365 дни на психотерапията: 248 – Рефлексивно слушане

На руски език – рефлексивное слушание, на англ. ез. reflective listening. По своето съдържание Р. С. включва способността на даден човек да реагира на друг човек с емпатия (эмпатия). Според Роджърс (Роджерс, Rogers С. R.) и други автори емпатията е важен елемент от психотерапевтичното взаимодействие, тя е много сложен начин на възприемане на това, че един човек се намира редом до друг човек, тя е човешка способност, основана на най-късно въвличаната във взаимодействения процес част от мозъка и действаща като сила, която уравновесява изразените егоцентрични стремежи. Подходът към изучаване на емпатията се основава на анализа или на отчитането на вербалната експресия и няма директен начин за измерване на това доколко дълбоко човек усеща преживяванията на другия. При все несъмнената важност на възникващите в този процес телесни усещания, те обаче си остават трудноизмерими. Отбелязва се известно сходство между емпатичните взаимоотношения и състоянията, които възникват по време на медитацията (медитация). Роджърс (Роджерс) привежда доказателства за това, че способността за емпатия не е свързана с професионалната академична или практическа подготовка.

Р. С. се изучава и преподава не само в контекста на психотерапията. Родителите се обучават в него като в средство за поддържане на откритите и доверителни отношения със собствените им деца. Отбелязва се, че студентите на по-емпатичните преподаватели са в по-голяма степен въвлечени в учебния процес. Слушането винаги включва в себе си преживяването на особено отношение към говорещие, приемане на онова съдържание, което се опитва да постигне, да осъзнае говорещият. Слушащият поддържа говорещия в неговия стремеж да разгледа и проанализира ситуацията от всички страни и да вземе решение, но същевременно не бърза със съвети и предположения как и какво да направи в определени положения и ситуации. Както неведнъж казва Роджърс, слушащият не диагностицира и не оценява. Целта на Р. С. е да се намираш в чувствата на другия, а не да го въвличаш в собствения си свят. С други думи, това е такъв начин да присъстваш заедно с другия, който носи полза за последния. В какво се заключава тя? Предполага се, че чувствата и мислите на говорещия в процеса на слушане могат да се изменят така, че той да може да реши своите проблеми, да постигне инсайт (инсайт), да снеме вътрешното напрежение, да намери отговори на въпросите си и да преодолее собствената си противоречивост.

Концепцията за изменението на личността на Гендлин (Gendlin E. Т.) създава определена основа за такива очаквания и предположения и разяснява характера на процеса на слушане от подобен тип. Трудовете на Гендлин осветляват проблема за „обекта” на слушане, но не и за това какво точно слуша индивидуа, а по-скоро за природата на онези личностни процеси, които се стимулират по този начин. Според Гендлин “телесно преживяното усещане” („bodiily felt sense”, телесное чувствование) е основен градивен материал на личността. Това телесно усещане е по-пълно, отколкото онова, което човек възприема съзнателно. То включва в себе си всичко онова, което усеща човек в дадения момент, дори ако то е неясно и сублимирано. „Телесно преживяното усещане” на говорещия постоянно се изменя, то не е статичен обект, който възприема слушащият. Р. С. включва перспективата на взаимодействие, която позволява на другия събеседник да изпита и да усети своята способност да решава проблеми, да идентифицира собствения си принос в създаването на междуличностни трудности, като при това укрепва самоуважението и не омаловажава значението на собствените преживявания и потребности на взаимодействащите. Взаимоотношенията, които включват компонентите на оценка, диагностика и съвета, продуцират, по правило, противоположния ефект, т.е. спират описаните по-горе процеси. Разработките на Гендлин съдържат хипотезата, според която слушащият помага на другия в личностен план, позволява му да се разкрие емоционално по посока на по-нататъшното придобиване на вътрешен опит, като така стимулира процесите на изменение, а не на фиксация на опита.

Терминът „Р. С.” не е най-удачната метафора, доколкото не описва в пълна степен процеса на разбиране и на встъпване в контакт с друг човек. Ако в процеса на взаимодействие възникне емпатия, то това следва да се разглежда в качеството му на събитие, в центъра на което се намира зараждането на интимни (близки – бел прев.) взаимоотношения.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s