намерени от Одисей, могат да бъдат неприемливи за някои хора, но си остава фактът, че той често намира изход от ситуации, добре познати на много от нас. Случвало ли ни се е да се чувстваме така, сякаш сме между Сцила и Харибда, когато трябва да вземем конкретно частно решение, или да сме примамени от прекрасни сирени, които по някакъв начин сме сигурни, че рано или късно ще ни погубят? Не откриваме ли в нашия минал опит личната ни ахилесова пета? Подобни паралели  между митовете и басните, от една страна, и човешкия опит — от друга, са толкова очевидни и толкова разпространени, че в крайна сметка те са проникнали в езика като идиоми. В една или друга форма всеки един от нас всекидневно отваря кутията на Пандора, среща се със змея-изкусител, със спящи красавици, с прекрасни принцове, с царкини жаби.

В различни психотерапевтични подходи на съвременната психотерапия метафорите се използват като психотерапевтични прийоми с една или друга степен на осъзнатост. В широк смисъл под терапия посредством метафори може да се разбира прилагането в контекста на терапевтичното взаимодействие (в изложението на психотерапевта или чрез съвместното им съставяне с пациента или с група пациенти) на истории, които притежават важно качество: в тях се съдържат съвети или поучителни съобщения относно начините за решаване на някакъв специфичен проблем. Някой се сблъсква с определен проблем и преодолява трудност или препятствия. Способът, чрез който героят в историята решава своя проблем, може да подскаже решението на други хора в аналогична на ситуацията на героя. Ако даден конфликт, описан в дадена история, ни напомня на аналогичен такъв от нашия собствен живот, разказът става по-значим за нас. Слушайки даден анекдот или приказка, Вие можете да изпитва определени усещания, свързани с идентификацията на различни персонажи с хора или събития, които са Ви непосредствено познати. При подобни асоциации е напълно вероятно, че ще почувствате особен интерес към това как завършва дадената история. Източник на такива усещания могат да бъдат епичните поеми, новелите, стиховете, приказките, басните, притчите, песните, филмите, анекдотите, шегите, сплетните и пр. Когато дадена история се представя на слушателя (в психотерапията — на пациента) с намерението да се окаже помощ в разрешаването на трудна в психичен план ситуация (и когато пациентът предполага такова намерение), тази история става метафора. Психотерапевтичната метафора в литературата се определя като начин за решаване на психични проблеми чрез термини, принадлежащи към друга област. Така психотерапевтичната метафора представлява новаторски начон за представяне на психичните затруднения и на начините за тяхното разрешаване. При изследването на „сборниците с метафори” (сборники метафор), такива като митологията, религията, литературата, научната фантастика, публикациите във вестниците, попкултурата и пр., се създава концепцията за метафората като многоравнищен източник на разглеждане на „стари проблем под нов ъгъл”. Аналогични възгледи по този въпрос многократно изказват и други философи и психолози: Фром (Фромм (Fromm E.)) в книгата „Забравеният език” (“Забытый язык”, Кембъл (Кемпбелл (Campbell J.) — в „Героя с хиляди лица” (Герой с тысячью лиц», Бетелхайм (Беттелхайм, Bettelheim В.) — в „Законите на магическото” («Законаы магического», Бендлер, Гриндер (Бендлер, Гриндер, Bandler R., Grinder J.) — в „Структура на магията” («Структуре магии»).

Разглеждайки от тази позиция процесът на динамична психотерапия може да се улови и в прийомите за интерпретация (интерпретация) на елементи от метафоричното съдържание. Рационалната психотерапия (рациональная психотерапия) предполага разясняване на пациента на причините за неговото заболяване на езика на концепциите, които владее психотерапевтът. В съвременните подходи на когнитивната психотерапия (когнитивная психотерапия) се признава, че даден проблем може да се разглежда като обобщен израз на конкретен принцип на функциониране на когнитивнте структури и работата с конкретна ситуация (често не със самата травматична такава) предполага, че след нейната преработка чрез механизма на ученето пациентът ще преодолее цяла поредица от проблеми, които имат сходни формални характеристики (Beck А. Т., 1970). Следователно и тук са видни елементи на метафорично съдържание.

От съвременните психотерапевтични подход по-осъзнато прилагане на метафорите предполага позитивната психотерапия по Н. Песекшиян и Х. Песекшиян (позитивная психотерапия по Н. Пезекшиан и Х. Пезекшиан, (Peseschkian N., Peseschkian H.). Разграничава се специален етап от психотерапията, по време на който за демонстрация на пациента на относителността на страданието и за намаляване на значимостта на привичните поведенчески патерни психотерапевтът се обръща към конкретна метафора, която по определени признаци е сходна с предявения проблем.

При всички посочени подходи обаче прилагането на метафорите се явява интуитивен процес и се използват или вече готови метафорични елементи, или те встъпват в качеството им на такива случайно. В Т. П. Н. М. се разработват подходи за прилагане в психотерапевтичната практика на по-сложни метафори, които се конструират осъзнато за конкретен случай и конкретна терапевтична ситуация.

Съществува понятието формални метафори — специално създадени за пациента истории, в които нямат значение формата на историята, действащите лица в нея и пр., а е важно метафората да носи себе си отношенията, които имат място в проблемната ситуация на пациента; това се явява предпоставка за решаване на дадения проблем. Ефективната метафора, за разлика от формалната (структурно-еквивалентна на проблема) има също така и специфични характеристики. Към тях се отнася достатъчността на метафората, т.е. добавят се необходимите „модални тънкости”, които увеличават нейната значимост, използването на различни системи за репрезентация — визуална, аудиална и тактилна. Друга разлика между ефективната метафора и формалната такава е разширяването и хиперболизацията както на персонажите, така и на действията. Трето преимущество на ефективната метафора е изискването за това тя да е завършена, т.е. проблемът да е представен на различни нива — по отношение на въвлечените лица, на динамиката на ситуацията, на лингвистичните особености, моделите на комуникация, системата от репрезентации, прилагането на субмодалните елементи.

Разграничават се също така естествени метафори (прилагани от психотерапевта) и конструирани такива (създадени от психотерапевта). За признат майстор на прилагането на естествените метафори в психотерапията се смята Ериксън (Эриксон (Erickson М. Н.).

Неговите ученици К. Ленктън и С. Ленктън (К. Лэнктон и С. Лэнктон (Lankton С., Lankton S.)) посвещават своята книга „Вълшебни истории: ориентирани към целта метафори в лечението на възрастни и деца” на използването на конструирани за различни лечебни цели метафори.

При конструирането на метафорите се отчита заявката на пациента. На следващия етап се избират персонажите, които са в проблемна ситуация, аналогична на реалната, и встъпват във взаимодействие, сходно на взаимодействието между реалните участници в проблемната ситуация. На етапа на кулминация в метафората се разиграва конфликтният компонент на реалната ситуация и се обозначава безизходността на последната. На заключителния етап се формулира изходът от проблемната ситуация, която трябва да насочи пациента към решението на реалния проблем. Необходимо изискване за формирането на изхода от реалната трудна ситуация се явява сходството на изхода от нея с поведението, демонстрирано от пациента в други ситуации, обобщеността на препоръките, която предоставя на пациента възможността да се възползва от своите неповторими средства за разрешаване на проблеми и от опита си. Изходът в метафората в по-голяма степен представлява сам по себе си подбуждане към решаване на проблема, отколкото начин за разрешаването му и едновременно с това формира оптимистичен поглед към наличието на самата възможност тази ситуация да бъде преодоляна. Така терапевтичната метафора значително се отличава от съвета, който съдържа препоръка за разрешаване на ситуацията от позицията на опита на самия психотерапевт.

По-долу ще приведем пример от книгата „Терапевтични метафори: оказване на помощ на другите с използване на огледало” («Терапевтические метафоры: оказание помощи другим с использованием зеркала»). В хода на семейна психотерапия (семейная психотерапия) се обсъжда проблемът за благополучното семейство, в което бащата работи много и често се прибира вкъщи късно. Синът попада в неприятна история, а майката, опитвайки се да изглади ситуацията, го покрива и не съобщава за неговата постъпка на бащата. Когато последният разбира за случилото се изпада в ярост и напуска дома. Семейството преживява криза. Психотерапевтът разказва следната история. На един кораб някога бил събран дружен екип от един капитан, неговия първи помощник и един юнга (в обсъжданата ситуация — баща, майка и син). Капитанът често се затваря в рубката и се занимава с планиране на маршрута на кораба (бащата често се прибира късно). Поради своята неопитност юнгата не опъва правилните платна и корабът се отклонява от своя курс (синът попада в неприятна история и в семейството възниква конфликт), първият помощник поправя юнгата и скрива този епизод от капитана (майката покрива сина). Капитанът разбира, че са поставени не онези платна, които трябва, и изпада в ярост, доколкото не е бил известен за това и се затваря в рубката (бащата узнава за случилото се и напуска дома). По-нататък в метафората в обобщена форма се съобщава, че целият екип заедно с капитана все пак намира изход от трудната ситуация (фактически се създава мотивация за съвместно решаване на проблемите с участието на цялото семейство). Психотерапевтът предлага такъв завършек, доколкото предполага, че не е толкова важен конкретният способ за решаване на проблема, колкото съвместното участие в неговото разрешаване. Като резултат, бащата и другите членове на семейството предприемат съвместен успешен опит да разрешат конфликта.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s