365 дни на психотерапията: 245 – Консултиране по преоценка на личността

Концепция, която обяснява поведението на човека в обществото и свързаните с нея процедури, подпомагащи разрешаването на лични и на социални проблеми. Основателят на това направление Джекинс ((Джекинс, Jackins H., 1952)) изхожда от допускането, че всеки човек по рождение е прекрасен, жизнерадостен, творчески, силен индивид. В природата на човека се съдържат вътрешни механизми, които могат да излекуват физическите и емоционалните му травми, и винаги може да бъде намерено най-малкото едно решение на всеки един реален проблем. Различни дистресори, т.е. хронични състояния на емоционално напрежения – най-често свързани с блокирани отрицателни емоции— обаче пречат на човека да следва своята вродена природа.

В процеса на преоценъчно консултиране двама души – пациент и консултант, се договарят последователно да се изслушват внимателно един друг (съконсултиране) и така да се достигне желаното отпускане. Джекинс формулира 4 основни задачи, които стоят пред консултанта: 1) да помни постоянно, че основната цел на консултанта е да намери пътища за намаляване на дистреса на пациента и да не забравя, че пациентът е силен, решителен, ценен човек и най-често да бъде естествен му пречат чисто житейски обстоятелства; 2) да се изясни ясно в какво се състои проблемът, дистресът; 3) да се измислят възможни пътища за противодействие на дистреса; 4) да се търси щателно „противоотрова”. От консултирането се очаква да снеме или да отслаби емоционалното напрежение у пациента.

Последователите на този метод не го смятат за психотерапевтичен, макар и да използват редица поведенчески и гещалт-терапевтични прийоми: преувеличаване, метод на парадокса, разговор с въображаем партньор и т.н. Механизмът на отпускането, реализиран посредством смеха или гнева, сълзите и други емоционални състояния, противоположни на блокирането на емоциите, по своята същност се приближава до катарзиса (катарсис).

Голямо внимание се отделя на обещанията (обетите), давани на основата на освободените емоции, и на анализа на ситуацията, водеща до дистрес, т.е. използват се елементи на когнитивното учене (когнитивное научение). Ще приведем пример за такъв обет, при наличието у пациента на страх от оценката след проведено отпускане с помощта на различни упражнения: „От тази минута аз съм истинският/та… (име), а това значи, че мога да говоря на всеки и каквото си поискам и ми е все тая какво ще си помислят за мен околните”.

В много страни съществуват отделения по съконсултиране, които обединяват различни хора: учители, родители, лица, подложени на расова дискриминация и т.н. Пациентите са привлечени от демократизма на този методи, от възможността да могат да се обърнат към консултант или да вземат участие в група, когато изпитват необходимост от това.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s