365 дни на психотерапия: 243 – Колективна психотерапия

К. П. в широк смисъл включва както систематични беседи с групи болни, така и съответната организация на режима в клиниката, на трудовата терапия, културната терапия, на заниманията с физкултура и на самостоятелната дейност на болните (Яковлева Е. К. и др., 1959). В. А. Гиляровский ((В. А. Гиляровский (1926)), Д. С. Озерецковский ((Д. С. Озерецковский (1927)), С. С. Либих ((С. С. Либих (1974)) подчертават ролята на този метод като лечебно превъзпитание, чиято цел се явява активизирането, ободряването, отвличането на вниманието на болните от преживяванията им, свързани с болестта и превключването им към нови житейски цели.

Известно е, че В. М. Бехтерев (Бехтерев) използва метода на К. П. при лечението на лица, страдащи от алкохолизъм, като придава голямо значение на съчетаването на индивидуална и К. П. Във връзка с развитието на метода на К. П; трябва да бъдат споменати също и трудовете на В. Н. Мясишчев ((В. Н. Мясищев (1967)), Н. В. Иванов (Н. В. Иванов, 1971), В. Е. Рожнов (В. Е. Рожнов, 1971), Р. А. Зачепицкий (Р. А. Заченицкий, 1976) и др.

Следвайки В. А. Гиляровдкий, Л. С. Озерецовский свързва необходимостта от разработване и прилагане на метода на К. П. в лечението на болните от неврози с променените социални условия и формиращото се ново обществено съзнание в нашата страна в следреволюционния период. Така В. А. Гиляровский отбелязва, че до революцията болните от неврози обикновено са самотници, принадлежащи към по-обезпечените слоеве на населението, основно пациенти на частни санаториуми и лечебници и съответно ползващи предимно индивидуална психотерапия. Пациентите с този профил във времето са заменени от такива от „по-демократични слоеве, от работници, полагащи различни видове труд, поради което са тясно свързани с един или друг колектив и в повечето случаи са членове на профсъюзи” (Гиляровский В. А., 1926). Този голям брой болни, нуждаещи се от психотерапия обаче се оказват изправени пред необходимостта да им се осигурят достатъчен брой подготвени психотерапевти. От друга страна, човекът вече не се разглежда като отделна личност, съществуваща изолирано от нейното обкръжение, а като малка частица от едно цяло, поради което, по мнение на автора, и психотерапевтичният подход трябва да отчита ролята на средата, принадлежността към определена класа, онази обстановка, в която човек постоянно живее и работи. Оздравителната розя на колективното съзнание се разглежда като важен елемент на К. П.

Д. С. Озерецковски ((Д. С. Озерецковский (1927)) придава голямо значение на систематичните колективни беседи с болните, при които се разяснява лечебната роля на колектива, на трудовите процеси, необходимостта от игнориране на болестните симптоми и пр. „От средата на болните винаги се обособява едно активно, дисциплинирано ядро, което зарежда със своя позитивен пример останалите другари, въвлича ги в общия живот”. В К. П. за терапевтични цели се използва повишаването на внушаемостта, свойствена обикновено на всеки един колектив. Авторът посочва целесъобразността на прилагането при К. П. на методи като рационална психотерапия (рациональная психотерапия), внушение (внушение) и хипноза (гипноз).

Подчертавайки значението на колективните беседи с болните и смятайки ги за основен метод на К. П., Е. К. Яковлева и др. ((Е. К. Яковлева и др. (1959)) разработват програма от беседи, като посочват с какво те се отличават от обичайните лекции или беседи със санитарно-просветителен характер. Програмата за провеждане на К. П. се основава на концепцията за патогенетичната психотерапия на Мясишчев (патогенетическая психотерапия Мясищева) и се състои от 5 основни теми. Всяка тема се обсъжда в продължение на 2-3 беседи, които се провеждат 4-6 пъти на месец. И макар програмата да може да се видоизменя и допълва в зависимост от състава на групата, от интересите на нейните участници и от техните реакции, проявяващи се в процеса на психотерапията, тя принципно включва основни теми като: „Същност на неврозите и на техните причини” («Сущность неврозов и их причины»), „Роля на особеностите на темперамента и на личността в развитието на неврозата” («Роль особенностей темперамента и личности в развитии невроза»), „Особености на патогенните ситуации и на отношенията на личността” («Особенности патогенных ситуаций и отношений личности»), „Възможности и пътища за преодоляване на неврозата” («Возможности и пути преодоления невроза») и др. Психотерапевтът организира групово обсъждане на въпросите, заложени в програмата. Важно място в тази работа заема разборът на историите на болестта (на участниците в групата – бел. прев.), разказани както от психотерапевта, така и от самите болни при спазено изрично условие последните да са съгласни с огласяването им. Ако е необходимо да се осветли произхода на заболяването на участниците в групата, които са отказали да обсъждат публично своята болест, психотерапевтът привежда аналогични примери от своя опит или от литературата. Отчитането на повишената внушаемост и самовнушаемост на болните от неврози и склонността им към неправилна преработка на разясненията спомага да се избегнат моменти, които могат да окажат ятрогенно въздействие или да способстват за фиксирането на болезнените преживявания и разстройства.

При провеждането на беседите психотерапевтът създава атмосфера на доброжелателност, следи внимателно реакциите на болните, поощрява към изява по-неуверените от тях. Особено важно е в групата да присъстват болни, които проявяват инициатива и се отнасят положително към съдържанието на беседите, което способства и останалите пациенти да се включат в обсъждането.

В групата не се включват болни, които се намират в остра невротична декомпенсация, а също така и такива с чести припадъци и отличаващи се с рязка несдържаност и с отсъствие на самообладание. Други противопоказания за прилагането на К. П. при болни с неврози няма. Нецелесъобразно е да се организират отделни групи според различните форми на неврозите, доколкото особеностите в термперамента и личността на болните при различните форми на невроза спомагат те взаимно да си влияят положително. Във връзка с това, че в групите, съставени от лица от различен пол, често полът възпрепятства откровеността, Е. К. Яковлева (Е. К. Яковлева) и др. препоръчват К. П. да се провежда в групи, еднородни по полов признак, но разнородни по своите клинични прояви. Индивидуалната психотерапия (индивидуальная психотерапия) значително се облекчава, ако се съчетае с колективна, доколкото в условията на последната се засилва коригиращото влияние на колектива, от което толкова много се нуждаят болните от невроза, които имат изразено индивидуалистичен характер.

Колективната хипноза, пионер в която най-вече в областта на терапията на алкохолизма е В. М. Бехтерев, не придобива такова значение в лечението на болните от неврози. Тя се оказва полезна единствено в групите с еднороден състав болни, преди всичко с истерични моносимптоми или при недиференцираните, прости форми на невроза. Словесното въздействие тук не се ограничава до императивно внушение, а то се съчетава с разяснения от страна на лекаря и с убеждаване (убеждение) на болния, както това прави В. М. Бехтерев.

Освен К.П., провеждана в стационарите за лечение на болните от невроза, редица автори разработват и амбулаторна К. П. на тези заболявания (Иткин М. Г., 1936; Иванов Н. В., 1954,1971, и др.).

К. П. намира приложение при лечението не само на неврозите, но и на заболяванията на вътрешните органи. Тези данни са представени в частност в монографията на А. Л. Гройсман „Колективна психотерапия” (Коллективная психотерапия, А. Л. Гройсман, 1960).

В нашата психотерапевтична литература, особено от 79-80-те г. на ХХ век, често се използва терминът „колективно-групова психотерапия” („коллективно-групповая психотерапия”). В условията на идеологизация на психотерапията груповата психотерапия (групповая психотерапия), която получава широко разпространение в западните страни, често бива противопоставяна на колективната: първата се разглежда като отразяваща „буржоазното”, индивидуалистично съзнание, характерно за пациентите от тези страни, а втората като по-адекватна на социалистическото обществено съзнание. В някои региони на нашата страна в посочения период съществува негласна забрана както да се практикува същинска групова психотерапия, така и да се ползва това понятие.

***

Из: „Психотерапевтична енциклопедия“  (2019),

Автор: Борис Карвасарски

Оригинално заглавие: „Психотерапевтическая энциклопедия“

Превод от руски език: Силвия Давидова-Иванова

ISBN 978-1-68454-600-8

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s